ВЕЧНАТА - Д.АНТОНОВА

[valiamaria]

Д. Антонова.

ВЕЧНАТА

Живееше майка, детето край нея;

Детето, другарче на Божиите птички.

Живееше майка. Синът я напусна

Утеха да дава и радост на всички.

 

Речта му бе кротка и влезе в душите:

„Любов на земята и мир да пребъде!“

Живееше майка, живя да догледа,

Светът как сина й на кръста осъди.

 

„Прости им, о Боже.“ Тя чу и видя го,

Как Той с примиренье главата оброни.

И вечни остаха на вечната майка

Сълзите, които за него изрони.

 

Живееше майка. Синът й приятел

На всички презрени умря на Голгота.

Сърцето велико на майка велика

Остана да бие навеки в живота.

 

Живееше майка, живее и днеска

Със сълзи в очите и мъка в сърцето.

То мърда краченца, а тя се усмихва

И пее... А вече си тръгва детето.

 

На път го изпраща, при други да иде,

Тя - скръбната майка, тя - клетата майка.

Синът й умира, тя склопва очи му

И кротко се моли, смирената майка.

 

„Човек е родила !“ Света ще познае!

И кротка надежда й топли сърцето. -

А ето „човека" убиец излиза.

За него се моли тя там от небето.

 

Тя - Вечната майка!