Jump to content

ДОБРАТА ПОСТЪПКА


valiamaria
 Share

Recommended Posts

Добрата постъпка

Съвременните хора се нуждаят от добро мислене, добро чувствуване, добро свирене, добро говорене. Тия неща са синоними. Всеки желае да постъпва добре, но да мисли, че постъпва добре е едно нещо, а всъщност да постъпва добре е друго нещо. В човека има една мярка, едно чувство, което бди, дали постъпва добре, или не. Ако човек не постъпва добре, както и да се оправдава, все неоправдан остава. Кривата, лошата постъпка е фалшива монета, която никой не приема. Както всяка дума трябва да се тури на своето място, така и постъпката е добра, ако е направена на своето място. Да постъпваш добре, това е смисълът на живота. Добрата постъпка води към нова наука.

Кои са признаците на добрата постъпка? Когато човек постъпва добре, всичко в природата, без изключение, се кооперира с него. Добрата постъпка има отношение към цялото, тя представя усилия на човешкия дух. Който постъпва добре, с оглед да спечели нещо, той всичко ще изгуби. Ти ще учиш музика за себе си, не за хората. Ще дойде време, когато хората ще те оценят. В началото добрата постъпка има отношение към самия човек, а в края - към цялото. Ако човек няма материал, с който да съгради добрия живот, той ще осиромашее. Следователно, причината за сиромашията, за болестите, за невежеството се дължат на лошите постъпки на хората. Лошата постъпка затваря вратата, през която идат благата на живота. Когато човек с лошите си постъпки затваря всички входове, отдето могат да дойдат благата на живота и очаква на другите хора, отвън да дойдат благата, той се намира на крив път на живота. Как ще намери правия път? – Чрез добрата постъпка. Началото на любовта е добрата постъпка. Любов, която се поражда от добри постъпки, е неразрушима. Няма сила в света, която може да разедини, да разкъса две добри постъпки. Най-голямата сила в света е тази, която съединява две хармонични постъпки.

И тъй, добрата постъпка представя инструмент, чрез който можете правилно да виждате и близките, и отдалечените неща, както астрономът с телескопа вижда и най-отдалечените звезди и планети. Добрата постъпка е най-силният инструмент, най-силното оръжие, с което човек може да разполага. Единственото право, което човек има в света, то е да постъпва добре. Какво прави човек днес? Той върши всичко това, което не е негово право, а се отказва от своето единствено право, като казва, че не може да постъпва добре. Значи, той върши невъзможното, а възможното не върши. Който постъпва добре, той живее във виделина; който постъпва зле, той живее в тъмнина. Добрата постъпка е магическа сила в живота. Щом имаш добрата постъпка в себе си, всички неща са постижими; щом нямаш добрата постъпка в себе си и богат да си, и силен да си, и учен да си, всичко това ще изчезне в един момент. Добрата постъпка не може да се тури в сегашния живот на хората и там да остане. Ако попадне в този живот, тя ще се окаля, но в края на краищата, ще има съдбата на житното зърно: тя ще пусне коренчета, ще покълне и ще се освободи от калта на живота. В това отношение растенията представят методи, чрез които човек може да се освободи от онази кал, която го спъва. Всяка добра постъпка се придружава със свобода. Тази свобода не е външна, но вътрешна. Ако свободата се прояви само отвън, тогава ще се изменят само външните условия. Не, човек трябва да направи такава постъпка, която да измени едновременно и външните, и вътрешните условия на живота. Христос дойде на земята, за да направи само една добра постъпка. И какво не правиха с Него, за да противодействуват на тази добра постъпка? Гониха Го, поругаха Го, на кръст Го разпнаха, но Той направи добрата постъпка. Когато дойде въпрос за добрата постъпка, никаква сила в света не може да бъде в състояние да отклони човека от нея. Щом добрата постъпка пошепне на човека, как да постъпва, нейният говор е 101% верен. Дойде ли човек до това вътрешно откритие, той знае нещата вече и не се смущава, той е напълно свободен. Никой не може да направи зло на човека на добрата постъпка. Защо? Понеже той разбира нещата и ги познава. И затова е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.” Следователно, човек трябва да чувствува, да разбира, да познава нещата. Това е вече добра постъпка. Под думите „живот вечен", Христос разбира, че човек е свободен и на земята, и на небето, и между ангелите. Защо е свободен? – Защото при добрата постъпка всичко в човека взима участие: и умът, и сърцето, и волята, и душата, и духът му. Добрата постъпка е в състояние да направи цял преврат в живота на човека. Без добрата постъпка и да подобрят условията на живота ви, това ще бъде временно положение. Временните добри условия може да се уподобят на положението на човек, на когото този носи една стомна вода, онзи носи една стомна вода. И това е добро, но то е временно. По-добре е изворът да тече във вашата къща, отколкото този-онзи да ви донасят отвън по едно шише или една стомна вода. Изворът в човека е добрата постъпка. Де е силата на добрата постъпка? Силата й седи в това, че тя обновява човека. Така се обнови блудния син, когато се върна при баща си. Той беше стар, прегърбен човек, изпъден от господаря си, изоставен от приятелите си и в съзнанието му се роди идеята да се върне при баща си, да се разкае и да пожелае да остане при него като прост работник. Тази добра постъпка го спаси. Тя го обнови, тя го подмлади и върна в новия живот. Добрата постъпка е магическата пръчица, която дава сила на човека. Който постъпва добре, силата е в него, и той е господар на положението.

Как се изразява добрата постъпка? – В три неща: вода да донесеш, хляб да замесиш и огън да запалиш, да опечеш хляба. Природата е един голям дом, в който хората са дошли да живеят, но тя всички ще провери. Човекът на добрата постъпка, като отиде някъде на гости, ще види празната стомна и ще отиде на извора да я напълни с чиста, хубава вода; после ще замеси една прясна питка, ще накладе огън и ще я опече. Тази е философията на човешкия живот.

И тъй, добрата постъпка е магическата тояжка, върху която трябва да се работи. Мислете върху водата, която трябва да донесете; върху питката, която трябва да омесите и върху огъня, който трябва да запалите. Това се изисква от всеки човек, който е дошъл в дома на великата природа да живее и да се учи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...