НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ

[valiamaria]

Д-р Ел. Р. Коен

НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО В ГЬОТЕАНУМ - ДОРНАХ ДО БАЗЕЛ

По десните склонове на долината на р. Бирзек - ляв приток на р. Рейн - пресичаща напреко планината Швейцарска Юра над с. Dornach, под вcрха Gempen на висока, пространна тераса е кацнал величествено Гьотеанум - висшата окултна школа на Антропософското общество. Пътувате с влак и за десет минути стигате от Базел в Arlesheim - Dornach - две села съединени заедно. Можете да вземете и трамвай от Arlesheim в Basel и за 30 минути най-много сте в Дорнах. От селото взимате на североизток който и да е път, всеки един ще ви изведе горе при Гьотеанум. Швейцарските села не приличат на нашите - те биха съперничили по уредба на много световни столици. Всичките улици са асфалтирани. Асфалтирани са и всички доста стръмни пътища, които изкачват нагоре живописно през китни градини и живописни вили към Гьотеанум. Вървите 10-15 минути нагоре и пред вас се изпречва гигантското сдание на висшата окултна школа. Вас ви се завива свят от картината. Намирате се всред сравнително ниска планина - към юг в далечината извисяват страшно Алпите в небето белите си върхове. Като кадифена неравна повърхнина ви се струва пък морето от върхове и била на Швейцарската Юра, всред която се намирате и чиито върхове, покрити с гъсти гори, са странно заоблени и особено изсечени отстрани. На изток продължава същата гледка и като висок пиемонт се точи и шири Юрата под веригата на снежните високи Алпи. На северозапад се разкрива широкото начало на рейнския грабен (пропаднала котловина). Вие виждате и Вогезите и Шварцвалд от двете страни на рейнския грабен. А пред вас от към североизток се е изпречил величествено, с достойнство Гьотеанум, пък и зад него планинското било. така че вие нямате богат простор, ала нещо силно ви обзема - един мощен трепет обхваща сърцето ви, както винаги това става пред нещо велико.

Странен е стилът на Гьотеанум. Едно масивно сдание от армиран бетон, издържано в особен някак си кубистичен стил. Дължината му е 90 м. - от изток към запад; ширината му е 84 м., а височината 37 м. В тези размери зданието обхваща 110,000 куб.м. вградено пространство. Главният вход е от южната страна. Минавате покрай стаята на портиера. В източната страна (отдясно) се намира сценичният строеж, а от западната - залите за лекции до които се изкачвате по стълби. В партера на аудиториите (визаави на портиерната стая) се намира една пространна зала, която е предназначена за книжарницата на Гьотеанум, за една голяма чакалня, която е винаги отворена за посетителите и която служи за изложения. Освен това, там са още бюрото за конгресите и курсовете в Гьотеанум - стените на бюрото са художествено изрисувани, а също и „Терасната зала", една аудитория с 450 места. Пред тази зала се намират грамадните гардероби.

По двойната широка, южна, а после западна стълба се стига първия етаж. Срещуположно, от западната страна се намират вратите за терасата. Това е широка - 10-15 м. тераса, която обкръжава цялото сдание. Оттука изгледите във всички посоки на пространството са още по-величествени. На южната стълба се намира „южната зала" за малки представления, а на северната стълба медицинската стая и най-отгоре „северната зала." В първия етаж се помещават по един голям западен коридор различните секции на висшата школа. Отляво секретариат, природо-изпитателната секция и секцията за словесни и музикални изкуства, а отделно - секцията за изящни науки, администрацията на спис. „Das Goetheanum”, медицинската и математично-астрономичната секция.

