УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ

[valiamaria]

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ

ЧОВЕКЪТ

Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: „Ето човекът!"

Могат ли хората, като излезете в света, да кажат и за вас: „Ето човекът!"

За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат , той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен , той трябва да бъде добър.

Богат човек е само оня, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат.

Силен е само човекът на любовта, човекът на истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо, той не се защищава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася позор и хули, злорадства и обвинения.

Ето човекът! Ето Исус!

На първообразния език, на който това име е изречено, то означава: човекът, който иде на земята, брат на страждущите. Ето защо, в широк смисъл на думата, „Исус" е всеки, който страда, и като герой носи своите страдания „Исус" е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение.

„Исус" ~ това е едната опорна точка на човека. „Христос – сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите – това е другата опорна точка на човека.

Човекът – като „Исус" – научава дълбокия смисъл на страданията – оня божествен процес, чрез който той изработва своя характер.

Защото най-ценното у човека – това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията, и само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее.

Под характер, в дълбокия смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа.

Характерът е едно съчетание на добродетели.

Едно помнете: онази естествена сила вътре в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите – това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на живата природа.

Ето защо, под думата „човек" се разбира сборът всички добродетели.

Който не представлява такъв сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек.

Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви.

Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне.

Човекът обаче е съчетание на добродетели, а не на престъпления.

Човекът сам по себе си, по своя произход, по своето естество е нещо велико.

Ако вие разбирахте човека, ако вярвахте в него, ала не в това което се вижда отвън, което отвън се проявява, щяхте да видите, колко е велик човекът. Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Човек не е това, което днес се мисли за него. Той не е само едно материално същество, което изчезва със смъртта. Това което умира, не е човекът. В него умират само лошите мисли, чувства и действия.

Ако човекът изчезваше със смъртта, тогава няма защо да се философствува толкова за него. В такъв случай той става една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах. Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света.

Има нещо, което не умира – и в този и в онзи свят.

Това, което не умира, това което не се разлага, това което не изчезва, то е човекът. То нито остарява, нито се подмладява.

Когато говорим за човека, ние подразбираме душата. Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли.

Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно – по нищо не се различава от него: яде, спи, има всички нужди и слабости на животното.

Човекът е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртния живот. Тази душа притежава всички методи за работа вътре в себе си – те са вложени в нейния мозък, в нейното тяло, чрез което тя се проявява.

Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един любящ живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината.

Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго.

Той постепенно изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после учител.

Има степени на човека. Под „човек" ние не разбираме само онова същество, което живее на земята.

Човекът съществува не само на земята, не само в слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена – всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества на другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората в сравнение с тази на Сириус например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца.

Но човек е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко жилище на човека.

Земният човек, след като завърши своето развитие на земята, няма да отиде на „Небето". Той ще странствува от система в система на физическата вселена, докато се развие в своята пълнота. Следната станция в неговото развитие ще бъде именно Сириус.

Човешкият дух е слязъл на земята от около 250 милиарда години. Той не е бил в това състояние, в което днес се намира. През тия 250 милиарда години той е минал през много форми и много фази на развитие.

И целият този почти безкраен ред от органични форми, които Природата е създала, представят все стадии, през които човешкият дух е минал. Те са едно велико училище, в което човешкият дух се е учил.

И всичките му знания от тези 250 милиарда години са написали в тази малка глава, в нейния мозък.

От гледище на по-напредналите същества, обаче, от гледището на ангелите запример, човекът все още е едно малко дете. Тези 250 милиарда години за тях са като две и половина години. Погледнат от тяхно гледище, човекът е едно дете на две и половина години.

Много още има да учи човекът! Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот.

Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че еднъж като се роди човек и всичко е свършено.

Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес.

Безброй пъти човек се ражда, като минава от фаза във фаза, от сила в сила.

Имайте пред вид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум – това не е въпрос за обикновени умове.

Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат.

В духовния свят се учи душата. В божествения свят се учи духът.

Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта.

Понеже човек е свързан с ангелите, с ония същества, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум.

Ала аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно.

Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта. Любовта е божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления.

Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още „образ и подобие Божие".

Човекът днес няма „образ и подобие Божие". Един човек, който може да те обере, да те изнасили, да те охули, човек ли е? Един човек, който отначало ти е бил приятел, а после те злослови, човек ли е?

Впрочем, когато се говори за човека като образ и подобие божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения космичен човек.

Всеки човек, всяка човешка душа е един първичен елемент от великия космичен човек.

