Jump to content

ЗАЩО - Б.Б.


Recommended Posts

ЗАЩО?

Тя не беше малка. Виждаше всичко, разбираше всичко донякъде, всичко, което ставаше около нея. Едно не можеше само да разбере: защо у тях често нямаше хляб. Та хляб, Боже мой, тя не искаше друго. Никой никога не можеше да ù обясни това. Мълчеше, гледаше и сякаш чакаше.

Но когато идваше петък, тоя предпразничен ден тя се изпълваше с такова негодувание, с такава мъка. Тогава за нищо не искаше да знае. Махаше с ръце, удряше с юмруци и още от пътната врата питаше майка си: „Сложи ли трапезата за вечеря?" Вечер срещу събота е това, не е шега. Велик празник,по-голям от петък, та нали тогава можело да се пържат мекици, а в събота не? Тя знаеше че у всички ей там, които бяха заможни, се готвеше като за сватба. „Стига вече майко, стига!" Няма ли да станеш, кога ще готвиш. Кога?” И гласчето ù, което беше толкова гласовито, караше клетата майка да трепка от смут и срам. „Рано е още миличка, погледни, слънцето още не е залязло. Има време!"

Но един петъчен ден след много игра тя се върна гладна, уморена и сърдита. „Мамо, искам да ям, дай ми хляб". Майката наведе глава още по-ниско над работата си, обременена сякаш от отговора, който требваше да даде.

„Хляб искам, разбираш ли, не искам друго."

Погледна я и чакаше.

„Няма, Нора. След 1-2 часа ще привърша, ще вземеш пари и ще купиш всичко. Почакай малко." „Гладна съм. Не мога, мамичко!"

„Иди тогава у бабини, днес те месят, тя ще ти даде прясна пита."

„Ще ида."

Бързо тя се запъти за там. А там при бабата имаше всичко; особено днес какви приготовления! Нали тяхната къща беше къща на главния свещеник, а бабата беше рубиса на свещеника.

Надушила аромата на пресен хляб тя се втурна право в кухнята. Приближи се при баба си и тихичко на ухото ù рече:

„Мама каза да ми дадеш малко пресен хляб".

О, небеса! Вярно ли беше това ?

Да, истинска случка. Тя чу и видя и запомни за винаги. Нека да чуят всички баби, колкото са по света. Тя ù рече:

„Не мога, детко. Дядо ти ще се върне от вечерня, ще чете молитва, ще разчупи хляба, ще го благослови и тогава ще може да се даде на всекиго."

Тя трепна; отказваха ù парче хляб.

Разплака се, когато беше на улицата и тичешком се върна.

„Не можело сега, мамо. Дядо щял да чете над хляба, че тогава."

Майката гледаше далеч, далеч! Погледът ù блуждаеше, търсеше нещо! От очите ù се търкулнаха сълзи: И след това тя повдигна глава нагоре и тихо, много тихо като на себе си рече:

„Боже мой, кой учи хората така да те тачат."

„Иди тогава при баба Симка; и тя днес меси.

Тя живееше до голямата фурна. Малка спретната къщичка. Колко слънчево беше у тях. Тихо, приятно, приветливо. Всичко у тях светеше от чистота. Дори и двете котки, които винаги лениво се излежаваха край печката и непрекъснато мъркаха, бяха така чисти и бели.

Без свян тя ù рече направо.

„Дойдох за пресен хляб."

Засмя се баба Симка до уши и скоро в стаята се разнесе аромата на пресен хляб Топъл с хубаво кафяво-червена кора, сякаш го хрускаше в устата.

Отчупи ù едно голямо парче. Нора протегна ръце, взе го и се втурна към вратата.

„Чакай, чакай да дам и за майка". И така натоварена, тя се запъти за дома.

Нора, разкажи на твоите другарчета, колко сладък беше хлябът на баба Симка!...

Бяха си легнали.

Тя се сгуши до своята майчица. Така сладко беше да се спи до нея. Прегърна я и заспа над нейната шия.

Не беше се зазорило още, когато Нора се събуди. Доближи си устата до ухото на майка си и я попита:

„Майко, будна ли си."

„Какво искаш, Нора?

„Майко, кажи ми, защо нашата баба днес не ми даде хляб, и защо другата, която не ми е баба, ми даде такова голямо парче. Дали защото тя не е рубиса."

Тя почувствува, как майка ù я притисна по-близо до себе си и в сладка дрямка тя затвори очи.

А майката гледаше с широко отворени очи в тъмнината и в унес питаше: Защо?

Б. Б.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...