valiamaria Posted September 5, 2011 Share Posted September 5, 2011 ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО ЗАКОН ЗА СОЦИАЛИЗИРАНЕ НА ОБЩИТЕ БЛАГА Съвременните хора разглеждат живота не в неговата цялост, а откъслечно. Те го разглеждат не исторически като космичен развой, а в неговите отделни моменти. Те са се ограничили в тесните рамки на индивидуалния живот, живота на частите и търсят в него върховния смисъл на всяко съществувание. Затова отделните личности, макар и по силата на един органически закон да са групирани в семейства, общества, все имат стремеж да се затворят в черупката на своята личност. Но тъй като напълно личен и самозадоволяващ се живот в Природата е абсолютно невъзможен, отделните индивиди се обединяват в общества, като образуват нови по-големи единици, които - следвайки егоистичния принцип - отново се затварят в сферата на своите частични интереси. Така продължават хората да се делят и обособяват в отделни общества, в отделни националности, в отделни религии, като преминават от формите на личния към формите на колективния егоизъм. Наистина, обособяването на отделни органи и системи с определени функции е закон на органическия свят, който действува в сложните организми, ала обособяването не подразбира отделяне, изолиране. То подразбира функционално единство, координация, йерархично степенуване на форми и служби, чрез които се проявява великото разнообразие и хармония на живота. Изолирането, напротив, е израз на онова монотонно еднообразие, в което се спира всяко творчество, всеки растеж. Днес хората са изпаднали в безразличното състояние на еднообразието. Те преповтарят все едни и същи неща, едни и същи идеи. Те обръщат погледа все към миналото, към онова, което е не само станало, но и престанало да съществува, към онова, което е преживяно и надживяно. Те търсят благата на живота по ония отъпкани пътища, които са просто задръстени от многобройните неуспехи на толкова раси и народи, живели преди нас. И до днес, например, въпреки красноречивото свидетелство на историята, хората не са разбрали, че насилието, безправието, личният произвол предизвикват същата реакция. Те не вярват, че има една върховна Правда в природата, която поставя всекиго на место. Без да отиваме далеч в историята, ние имаме пресни примери за действието на този закон в близкото минало на европейските народи. В 1871 г. през френско-пруската война, Германия излезе победителка и наложи на Франция тежка контрибуция. В общоевропейската война, обаче, Франция излезе победителка и наложи на Германия тежки, непоносими за нея, репарации. Ако Германия преди години бе постъпила справедливо, и Франция сега щеше да постъпи справедливо. Очевидно, неправдата роди неправда. Народите от Съглашението, обаче, ако искаха да изпълнят великия закон на истинското миротворство, така както той действува в живата Природа, не трябваше да налагат никакви репарации. Едничкото, което трябваше да направят според божественото право, бе да искат заплащане на разноските, но не да налагат непосилни контрибуции. Ако европейските народи бяха постъпили така, те щяха да имат съвсем други резултати. те щяха да избегнат една нова война, която сега, въпреки всички усилия, изглежда, че ще избухне - като фатална последица на един несправедлив мир. Те престъпиха закона и с това удължиха периода на войните. А според плана, войната от 1914 година трябваше да бъде последната война. Като не изпълниха природния закон, европейските народи се повърнаха назад към изолирания живот, който се излива в формите на колективния народностен егоизъм, вместо да минат постепенно към осъществяване на братството между народите. Каквото и да стане, обаче, народите трябва в края на краищата да съзнаят, че са органически и неразривно свързани, а не само механически, по силата на постоянно флуктуиращите политически и стопански интереси. те трябва да съзнаят, че всички народи - малки и големи - имат еднакви права на земята, че всеки народ има правото да живее според вътрешните изисквания на онова историческо предназначение, за което е призван на земята от живата Природа. Мнозина, обаче, все още поддържат, че всеки народ трябва да живее само за себе си, да се стреми да стане силен и богат, дори в ущърб на другите. Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва - въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят минава към една нова форма. Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа заповед е живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света. И затова, човечеството днес не може да работи с същите мерки, с които е работило досега. Невъзможно е това! Когато в далечни времена се е създавал животинския свят, в основата му е бил положен друг принцип, друг морал, различен от този, който действува в човешкия свят. С явяването на човека се е явил нов морал в света. Сега човечеството навлиза в една нова епоха. Преминава се от епохата на механичното създаване към епохата на органичното развитие, от стадия на механичното преустройство към тази на вътрешното възраждане. И понеже хората минават от механичния към органичния процес на колективен живот, затова преживяват такива страдания. Днес всеки човек, който извърши някаква погрешка, веднага съзнава, че е сторил известно нарушение и изпитва смут, страдание. Цялата бяла раса, дори и най-издигнатите й духовно синове, изпитват един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство. Това състояние, обаче, е естествено. То е състояние на бременна жена. Страданията, които блата раса преживява, показват, че тя е бременна с една велика идея. От балата раса ще се роди, именно, шестата раса - расата на любящите. И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента на раждането. В шестата раса ще преминат всичките съкровища, които миналите раси, в туй число и блата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, от създание мира досега, ще бъдат достояние на отделните личности. Това е оня велик процес на социализиране на общите блага, който съществува в живата Природа. Природата си има известен план за социализиране на благата, но този план се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата - защото извор на всички идеи е и си остава великата и разумна Природа - но те я схващат много механически. Ясно е, следователно, че всеки човек , дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цялото човечество, и цялото човечество работи за отделния човек. Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява в тяхната работа най-великите синове на човечеството, ще стане един ден - по силата на закона за социализиране на благата - достояние на всички човеци по земята. И тогава ще се установи оня строй, за който днешните хора мечтаят, и който се мъчат да осъществят с такива жалки и неподходящи средства. В основата на този нов строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и в основата на космичния свят - живот за Цялото. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now