СВЕДЕНБОРГ - ЕМАНУЙЛ П. ДИМИТРОВ

[valiamaria]

СВЕДЕНБОРГ

Ти беше metahomo и пилот

От някой странен кораб – свръхчовек.

Ти смел четеше в книгата – живот,

Де други сричаха от твоя век.

 

Ти беше нявга звездният рибар,

Що в лунна мрежа ловеше звезди,

И за провидство имаше ти дар, –

Ти лунатик се под луна роди...

 

Ти 6tme Божи син – Емануил,

И тъй сега чрез тебе с нас е Бог!

Бездетен, ти любов не бе вкусил,

Евгений – дал обет за девство строг.

 

Отключил в раковината море,

Четеше ти небесното везмо –

Дъгата хор на ангелите бе,

В дърво и камък виждаше писмо.

 

Дълбаеше ти в ледни самоти

На златното мълчание руда,

И в естеството и в душите ти

На Степените пътя разгада.

 

Ти слезе в хаос: хаос не откри,

Смъртта видя – цареше там любов,

В нощта надникна – грееха зари,

И свят звучеше хармоничен нов.

 

Дочу ти Логос – слово да звъни:

Там нямаше забрава, нито смърт,

И Съответствия като струни

Там свързваха в едно: дух, мисъл, плът.

 

Видя ти първообраза живот

В кристала многогранен да блести,

В растението, в животински род –

По стълба творчеството да цъфти.

 

В човека, в ангелски небесен хор –

Хармония в единство да сияй,

А там сред тях – гори божествен взор

И дивни сфери, атоми без край.

 

На Космоса ти осите откри,

(Те бяха оси на Духа незрим!)

Вселена нова – в лунните зари,

И в слънчев блясък – Нов Йерусалим.

 

И ти предсказа бедния живот,

Видя земята нова като храм,

И там от тъмния човешки род,

От стари свет, роди се нов Адам...

8.V.1932 г.

Емануил п. Димитров