Като такъв той заема точно определено място в живата Природа и играе определена роля. Без него вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония.

Ето защо и всеки човек тук, на земята, си има своята определена роля. Без него животът не може. Явяването на толкова милиони души в света не е случаен акт.

И затова дръж постоянно в ума си мисълта:

Човек е най-великото създание на земята.

Радвай се, че носиш името човек.

Стреми се да отговаряш на това име!

Не забравяй, че като дух, като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във вселената – без теб тя не може да се прояви в своята хармония.

Ти все още не знаеш какво си.

В човека се крият сили, които са в спящо състояние и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използуване.

Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности.

По какво се познава човек, който е свързан с Бога ? По това, че той е готов всичко да жертвува за него.

Човек, който иска с достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен, абсолютно благороден.

Честен, благороден човек е само онзи, който се радва на чуждото благо като на свое.

Истински честният човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света, честта отвън не се възстановява.

Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановят честта на човека, освен той самия.

По какво се различава разумният човек? – Той никога не се занимава с миналото, нито пък се занимава с бъдещето. Той работи с настоящето. Под настояще, аз разбирам вечно божественото.

Разумният човек не мисли каквото иска, а каквото е право. Само глупавият мисли каквото му дойде на ум.

У разумния човек има едно особено душевно разположение: той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава.

Защото той знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал

Той знае, че моралът – това е стабилност, това е онази опорна точка, от която разумът започва да се проектира.

Разумният човек винаги уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от ангелите в подкрепа на живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен.

Разумността, в дълбокия смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек.

И затова помнете: умен човек, в абсолютния смисъл на думата, може да бъде само добродетелният човек.

А всички хора на добродетелта са смирени хора – в онази смисъл, в която Христос разбира тази дума – и тия хора са най-великите, най-силните.

Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост.

Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Той може всичко да издържа – и болести и сиромашия, дори и смърт. Всъщност, за смирения човек всичко това не съществува – каквото и да дойде, той е тих и спокоен. Той казва: „Бог, който живее в мен, не умира. Бог, който живее в мен, сиромах не става."

И така, помнете: слабият, малодушният човек не е смирен. Само добродетелният човек е смирен. И той е истински силният човек. Смиреният човек, в истинска смисъл на думата, е човек с мощен дух.

Вие питате, защо сте дошли на земята. Казвам ви:

Да проявите Божията Любов.

Да проявите Божията Мъдрост.

Да проявите Божията Истина.

Да проявите Божията Правда.

Да проявите Божията Добродетел.

Дошли сте да проявите всички тези добродетели, да проявите всичко онова, което е вложено във вашите души от вечността.

И помнете, че велико е предназначението на човека.

Човек е роден да управлява всички същества, да регулира всички елементи, да уреди земята. Той трябва да стане един добър господар. А може да стане такъв, само когато разбере онова, което Бог е вложил в него. Той трябва да знае какви са неговите тела, неговите облекла. Той трябва да знае каква е онази първична материя, в която функционира неговата мисъл.

Той трябва да владее всички елементи. Да владее земята, въздуха, водата, топлината, светлината. Той трябва да контролира всички „лоши духове". А може да ги контролира само тогава, когато превъзмогне техните слабости.

И Христос иска сега да му помагат такива човеци, които знаят да градят по всички правила на божествената наука. Човеци, в умовете на които благото на „Царството Божие" седи на пръв план.

Великият живот има нужда от хора, които са „родени изново", хора, които са видели „Царството Божие".

А не забравяйте, че който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа. А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на Вечността.

„Роденият изново" е свързан с всички по-високи светове, с всички същества от по-високи йерархии.

Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов.

За този човек, за „роденият от Бога", е казано в Писанието, че „грях не прави."

И наистина, роденият от Бога има такава велика любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на любовта, че никакви противоречия за него не съществуват.

Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват вътре в него?

Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога.

Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност на много разумни, гениални души.

Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се сберат на едно място хиляди разумни, гениални души.

А за да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се сберат в едно единство.

Христос е съвкупност от всички разумни и светли души.

Така човекът от „син на мисълта" става „възлюблен Син на Любовта".

Така той става Син Божи.

А най-великото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да бъде Син Божи.

Ти, който се домогват да станеш Син божи, постави си като идеал да имаш:

Сърце чисто като кристал.

Ум светъл като слънцето.

Душа обширна като вселената.

Дух мощен като Бога и едно с Бога!