НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ

[valiamaria]

Б. Боев

НОВИТЕ ПЪТИЩА ЖИВОТ

„В природата има закони, на които хората непременно трябва да се подчиняват".

„Тая дисхармония нали показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието и законите, които регулират разумния живот".

„Страданията са признак, че сме се отклонили от правия път. Ще ги избегнем, като ликвидираме със старите вярвания и обичаи".

„Някои казват, че земята е ад. Да, но тя може да бъде място за радост, ако животът се нареди в хармония със законите на природата".

„Всяка мисъл или постъпка на човека се връща обратно към него".

Учителят

Разните народи, разните култури от край време са правили разни опити; опитвали са разни методи за своето повдигане, обаче винаги са свършвали с неуспех. След привидни временни успехи са имали горчиви разочарования, погроми и в края на краищата са свършвали или с окончателно затриване от лицето на земята и от историята, или са се превръщали във второстепенни и третостепенни народи и култури, без голяма важност в общочовешкия живот и в творчеството на нови ценности в разните области на живота.

Можем да кажем, че повечето от досегашните опити на народите са били детински опити за прохождане. Човечеството се намира още в люлката на своето детинство по отношение на някои области на живота, въпреки че в други някои области на живота, напр. в техниката и пр., е направило до известна степен по-голям прогрес.

Коя е причината на всички тези рухвания на вековни, мощни култури на миналото? Само като знаем истинските причини за техния упадък и рухване, ще можем да посочим и истинските методи за един хармоничен живот.

Коя е била основната грешка на всички тези култури? Това е неспазването великите природни закони, които лежат в основата на развитието, в основата на битието. Природата е благосклонна към всички същества и на всички тях дава условия за проява, за развитие, но нейната благосклонност може да се използува само тогаз, когато животът е нареден в съгласие с нейните закони.

Ще си послужим с една аналогия, за да поясним мисълта си. Когато нагласим антената на една радио-приемателна станция да възприема радиовълни с дължина да кажем 419 м., то ще приемаме вълни от берлинската радио-изпращателна станция, обаче към всички други радиовълни нашия радио апарат ще бъде нечувствителен, макар те да го засягат. После, ако нагласим антената за вълни с дължина 4412 м., ще възприемем вълни от Рим и пр..

Но нещо подобно става и с организма. Който е проследил развитието на научната мисъл през последните няколко десетилетия, той знае за така наречената радиация на организмите. Интересни са между многото съчинения по този въпрос, напр. трудовете на Лаковски, „Le secret de la vie" и пр. От неговите изучвания и от изучаванията на други изследователи се вижда, че организмът е център на радиации, на радиовълни, които той изпраща във всички посоки. Напр. пчелата чрез радиовълни познава, де има цъфнали цветя от този или онзи вид, гълъбът чрез тях се ориентира за посоката към гълъбарника; бръмбарът гробар намира мършата чрез специфични радиовълни и пр.. Правени са многобройни опити с разни животни и растения за доказване на това. Напр. в Испания са правени опити с гълъби: ако отделят няколко гълъба и ги поставят на такова място, че между това място и гълъбарника се намира някоя радио-изпращателна станция и пуснат гълъбите, то те почват да летят право към гълъбарника, но ако във време на летенето радио-изпращателната станция почва да изпраща радиовълни, то гълъбът се забърква и почва да прави кръгове. След спирането на радиовълните, той пак продължава в права посока.

Който е проследил изследванията на Райхенбах и на други, той знае, че когато човек мисли, изпраща вълни, аналогични с радиовълни, само че от по-горен характер. По тази причина можем да кажем приблизително, че човек е радио-изпращателна и приемателна станция. Тук идваме до една важна точка, а именно до въпроса, какъв е характерът на вълните, които приема човек при тези или онези условия. Това е от голямо значение. Както един обикновен радиоапарат не приема всички радиовълни, които достигат до него от всички страни, а само тези, с които е в хармония, също така и човек приема отвън само тези радиовълни, които отговарят по дължина и характера на вълната на собствените му мисли, желания, чувства и пр.

