Jump to content

НАЙ-НОВОТО В МУЗИКАТА - К.ИК


valiamaria
 Share

Recommended Posts

К. Ик.

Най-новото в музиката

„Животът – това е най-хубавата музика, която можем да слушаме”.

Учителят

Музиката е небесен дух на човека. Тя се струи от недрата на ангелския свят и с трептенията си обгръща нашата бедна земя, като изпълва с радост междините на многобройните й страдания. Тя е гальовният поглед, с който ни милват нашите по-напреднали братя – светлите духове на ангелския свет. – „Музиката е език на ангелите”. (Учителят).

Онова, което е най-същественото в музиката – то е хармонията: разумното и правилно съотношение между отделните музикални елементи, които в взаимното си съчетание дават израз на оная висша интелигентност, която обладават ангелите – интелигентност, която за нас е най-близкият образец за Божествената интелигентност. – „На земята най-гениалният израз на разумността е музиката” (Учителят).

Потопени в музиката, ние преживяваме в най-малък размер оная хармония, която окриля душите и ги понася в небесните сфери, където светлината е прямият вдъхновител на живота.

Кое е най новото в музиката? Има ли нещо ново, което да не е било в Божественото съзнание преди всичките векове? Новото е във формата, която изразява все по-съвършено и по-съвършено вечно еднаквата по същина музика. Защото хармонията си остава винаги еднаква, безразлично дали тя ще се изрази чрез числа, разстояния или тонове, или пък ще се изрази в правилно съчетание и редуване на мисли и желания. Защото, наистина има една музика на мислите и на чувствата, при която инструменти са умът и сърцето, а изпълнител е човешкият дух. Затова Учителят казва някъде: „Истински и напълно музикален е само онзи, който проявява музиката и в своите мисли, и в своите чувства, и в своята обхода”.

Музиката е свалена на земята от светли и любящи души. Те са открили на човека най-първо закона за ритмуса и са го приучили, как да получава първите тонове. След това са му открили и мелодията, а по-късно и хармонията. А с това човек е вече въведен значително навътре в областта на музиката. Тук той е оставен на себе си, като от време на време тия висши същества на музиката посещават хората и чрез музикално най-напредналите човеци дават ключовете на изследване на разумните закони, които са легнали в основата на музиката.

Тия закони несъзнателно се откриват и прокарат в музи­ката от големите музиканти. Бах имаше музиката като религия. „Когато музицирам – казва той – аз изпълнявам един свещен, религиозен дълг”. А върху музиката на Бах, като на основа, израсна и се разви тая на Моцарт и Бетовен, първата – като музика на радостите и светлите оптимистични настроения, изпълнени с надежда и упование в тия висши същества на музиката, а втората – тая на Бетовен – като музика на страданията и противоречията, с които има да се справя човек на земята; неговата музика е изпълнена с мъчителни запитвания по най-жизнените проблеми, за чието разрешение жадува човешката душа.

Бах положи основата на съвременната, европейска музика, Моцарт изгради (следвайки насоката, дадена от неговия учител Хайдн) и декорира нейните форми, а Бетовен изпълни тия форми с дълбок смисъл и съдържание.

С овладяването на трите й основни елементи – ритмус, мелодия и хармония – музиката доби своя завършен външен вид, тъй да се каже се реализира напълно в триизмерния физически свят - въплъти се на земята, но това, доколкото се отнася само до нейната формална страна. Времето след Бетовен ни донесе много новости, било по отношение на средствата, било по отношение на формата и начина на изразяване на музиката, но всичко това са само подробности и усъвършенствувания на вече даденото и затвърдено от майсторите класици. Всуе се лутат най-новите музиканти да „измислят” нещо „ново” и все пак не могат да се освободят от хипнозата на музиката, с която са закърмени и отхранени: и в най-смелия опит на новаторство намираме само едно детайлираме или усъвършенствуване на неща, загатнати или интуитивно постигнати от някои от неколцината великани на нашата музика.

Сега живеем една преходна епоха на външен застой, повидимому. Всичко се е спряло в почуда: кой път да хване. Материалистичната философия на миналото столетие, като проникна и стана „мода” и в най-нематериалистичната област на човешкия живот – изкуството – се помъчи да замени живия огън на вдъхновението, изхождащ от глъбините на човешкия дух с дребнавата калкулация на този живот и реалистичен интелект – помъчи се да замени живия Прометеев огън, съгряващ и оплодотворяващ човешката мисъл, с мъртвата и студена светлина на електричеството, изхождащо от „материалистичния интелектуализъм”. – А разбира се, в резултат на това „ново разбиране и философия” (което всъщност се сказа едно основно неразбиране на нещата) и изкуство, и живот се озоваха в едно задънено положение, за излизането от което ето вече няколко десетилетия, се правят усилия.

