Jump to content

ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ


valiamaria
 Share

Recommended Posts

Емануил Сведенборг *)

Той е написал множество съчинения, които днес сведенборгиянските общества превеждат и издават на разни езици. Сведенборг казва: „Аз пиша само по вдъхновение и аз съм собствено само секретар на своя дух.” Сведенборг е имал големи ясновидски способности и писаното от него е плод на неговата вътрешна опитност. Той се е опитал в своите съчинения да разтълкува окултно и мистично книгите „Битие” и „Откровение” от Библията.

По-важни негови съчинения са:

1) „De coelo et ejus mirabilibus et de Inferno, ex auditis et visis.” (За небето и неговите чудеса и за ада, според видяното и чутото), Лондон, 1757.

2) Агсапа caelestia (небесните мистерии), Лондон, 1749/56 г. Осем тома.

3) Dе coelo et inferna (3a небето и ада), Лондон 1758 г.

4) Diarium spiritualе.

5) Du commerce de l'ane et du corps (връзка между душата и телото), Лондон 1785 година.

В своите съчинения той описва живота след смъртта, връзката между физичния и духовния мирове, дейността на йерархията и пр. Между другото той дава и мистично тълкувание на откровението.

В първата от горните книги той описва нисшите и висшите сфери на астралния свят; описва и по-висшите мирове. За състоянието на човека след смъртта Сведенборг казва: „Духовният мир не е самото небе, не е и адът; но е едно междинно място или състояние; небето в човека е съединение в него на доброто и истината; а адът в него е съединение на злото и фалшивото (лъжливото). Доколкото човек има истината в ума си и доброто във волята си и ги прилага, той има небето в себе си. Доколкото има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има ада в себе си. Веднага след смъртта душите отиват в тая област, която отговаря на тяхното съзнание и се сгрупират в едно тези от тях, чието съзнание е на еднакво равнище на развитие. Те имат възможността там да познаят своите роднини, приятели и пр. Там душите еволюират така, както и на земята. Всеки човек по вътрешна същина е дух, който облича физично тяло, за да добие опитност на физическия свят и по този начин да развие спящите си заложби. Човешкият дух е носител на мислите, чувствата и пр., изобщо на съзнанието; той ги запазва и след разделянето си от тялото; по време на физичния живот той възприема чрез физичните сетива околността, а по време на чисто духовния живот – той възприема духовно. Духовна природа има и животното, обаче тя не се проявява у него, както у човека, и затова човек в известно отношение е над животното. У всеки човек и ангел има една висша вътрешна духовна същина, която може да се нарече Божественото. То организира човешката природа. Тая висша вътрешна духовна същина можем да наречем Вход на Бога в ангела или в човека и е Неговото седалище в тях.

Сведенборг после обяснява, как става излъчването от тялото. Душите на заминалите, казва Сведенборг, често ми се оплакваха от голямото невежество, което цари на земята за духовния мир. И много души след „смъртта” са силно учудени, че още продължават да живеят, че продължават да слушат, да виждат, да говорят. Изпърво след смъртта лицето на човека е без изменение, защото тогаз той живее още външен живот, а не вътрешен. Обаче по-късно неговото лице напълно се променя и изразява основния стремеж на неговата природа. След смъртта човешкото лице е толкоз по-красиво, колкото повече човек е обичал божествените истини и е постъпвал в съгласие с тях. Човек след смъртта си има всички свои сетива, своята памет, своята мисъл, своите желания, както на земята; лишен е само от физично тяло.

Във висшите небесни сфери отива след смъртта си човек, който има възвишена, духовна любов, а онзи, който я няма, отива в низшите сфери на невидимия свят. След известни преживявания и опитности отвъд смъртта, човек почва обучение. Това става, когато той се издигне в по-висши сфери. Тези, които са в низшите сфери, не могат да бъдат обучавани. В своите съчинения Сведенборг посочва, как човек трябва да работи върху себе си на земята, за да се усъвършенствува, за да прояви божественото, което е в него.

Съчиненията му са упражнили голямо влияние върху съвременниците му; а още повече по-късно, когато се зароди спиритичното движение във Франция и Америка. Несъмнено влиянието му върху Длан Кардек във Франция и Девис в Америка е било голямо.

Сведенборг беше в забрава доста време, особено когато материалистичната вълна през 19 век беше достигнала голяма сила, но по-после, когато почна да се издига духовната вълна в целия свят, у мнозина се засили интересът към Сведенборг; неговите съчинения почнаха да се превеждат от латински и да се печатат на разни езици; и в някои места даже се образуваха общества, които се стараят да популяризират неговите идеи – така наречените „Сведенборгиански общества” в Прага, Лондон и пр.

Несъмнено Сведенборг със своите идеи е допринесъл много за засилването на днешното духовно движение.

--------

*) Виж кн. 7-8

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...