Напр. когато човек мисли, той изпраща мислителни вълни по всички посоки и те са толкоз бързи, че даже могат за по-малко от секунда да препашат земята няколко пъти. И безброй такива вълни, изпратени от разни хора, циркулират в пространството във всички посоки. Те са с различен характер и дължина. Законът: Подобно с подобно се привлича, който важи за обикновения живот и който именно се използува, за да слушаме, чрез нагласяване на антената нещо, изпратено от някой център, същият този закон важи и за мислителните вълни.

Да си представим, че един човек има мисъл, чувство, желание от по-нисш характер, напр. лоши мисли, чувства, желания: мисъл на омраза, на отвращение, на злоба, на гняв и пр. Тогаз той се свързва с всички подобни мисли, които циркулират в пространството, той ги привлича към себе си, приема ги в себе си, и те го разрушават. Те внасят в него своето разрушително, отрицателно действие. Той ще пожъне само големи разочарования и в края на краищата ще има само шепа пепел в ръцете си. Такъв човек е нечувствителен към всички онзи вълни на добрите, възвишени мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които също така циркулират в пространството във всички посоки.

Това ще се отрази даже и върху неговото физично тяло. Отначало той възприема лоши влияния чрез духовното си естество, но после това ще се отрази и върху неговия мозък, и върху другите негови физични органи и тези лоши, разрушителни влияния ще нападнат физичните органи, които са сравнително по-слаби и които имат по-голямо съответствие с характера на влиянията, които организмът възприема и тези органи ще заболят. Ето защо всяка дисхармония в мисли, чувства и постъпки води не само към израждане във всяко отношение, но и специално към физическо израждане.

Всичко гореказано важи както за индивидуалния живот, така и за колективния живот на цели общества, народи, култури и пр.

И обратно, всеки човек, който има по-възвишени, по-благородни, по-добри мисли: мисли на доброжелателство, на благосклонност и пр., той ще привлече от пространството всички съответни мислителни вълни, които ще го подкрепят, ще го повдигат, ще внесат в него нов живот, нова сила, нова светлина, ново творчество. Ето защо дълбока окултна истина е, че всеки, който храни лоши мисли, подготвя своите по-близки или по-далечни нещастия и катастрофи.

Това можем да изразим по-ясно така: Всяка мисъл или постъпка, изпратена от човека, се връща към самия него с придатък и според това, дали е лоша или добра, ще внесе в него разрушение или обнова.

Тук виждаме потвърждението на онзи закони, които всички велики мъдреци са възвестявали на човечеството, понеже са били запознати с окултната наука. Те са говорили от дълбокото разбиране на законите на развитието.

Горното можем да резюмираме така: всеки човек или колектив, който наруши закона на правдата в мисли, чувства или постъпки, в края на краищата ще пожъне отрицателни резултати и отива към своя собствен упадък, катастрофи, самоунищожение.

Народ, който върши насилия, неправди, като магнит ще привлече силите на разрушението към себе си и ще мине през страдания или ще бъде пометен.

Не виждаме ли примери от историята, как множество народи са загивали, завинаги са се заличавали от лицето на земята поради неспазването на горните закони? Тази е причината и за потъването на Атлантида, континент, който е завземал мястото на сегашния Атлантически океан между Америка от една страна и Европа и Африка - от друга.

Когато Атлантската раса изпаднала в голяма развала, тя привлякла към себе си разрушителни сили, които потопили континента Атлантида. Египтяните чрез неправди, вършени върху робите и околните народи, привлякоха към себе си въз основа на горния закон същите сили, слязоха от своето величие и завинаги загубиха онези творчески сили, на които дължаха по-рано разцвета, от които тъй се възхищаваме днес. По същите причини загинаха великите цивилизации на Асирия и Вавилон. Те даже съвсем се заличиха от лицето на историята. Същите причини докараха падането на древна Гърция и Рим. След разпъването на Христа и гонението на първите християни, Ерусалим беше обсаден, превзет и разрушен, а евреите изгонени във всички посоки. Испанците си служеха с инквизицията за избиването на „еретиците". Те извършиха големи насилия и върху арабите и затова от първостепенна държава трябваше да станат второстепенна.

Във Франция избиха и изгониха хугенотите. И това беше една от причините за страшното, катастрофално рухване на тогавашния режим във Франция. В Русия преследваха духоборите и даже ги изгониха, защото им направиха просто невъзможен живота в Русия. А духоборите са до известна степен предшественици, авангард на новата култура, на новото човечество. И това е една от причините за небивалия разгром на тогавашния режим в Русия.