На втория етаж от юг и север се намират вратите за големия театрален амфитеатър, чиито западни врати се намират в третия етаж. Над западните входни врати се намира пространен балкон за музика и за големия стенен орел. От южната и северната страна пада светлината през разноцветно боядисани и особено гравирани прозорци. Планът за боядисването и гравирането е даден от Dr. Rudolf Steiner. Там е изразено чрез особени художествени разноцветни стъклени гравюри духовният живот и развитие на човека и света. За постиженията на това гравирно изкуство е създадена цяла лаборатория за гравиране, шлифоване и оцветяване на стъкло^[1]. В източната страна на „голямата зала", която има около 1,000 фотейни места, се помещава сцената - 17 м. широка, 16 м. дълбока и 10 м. висока. По своята техническа уредба тя е първа в Швейцария и една от най-модерните и усъвършенствувани в света. В източната страна на зданието, в сценичната страна, с входове отвън (от изток) в партера, се намират пространната библиотека и архивата на Рудолф Щайнер с голяма читалня. В сценичния отдел се намират още в партера: пробната сцена, толкова голяма, колкото самата сцена; в първия етаж, под сцената се намират техническите приспособления за издигането на 20 м. високият подвижен под на сцената. В първия, втория и третия етаж се помещават и гардеробите и стаите на изпълнителите, а също и всички останали помещения необходими за една голяма сцена. От западната страна над сцената се намира едно помещение, в което е поставена една 9 м. висока дървена скулптурна пластика, която трябваше да заеме место под малкия купол на първия Гьотеанум. Тя представя представителите на човечеството - Христос между Луцифер и Ариман, които са победени чрез самата същност на Христа. Дигнатата лява ръка на Христа, неговият поглед, излъчват непобедима, божествена сила. Тази пластика е най-голямата дървена скулптура в света. Работа е на самия Dr. Steiner, който между другото е бил голям художник и скулптор. В същото помещение срещу статуята на Христа се изработва голяма пак дървена урна, в която ще се сложи пепелта от изгореното тяло на Щайнер. Тук над сцената се намират още и ред ателиета и лаборатории за разнообразни изкуства.

Зданието на Гьотеанум е градено в особен стил. След изгарянето на първия Гьотеанум^[2], Рудолф Щайнер, нахвърля от гипс модела на втория^[3]. Тия изсечени криви ех взети от формата на върховете на Швейцарската Юра. Стилът е спазен и вътре в сградата. Щайнер е имал мисълта Гьотеанумът да хармонира по своята форма на околния ландшафт. С това той спазва един евритмичен закон Първият Гьотеанум, строен през време на войната е бил подпален от католиците чрез подкупени агенти на връх нова 1923 год. - на Васильовден. Устройството му е било съвсем друго от сегашната сграда на Гьотеанум. Той е почивал на принципа на две взаимно пресичащи се сферични куполи - голям и малък. Куполният дял е бил от специално дърво - дървен строеж, затова тъй лесно е могло да се подпали. Покривът, както и покривът на днешната сграда е бил покрит със зелени норвежки шисти, доставени и издялани специално. Първото сдание се е строяло в течение на цели три години през време на войната и в неговия строеж са взели доброволно участие приятели на Антропософското общество от 17 народности. Първоначално Гьотеанумът щял да се строи в околностите на Мюнхен в Германия, но понеже са се явили пречки от страна на католиците, затова Рудолф Щайнер решава това да стане в свободна Швейцария.

В Гьотеанум, освен научната и творческа дейност, която развиват институтите, секциите и пр., там има постоянни неколкогодишни и по-кратки курсове, засягащи разните отрасли на окултното знание. В зданията около Гьотеанум отделно от тия в с. Дорнах и в Базел, живеят над 600 души постоянни слушатели и курсисти. А има какво да се учи тук! Мнозина идат да завършат една школа по евритмична гимнастика и изкуство в най-широк смисъл, други следват окултна педагогика, трети слушат лекции по природни науки от окултно гледище, четвърти по окултна медицина, по окултна история на земята и човечеството. Изучава се литературата от гледището на окултизма; изучават се още художествените творби на Д-р Щайнер; изучава се евритмичното говорене, окултното театрално изкуство и пр. и пр. Всички тия, които преподават там, черпят от безкрайно многото идеи на Д-р Щайнер и ги разработват в този единен дух. По лицата на всички, които учат там е изписан изразът на онова дълбоко знание, което те придобиват,

