Jump to content

ПЕСЕН НА НИВИТЕ - Д. АНТОНОВА


valiamaria
 Share

Recommended Posts

Д. Антонова

Песен на нивите

О, ниви зрели, живи позлатени,
О, ниви, слънце изкласили.
Вий чакате, от вятъра люлени,
Ръка люляща да ви жъне.
 
Ще блъсне сърп над вас, о ниви,
И в него пламък ще засвети.
И вий покорни жертвено челата
Под сърпа ще сведете.
 
О, живо слънце, изкласили!
 
Цъфтят сред вас и са цъфтели:
Цветенца сини – късче от небето.
Камбанки нежни – вашата молитва.
И мак червен, кръв огнена и жива,
Изкапала сеячу от сърцето.
 
Вий молихте се вечер, ниви позлатени,
И сутрина пред слънце.
И тръпнеше от вяра всеки клас молитвен,
И всяко малко зрънце.
 
О, ниви веч за жетвата готови!
Над Вас минаха кат повеля:
И вятърът с прохладната милувка,
И кроткият дъждец за свежест и обнова,
И бурята и гърма!
 
Но кротко беше всяко малко зрънце.
Че знаеше, ден чуден ще пребъде:
И песен чучулигата ще пее
Над Вашето разляно слънце.
 
И на Исуса благата усмивка
Ще се разлей над святата ви жертва!
 
Вий цялата земя заливате, о ниви!
Ах, цялата Земя вълнува се и чака.
И клас на клас повтаря думи живи,
И песен носи се благата:
Че пръв Христос ще дигне
Възпламнал сърп:
 
– О ниви!
Да бъде жетвата ви свята!
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...