Jump to content

БОГОИЗБРАНИЯТ - Ц.Г. СИМЕОНОВА; СМИРЕНИЕ - О.СЛАВЧЕВА


valiamaria
 Share

Recommended Posts

БОГОИЗБРАНИЯТ

Светило бяха нозете ти, които ме поведоха нагоре по свещената пътека. защото бях сам.

– Светило бяха нозете ти, светило на доброто в човека.

Светило бяха ръцете ти, които понесоха моята немощ, защото бях слаб.

– Светило бяха ръцете ти, светило на Силата в човека.

Светило бяха очите ти, които просветиха ума ми, защото бях в тъмнина.

– Светило бяха очите ти, светило на знанието в човека.

Светило беше челото ти, което освободи душата ми, защото бях роб на заблудата.

– Светило беше челото ти - светило на Истината в човка.

Светило бяха устните ти, които събудиха в мен живота, защото гаснех.

– Светило биха устните ти, светило на Любовта в човека.

Ц. Г. Симеонова

СМИРЕНИЕ

Веднъж Буда като спял, бил обхванат от една огромна змия която започнала да го притиска тъй силно, че след малко щяла да го задуши. Отначало той се уплашил, но като видял, че няма време за губене, помислил, как да се спаси. - Как ? - Да убие змията - нямал оръжие. Да се измъкне от гибелните обръчи, нямало как. Тогава Буда събрал всичкото си знание, всичката си душевна сила и почнал да се смалява, да се смалява, докато се източил от змията като една тънка свещица - и се освободил . Така че змията нищо не могла да му направи и великият Буда се освободил.

О. Славчева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...