Около Гьотеанум са изникнали като гъби много вили и къщи. Теса всички много хубави. Издържани са, повече или по малко сполучливо в същия стил на втория (сегашния) Гьотеанум. В някои от тия вили е уредена приемница за гости. Разбира се, тук се плаща - но най-скъпото е 2 шв. франка за денонощие. Човек има всички удобства, каквито у нас в България не могат лесно да се създадат. Има и няколко вегетариански гостилници. Рядко, някои от тия, които живеят в Гьотеанум и околностите му, се хранят отделно и сами. Те всички се събират в тия ресторанти и всички са винаги на братска трапеза и общение. И не струва скъпо. Богат, пребогат обед струва най-много 1'50 до 1'80 шв. фр., а също тъй пребогата вечеря струва 1 до 1'20 шв. фр. За условията в Швейцария това никак не е скъпо.

Една от много интересните области, която се изучава в Гьотеанум е евритмията. Под евритмия, в пълен смисъл на думата, не се разбира само специалния вид гимнастически упражнения и танци, които се явяват като израз на душата на човека, но и всеки словесен израз, всяко обикновено движение, всеки ням израз - поглед, мимика и пр. трябва да бъдат пълен израз на душата. Следователно, цялата проява на човека трябва да бъде в пълна хармония с истинския му душевен живот. А това не е лесно, трябва да се изучат законите, които управляват истинския душевен живот и в зависимост от това да се създадат самите движения, упражнения, танци, правилен говор и т.н. Евритмията днес се използва и за лекуване. Защото евритмията трябва да събуди душата у човека. В Гьотеанум всеки може да изучава тези изкуства; всяка седмица в голямата театрална зала, се дават евритмични спектакли. В евритмичните упражнения и танци е създаден и цял символичен говор с движения. Много силно въздействуващо върху всеки слушател е и специалното евритмично говорене. За тази цел има създаден и специален говорещ хор, а и при театралните спектакли, всеки момент, пропит с нова мисъл, нова тенденция и нов живот се изразяват чрез това евритмично говорене. В него има едно напевно и особено удължаване на гласните и целият говор като че ли иде из глъбините на сърцето, из потайните кътища на душата. големи са тези изкуства и те отварят нови, незрими сватове и области за истинско творчество. В това творчество взима участие цялата същина на човека - там душата е ръководителя, тя управлява, тя гради по вечните закони на природата, на битието.

Бях радостен да видя и поставянето и изнасянето на една от най-интересните пиеси на Щайнер „Der Seelen Erwachen" („Пробуждането на душите") - една окултна драма, изнасяща мистериите в Египет - посвещенията. Дълго би било да се описва самата пиеса и изпълнението ù. Всеки в Швейцария счита за щастие да я види. Когато се афишира представлението, оповестява се в цяла Швейцария и идват хора от всеки неин кът. Театралната група на Гьотеанум седи много високо, всеки свещенодействува на сцената. Тя е прочута група в цяла Европа - те ходят и дават навсякъде спектакли. Главното ръководство лежи в ръцете на днес живущата още другарка на Д-р Щайнер - Мария Щайнер. Някои литературни критици считат пиесите на Щайнер по своята сила и импозантност подобни само на тези на древния елински драматург Есхил.