Българите избиха една част, а разгониха друга част от богомилите, които бяха най-напредничавите хора не само в България, но и в цяла тогавашна Европа. И това докара като последствие петвековно турско робство.

Днес мнозина „цивилизовани" европейски народи избиват диви племена в Африка; и на други места те избиват беззащитните „диваци" с най-префинените средства и то обикновено под най-нищожни претексти. Но тези неправди ще докарат после своите последствия върху съответните народи и общества. Освен горните примри биха могли да се приведат и множество примри из съвременната, най-новата история на разните народи.

Някой може да каже, че според теорията за естествения подбор на Дарвин, борбата между народите, тяхното взаимно съперничество и пр. съдействува за техния прогрес. Обаче съвсем другояче се явява този въпрос, като се вземат предвид последните постижения в естествените науки. Никой не оспорва еволюционната теория, а спорът е по въпроса за факторите на еволюцията. В естествените науки все повече печели място неоламаркизмът, в чиято полза говорят много факти. Според него важният фактор за еволюцията не е естественият подбор и борбата за съществуване, а прякото приспособление на организма към околната среда, при което главна роля играе вътрешният, психичният фактор И при това се изтъкна, че вместо борбата главен еволюционен фактор е взаимопомощта.

Препоръчвам в това отношение важното съчинение на Кропоткин: „Взаимопомощта като фактор на еволюцията". Това, което Кропоткин долови и изложи в тази книга въз основа на своите наблюдения върху животните, е само една малка част от обширната област на изследвания на окултната наука.

За да докараме една духовна обнова и изобщо обнова в цялата култура, трябва да стане всеобщо достояние гореспоменатият закон. Всяка мисъл или постъпка на човека се връщат към самия него. Познанието на този закон е необходимо, за да дойде културата след това и до един още по-висок закон и който е именно и истинският закон за повдигане: законът за любовта и жертвата.

Какви ужасни последствия докарва върху народа напр. избиването на хиляди и хиляди пленници! В голяма илюзия живеят онези, които мислят, че с избиването на пленниците ще принесат нещо на своя народ! Колко скъпо се плаща по-после едно избиване на пленници, опожаряване на неприятелски села и пр.! Със стремглава бързина вървят по петите на такива деяния най-големи страдания и катастрофи за онзи народ, който ги е извършил!

Ето защо всички общественици, ръководители и пр. трябва да знаят тези неумолими закони, чието нарушаване води към съдбоносно бъдеще. Ето защо всички общественици требва да си служат с най-чисти средства, за да имат постижения.

Нека си послужа с още един пример, за да се види, какви ужасни последици може да има незнанието на елементарните закони на природата! Това е като игра на дете с взривни вещества! Нека вземем за пример няколко народи, които хранят един към други чувства на омраза, на подозрение, недоверие, мисли, проникнати от нисши страсти, от желание за отмъщение, за завладяване, за унищожение и пр. Те с това вече воюват един с други в невидимия свят, в мира на мислите и чувствата! И това после ще слезе долу, защото законът е: всичко каквото е горе. слиза долу. И тогаз непременно ще дойде бъдеща война! Ето защо мразенето на два народа, това е вече семе на война, която пристъпва с бързи стъпки! Ето защо всеки, който изпраща чувство на омраза към друг народ било с мисли, било с думи или чрез вестници, чрез училища и пр., той вече е отговорен за бъдещата война почти толкоз, колкото и прекият ù причинител. В този случай войната е последната водна капка, чрез която прелива препълнената чаша. Дълго време се е приготовлявало преливането на чашата.

Всяка война е резултат на дълъг процес, който може би е траел няколко десетилетия, може би векове и хилядолетия. Когато два народа си изпращат взаимно мисли на омраза в течение на десетилетия, то вече се набира горе грамаден възпламенителен материал, грамадна взривна енергия, която прилича на вода, спряна пред един бент. Тази вода се трупа пред бента във все по-голямо количество и най-сетне го разрушава и се спуща стихийно надолу със стремителна сила и върши пакости и опустошения.

(следва)