Jump to content

ВЕЧНАТА - Д.АНТОНОВА


valiamaria
 Share

Recommended Posts

Д. Антонова.

ВЕЧНАТА

Живееше майка, детето край нея;
Детето, другарче на Божиите птички.
Живееше майка. Синът я напусна
Утеха да дава и радост на всички.
 
Речта му бе кротка и влезе в душите:
„Любов на земята и мир да пребъде!“
Живееше майка, живя да догледа,
Светът как сина й на кръста осъди.
 
„Прости им, о Боже.“ Тя чу и видя го,
Как Той с примиренье главата оброни.
И вечни остаха на вечната майка
Сълзите, които за него изрони.
 
Живееше майка. Синът й приятел
На всички презрени умря на Голгота.
Сърцето велико на майка велика
Остана да бие навеки в живота.
 
Живееше майка, живее и днеска
Със сълзи в очите и мъка в сърцето.
То мърда краченца, а тя се усмихва
И пее... А вече си тръгва детето.
 
На път го изпраща, при други да иде,
Тя - скръбната майка, тя - клетата майка.
Синът й умира, тя склопва очи му
И кротко се моли, смирената майка.
 
„Човек е родила !“ Света ще познае!
И кротка надежда й топли сърцето. -
А ето „човека" убиец излиза.
За него се моли тя там от небето.
 
Тя - Вечната майка!
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...