В югоизточната страна, непосредствено до самото сдание на Гьотеанум има пространна дървена постройка - Schreinerei^[4] (мебелна работилница). Всичките мебели на Гьотеанум се правят тук от специално дърво и в специален стил. Сега стилът върви в пълна хармония със стила на зданието. На южния ъгъл на това пространно дървено сдание е преградено голямо място, заемащо две зали. Тук са изложени таблата, рисувани от Д-р Щайнер. Тук е бил и последният кабинет на Щайнер. В него, в пълна работоспособност на духа, той е напуснал земята. Те са около 20-30 на брой, Тия табла не представляват някакви пейзажи или портрети. Под тях няма надписи. Всеки наблюдател трябва сам да схване нещо от това, какво те представят. Моето впечатление е, че това са видения из света на строителните сили в природата и човека. Г-жа Д-р Боз, която ръководи художествения отдел в Гьотеанум ми каза, че значението на тия картини остана със смъртта на Щайнер неуяснено напълно, ала който е чел неговите трудове би могъл да се догади за тяхното значение. В тези зали, където са изложени картините на Щ. има постоянни и временни курсове, ръководени от г-жа Б. Те имат за цел да изучат елементите, влезли в художественото творчество на Щ. и работата с материалите, които Щ. е употребявал. За един наблюдател дори картините на Д-р Щайнер действуват силно било с особеното си третиране - тук формата е рудиментарна, но и с особената комбинация на краските и най-после и движението, което е скрито в тях.

Като средство за работа Д-р Щ. е употребявал само растителни бои, разбира се, по много съображения. Като оставим всички окултни съображения настрана, от чисто практическо гледище, тези бои са по-трайни от минералните и от анилиновите. Тоновете са много ярки и дават чудесни преходи едни в други. При това с тези бои, които са акварелни, се постигат резултати, които с другите акварелни бои не е постигнато. С тия може да се боядисат стени, да се изрисуват - получава се една фина цветна облицовка, която на пипане прилича на тънка копринена драперия. За получаването на тези растителни бои е основан специален институт – Anthea institut. В него се проучва кои растения какви бои дават, а също се изучават и начините на добиването им. Достигнато е вече да се произвеждат 18 изпробвани чисти тонове. Боите се сгъстяват и опаковат в специални тубички, които се продават не скъпо. Една част от растенията било за проучваниятаq било за произвеждането на веч познатите бои, се култивират в специалния за това двор на Антеа института. Друга част се култивират в именията на обществото и на негови членове в Холандия. При работенето с тия растения правят се системни наблюдения при какво годишно време се взимат, при коя фаза на луната, сутрин или вечер и пр. и пр. неща, които установило се е, са от много голямо значение.