От друга страна, от година на година се засилва новото (наистина „ново”, защото крие в себе си заложбите на едно бъдеще), което бавно, но сигурно навлиза и изпълва всяка област на живота, осмисля безсмислиците на оматериализираната наука, философия и изкуство и подава ръка за помощ на измъчения и лутащ се човек, за да го извади от неговото безсилие и да го постави отново на прав път. Това ново, което неминуемо ще завладее живота във всичките му прояви, между другото идва да освободи човека от измамата, в която го въведе мирогледът на миналия век, че той е център на всяко познание и всяка мощ, за да му покаже, че е само една част от всеобщия, сложен и жив организъм на космоса и чувството му като част от цялото е именно онова, което трябва да го ръководи във всяко негово стремление и творчество.

И сега ето, човечеството навлиза в новата епоха на осмисляне и оживяваме на природата, в най-широк смисъл на думата – природата вън от нас. и, нека се забележи добре, тая вътре в нас. Защото природата вътре в нас е, която свързва човешкия дух с природата около нас и ни поставя в живи отношения с нея. Почти всички музиканти от първа величина са обичали да се вслушват в гласа на природата. Това обстоятелство ще престане да ни се струва само като проявление на наивна романтика, ако не изпускаме предвид това, че изтънченият музикален слух на един Бах, Бетовен или Шуман долавя нещо много по-вече от обикновения шум, когато слухово съзерцава звуковите проявления на природата. Неведнъж вдъхновените музиканти са долавяли основните мотиви на своите гениални произведения при подобни звукосъзерцания на природата. Богатството в постижения и оригиналност на тия постижения е десетократно по-голямо, когато надареният музикант се съсредоточи и вглъби в своята собствена природа, в своето истинско „аз”, живият огън, който гори дълбоко в най-съкровените кътчета на неговата душа, този Божествен огън, който със своя основен атрибут – творчеството – прави от човека образ и подобие на Бога.

Като резултат на подобни себевглъбявания не са ли всички ония постижения на голямата съсредоточеност, преливаща се на места в най-дълбок мистицизъм, на великия Бах? Най-после творчеството на гениалния Бетовен в последните му 10-15 години, когато той е бил съвършено глух, не ни ли подсказва едно ново становище при творческия акт, не ни ли насочва към нови (и истински) източници на вдъхновение и творчество? Има неща, които човек може да чуе единствено само в себе си, а как ще ги намери, ако той все още е далеч от себе си! Бетовен оглуша, той умря за музиката вън от него, но се роди отново за един друг свят, възкръсна за музиката вътре в себе си. И тогава, из гънките на своето съкровено музикално аз, далеч от измамния огън на амбиция, тщеславие и гордост, той можа да извади и да поднесе на обеднилото човечество най-скъпите бисери от своето творчество.

Оглушаването на Бетовен, бидейки загадка за лекарите, които навремето са го лекували днес е знамение за музикантите: Човек трябва да оглушее за музиката отвън, т.е. да надмогне външната форма на музиката, за да намери истинската музика вътре в себе си, т.е. да достигне дълбокия й смисъл. И сега, когато всяко творчество, съответно и това в музиката, е в безпътица, примерът на оглушалия Бетовен е единственият, който ни подсказва, накъде трябва да се насочат усилията за ново творчество: Назад към великата съкровищница на всяко познание и мъдрост, на всяко богатство и изкуство – живата природа. А пътят към нея е само чрез нашата вътрешна и възвишена природа, която трябва преди всичко да проумеем и овладеем. Така отново се осмислят думите на великия Сократ: „Познай себе си” и тия на Божествения Христос: „Царството Божие е вътре във вас”.

Когато човек навлезе в тая нова област (до която Бетовен пръв, но едвам се докосна), ще се натъкне на едно чудно обстоятелство което сега може само да му се каже и той да го проумее с ума си като идея, но тогава ще стане за него жив опит. Именно: Ритмусът в музиката има отношение към волята на човека и е неин стимул, мелодията е във връзка с чувствата у човека, а хармонията засяга областта на човешката мисъл. И ще се явят тогава алхимици-музиканти, които, боравейки умело с трите основни елемента на музиката, ще възпитават и облагородяват човешкия нрав и природа, ще постигат и изграждат духовни ценности. Не желая да казвам само празни думи, като твърдя, че тогава музиката ще прави чудеса. Разбира се, чудото е чудо само за невежия, който не може да проумее онази закономерност и скрита причинност, която обуславя дадено проявление, наистина „чудно”, когато човек не знае откъде и как да го погледне.

Това приютяване на музикантите – компонисти към природата, като несъзнателен стремеж може да се проследи и в най-отдавнашни времена, ако и да не е било това така ясно тогава, както по-после. Този спонтанен стремеж към природата винаги е бил подсъзнателният лост, който е подтиквал музикалното творчество.

Постепенно все по-ясно и по-ясно се очертават хоризонтите на най-новото в музиката: Стремление чрез ритмуса, мелодията и хармонията, съответно (в обратен ред) чрез мисли, чувства и обхода да се стигне до хармониране и тониране с живата и разумна природа – вън от нас и вътре в нас – и вземане разумно и съзнателно участие в нейния живот, който представлява най-великата и най-съвършената симфония, която човек може да слуша.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...