ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА - РИБИ КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ УДАВЯТ

[valiamaria]

ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА

РИБИ, КОИТО МОЖЕ ДА СЕ УДАВЯТ

(От Валтер Бернхард Сакс)

Нима е възможно да се давят риби? Заглавието на статията звучи като шега! Но не, това не е шега. Никъде няма по-големи загадки и чудновати неща, отколкото в царството на природата. В това царство има една порода риби, които се срещат в материка Азия. Зоолозите наричат тази порода риби - Лабиринтни риби. те са във всяко отношение едно много чудновато творение на майката природа. Почти всички от тях, ръстът на които не е по-голям от човешки пръст, са украсени с великолепни багри. Кафяво, зелено, алено червено и кадифено черно са главните цветове на техните промени. Мъжките от някои родове на тези риби, като че ли недоволни само от великолепието на багрите, са се натруфили още и със специални, в някои случаи много куриозни, израстъци по перките.

Поради този си разкошен вид, тези малки азиатчета са станали скоро любимци на много притежатели на аквариуми. За това благоприятствува и обстоятелството, че отглеждането и развъждането им не е никак трудно. Даже и в най-малкия съд, тези животинки пристъпят веднага към грижи за запазване на рода. За тази цел мъжките построяват специални гнезда от въздушни мехурчета, които образуват нещо като петна. В тази пяна от въздушни мехурчета женските снасят яйцата. След излюпването тези гнезда продължават да бъдат прибежище на безпомощните малки. Такова гнездо представя от себе си една уютна, топла люлка, благодарение на събраната от тях слънчева топлина от рефлекторите на отделените въздушни мехурчета. Особено в първия период на отглеждането, мъжкарят проявява специална грижа за малките, която грижа достига до самопожертвувателност. Той е готов да защити своите малки до последна капка кръв. След като израснат малките и изучат плаването, което става в един период от около две недели, те се разпръскват по всички посоки на водната шир, за да се заловят самите на следната пролет с продължението на своя род.

Но какво общо има всичко това с давенето на рибите? Всъщност, тъкмо опасността от удавяне е най-голямата особеност на и без това много чудноватите рибки. Ако наблюдаваме тези малки водни обитатели, към които се числи и китайският макропод или както още го наричат райска риба, ще забележим, че тези рибки от време на време се издигат като стрели към повърхността на водата, подават за миг крайчето на муцунката си и отново, пак така бързо, изчезват във водораслите. Какво е станало? - Рибката е поела въздух. Лабиринтните рибки имат освен хриле още един особен, преплетен като лабиринт, орган. Този орган е снабден, подобно на човешкия дроб, с множество кръвоносни съдове, разположени непосредствено под повърхността на кожата. Въздухът, който поглъщат, минава също както при човешкия дроб, покрай кръвоносните съдове и предава кислорода си на кръвта. Значи освен с хрилете си, тези рибки дишат и посредством този, изпълняващ ролята на дроб, орган. Дълго време се е мислило така и зоолозите не са обръщали особено внимание на този орган, като са го мислили за спомагателен. Един ден, обаче, един изследовател се е заел да проучи по-отблизо тези рибки, главно заради този „спомагателен" орган. Той поставил в аквариума, в който имал такива рибки, под повърхността на водата, една нежна телена мрежа (сито). Не след много рибките почнали да стават неспокойни, плували като бесни по всички посоки, опитвали се да пробият мрежата, ставали все по-страхливи, след това паднали на дъното, още един път се опитали да пробият мрежата и най-сетне - след около половина час - умрели: след прегледа се установило, че рибките са били задушени!... Помислете си само - риби задушени във вода - в най-естествената за рибите среда. Този факт и по-нататъшни подробни изследвания са установили, че лабиринтът на тези риби е главният орган за дишане и пречистване на кръвта. Интересно е да се отбележи, че новото поколение, докато са още малки рибките, нямат такъв лабиринт; този орган се образува впоследствие. Природата е направила така, навярно за да предпази малките, които още не могат добре да плават, от удавяне. Нали чудесно ?!

В Сиам има един род от тези риби, за които великолепните багри, лилипутският ръст, особеният начин на отглеждане малките, най-после, даже и въздушният орган, не са достатъчни чудновати свойства и особености и за да бъдат на първо место по отношение на ексцентричността на рибното царство, те притежават още една особеност. Сиамците наричат тази риба - риба борец - а това има основателна причина.

В Испания съществува борбата с бикове, в Яфа борбата на петли, в Китай борбата на плъхове, в Британска Индия са любими страшните борби на живот и смърт на слонове. Преди борбата на такива слонове наточват зъбите им с пили и ги напойват с алкохол. В Сиам използуват рибата борец за удовлетворяване скритата у човека дива страст. За тази цел се взимат две мъжки рибки-борци, големината на които е колкото кибритена клечка и се поставят в две отделни стъкленици. След това се поставят така стъклениците, че борците да могат да се виждат. Може би сиамците употребяват някое непознато на нас средство за разгневяване на рибките, защото щом се зърнат противниците, те се спускат като фурии върху стъклената преграда на съда, отхвръкват от силният удар назад и с още по-голяма ярост отново се хвърлят срещу невидимата преграда. През време на борбата люспите и перките на борците добиват неописуем блясък, перките наподобяват червени пламъчета, изскачащи от трепкащите телца. Борбата, която всеки миг се ожесточава все повече и повече, продължава докато единият от противниците падне мъртъв на дъното от силния удар върху фаталната преграда. Разбира се, че при този особен род удоволствие, човек използува вродения инстинкт на самеца па излезе победител в борбата. Но докато в свободната природа по-слабият има възможност да потърси спасение чрез бягство, хората са направили от тази борба - борба на смърт и живот.

Много пъти са били внасяни от родината им в Европа живи лабиринтни риби, особено от рода на борците. Винаги, обаче, това е било свързано с много жертви от тях, особено ако през време на пътуването морето е било бурно. От силното клатушкане, рибките биват тласкани от единия край на съда на другия. Те не могат да се задържат никъде, защото водораслите. на родните им места, където те обикновено се скриват при лошо време, липсват. Поради тази причина, те не могат свободно и редовно да се изкачват на повърхността за въздух, органите, с които запазват равновесие, претърпяват нарушения, появява се неразположение: с други думи казано, рибките се разболяват от „морска болест".

И, така ние се запознахме с едно рибно семейство, което има много чудновати особености. За хората и днес още не е ясно, защо е тази толкова особена грижа при отглеждане малките и защо тези рибки имат орган за дишане с въздух, когато този орган ги застрашава с удавяне и морска болест.

Превел от немски инж. Ф. К.