Jump to content

СВЕДЕНБОРГ - ЕМАНУЙЛ П. ДИМИТРОВ


Recommended Posts

СВЕДЕНБОРГ

Ти беше metahomo и пилот
От някой странен кораб – свръхчовек.
Ти смел четеше в книгата – живот,
Де други сричаха от твоя век.
 
Ти беше нявга звездният рибар,
Що в лунна мрежа ловеше звезди,
И за провидство имаше ти дар, –
Ти лунатик се под луна роди...
 
Ти 6tme Божи син – Емануил,
И тъй сега чрез тебе с нас е Бог!
Бездетен, ти любов не бе вкусил,
Евгений – дал обет за девство строг.
 
Отключил в раковината море,
Четеше ти небесното везмо –
Дъгата хор на ангелите бе,
В дърво и камък виждаше писмо.
 
Дълбаеше ти в ледни самоти
На златното мълчание руда,
И в естеството и в душите ти
На Степените пътя разгада.
 
Ти слезе в хаос: хаос не откри,
Смъртта видя – цареше там любов,
В нощта надникна – грееха зари,
И свят звучеше хармоничен нов.
 
Дочу ти Логос – слово да звъни:
Там нямаше забрава, нито смърт,
И Съответствия като струни
Там свързваха в едно: дух, мисъл, плът.
 
Видя ти първообраза живот
В кристала многогранен да блести,
В растението, в животински род –
По стълба творчеството да цъфти.
 
В човека, в ангелски небесен хор –
Хармония в единство да сияй,
А там сред тях – гори божествен взор
И дивни сфери, атоми без край.
 
На Космоса ти осите откри,
(Те бяха оси на Духа незрим!)
Вселена нова – в лунните зари,
И в слънчев блясък – Нов Йерусалим.
 
И ти предсказа бедния живот,
Видя земята нова като храм,
И там от тъмния човешки род,
От стари свет, роди се нов Адам...

8.V.1932 г.

Емануил п. Димитров

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...