Една голяма и от голямо значение дейност проявява природонаучната секция в Гьотеамум и специално биологическият отдел. Той се помещава в долните етажи на „Schleiferei" (Зданието с двата купола в северната част на двора на Гьотеанум, което побира в себе си още и работилницата за шлифоване, боядисване и гравиране на стъклата). Главният ръководител на биологическата лаборатория е Д-р Пфайфер, който я издържа със свои средства. Там работят около 15 души. Г-жа Вундт, първата помощница на Пфайфер в „Пфайферлабор" (така наричат лабораторията), беше много любезна да ме разведе и ми даде редица обяснения па работата в лабораторията. Правят се строго научни изучвания върху растения, животни и човека. Прилагат се най-различни позитивистични методи. Изучава се кръвта на хората - най-различни, здрави, болни от различни болести. Взима се кръвта като разтворител на дадена сол и се оставя да кристализира. Инак кръвта сама не може да кристализира. Така получават се най-различни дървовидно устроени кристални утайки. Когато един човек е здрав, кристалните форми са свежи и фигурите правилни. Когато този човек е болен тия същи кристални форми и фигури биват деформирани и замрели, неясни, не хубави. Така установени са с ред наблюдения разните болести какъв вид форми и фигури дават. С това се създават положителни диагностични методи, в които измамата се свежда до нула. Колко голям принос към изучаването и познаването на човека правят с тези, гениални по своята постановка, изучвания, скромните работници на Пфайферлабор в Гьотеанум! Но, опитите и наблюденията не спират тук. Установено е, че кръвните кристализации от кръв на здрав човек, взета сутрин са свежи, а кръв, взета вечер, дава размити и по-неясно очертани кристални форми и фигури. Правят се наблюдения още и с разните годишни времена. Пролетно време кръвта на здрав човек дава свежи и правилни кристализационни фигури, а през лятото и есента тия същи фигури са по-замрели. Наблюдения се правят по същия начин и върху кръвта на разни добри, благородни - изобщо хора с положителни качества, а също и върху прононсирани престъпници. Докато кръвта на добрия човек дава правилни кристализационни фигури, кръвта на разните сортове престъпници дава най-различно деформирани кристализационни форми. Степента и видът на тази деформация определя различните видове престъпници и престъпления. Заедно с това се изучават кои годишни времена как действуват върху тия разни хора и се дирят нови методи както за лекуването на болните, така също и за лекуването и на престъпниците аналогични опити в Пфайферлабор се правят и върху животни и върху растенията. Агрономическата секция при Гьотенум е под прямото ръководство на биологическата лаборатория. При култивирането на растенията се държи сметка за времето на посяването, за това на сбирането, за фазите на луната, някои звездни констелации и пр. и пр. За фазите на луната се държи сметка и при изучаванията на кръвта. При пълненето на луната кристализационнит фигури са едни - по свежи, при разсипването - са заглъхващи. От името на Гьотеанум се държат специални агрономически лекции из цяла Швейцария, които изнасят тези нови окултни методи в полза на земеделското население. При всичките тези опити с кръвта на най-различни хора, по един позитивен начин се доказва ролята на един разумен елемент, взимащ най-живо участие в живота - това е разумната вечна същност в човека, неговата душа.

Би било много дълго да описвам дейността на другите секции и лаборатории в Гьотеанум. Там не спи никой. И във физическата лаборатория, и в медицинската, и в математическата, и в астрономическата лаборатория, и във философската секция, в педагогическата, в чисто антропософската секция, в музикалното училище, навсякъде се разработват богатите окултни семена – идеи, посети от Д-р Щайнер. Навсякъде се дирят и правят явни и разбираеми, и оползотворяеми великите окултни истини, които са стълбовете на живота.

В Гьотеанум се твори и води една трескава творческа дейност от нов калибър, от съвсем друго естество. Всеки, който отиде там, ще почувствува този трескав мощен творчески пулс. Гьотеанумът ще бъде във вековете неизгасващ фар, показващ незиблемите пътеки към вечното в живота, към най-реалното - духовното, което е първият фактор за всяка истинска проява и творчество. Духовното, това е началото и краят.

фиг. 1

фиг. 2

фиг. 3

В Гьотеанум се гради нещо здраво. Всички антропософи считат, че антропософията е учение с голямо бъдеще. Казвам на Д-р Ваксмут - секретар на антропософското общество в Гьотеанум: „В Божествената градина растат много и най-различни цветя, те са наглед различни, ала има нещо общо във всички - това е новият, Божественият живот, който е общ, а също и това, че всички растат в Божествената градина. Има, следователно, и други общества по земята, които служат на новото, на духовното, Божественото, макар и по по-различни методи. В разнообразието е красивото". - „Вярно е, казва той, ала за нас пътят е в Антропософията, за нас няма по-добро и по-изпитано учение от това. Ние творим и искаме каквото направим да се знае, че е наше".

Той е прав, защото творчеството, новото, истинското творчество определя човека и бъдещето. В Гьотеанум се твори наука, изкуство и живот, които ще пребъдат във вековете и ще дадат своя жив плод.

^[1]Гледай фиг. 3. - зданието с двата купола.

^[2]Гледай фиг. 1.

^[3]Гл. фиг. 2 - Вторият Гьотеанум, гледан от птичи поглед. Фиг. 3. - Зданието, гледано от север.

^[4]Гл. фиг. 3 - Малкото сдание вляво от Гьотеонум.