Jump to content

ДВАТА ПРИНЦИПА


valiamaria
 Share

Recommended Posts

ДВАТА ПРИНЦИПА

В света работят два разумни принципа. В окултната наука те са известни под името „първи" и „втори" принцип, в съвременната физика ги наричат положителен и отрицателен, а в химията тия два принципа намират израз в познатите две големи групи съединения - киселини и основи.

Първият принцип е силен, активен и груб. Вторият - мек и пластичен. първият принцип привидно твори и създава, но всъщност онази сила, която твори, сгражда и организира се крие във втория принцип. И действително, в круксовите тръби, светлината винаги се явява на отрицателния полюс - катода. Това, което гради в света, което възраства и организира не е силното, грубото, а мекото, пластичното. Затова и онзи хора, които воюват, които разрушават - „злите хора" винаги проявяват външно по-голяма сила и активност, отколкото добрите хора, които градят.

В великия космичен свет първият принцип е създал материалната вселена, всички видими материални светове с техните сили и енергии, необходими за съграждането на отделните форми. Принцип на отделяне, индивидуализиране, той е обособил и разделил съществата на отделни единици и затова в него бушува вечна борба, вечно разрушение и смърт. Силният, със силата, която съдържа в себе си, сам се разрушава. Така, скорпионът, когато го заплашва смърт, сам забива в себе си своето отровно жило и се самоубива.

В втория принцип смърт не съществува. Той носи в себе си елексира на вечния живот. Той постоянно се стреми да обедини всички същества в едно велико цяло.

Първият принцип е алчен, ненаситен, в него желанията нямат граници. Той иска всичко да погълне. Но колкото и жертви да погълне, колкото и големи разрушения да причини, той остава вечно незадоволен и ненаситен, в него постоянно кипи горчиво недоволство, омраза и ропот, Вторият принцип носи, напротив, доволство и мир, тиха и безметежна радост. Само в него може човек истински да вкуси благото на живота. Щом вторият принцип започне да действува в света, той веднага смекчава първия принцип. А когато действуват съвместно под върховната воля на онова велико Божествено Начало, което се проявява чрез тях, те раждат най-хубавото, най-великото, най-възвишеното в живота.

Оставени сами, двата принципа постоянно се борят за надмощие в света. В основата на всички борби, които днес се водят - и лични, и семейни, и обществени, и международни, и вътрешни и външни - лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвечна Воля е пуснала да действуват в битието, в изпълнение на нейните върховни замисли. И цялата световна история ни показва, че ту единият, ту другият принцип е вземал превес. Така например окултната наука, която разполага с ранните, записани с неизличими писмена в летописите на света, твърди, че е било някога време - преди грехопадението - когато на земята е съществувала една велика култура на „Синовете Божии", в която е царувал и управлявал вторият принцип - принципът на любовта и светлината. За тази именно райска култура, за тази „златна ера" на човешкото развитие загатва Христос когато казва: „Преди да бъдат Адам и Аврам, аз бях". След падането на тази култура, причините за което падане са забулени в дълбока тайна, прозираща едва зад тъмното було на сказанията, човечеството попада под властта на служителите на първия принцип. Последните поддържат, че светът требва да се управлява със строгост и неумолимост, със сила и железен закон, в противовес на служителите на втория принцип, които поддържат методите на любовта, светлината и свободата. първите поддържат, че човек не е достоен за свобода и знание - той трябва да бъде държан в сляпа покорност, пълна тъмнина и неведение. Те твърдят, че служителите на мекия принцип са допуснали съществени погрешки в ръководството на човешките съдбини, през, време на тяхната управа в онази епоха, когато ръководната власт е принадлежала тям. И днес още цялата земя се управлява предимно от служителите на първия принцип. Те имат свои представители на всякъде, във всички области на културния живот - и в политика, и в наука, и в религия, и в философия. Но и тяхното управление е към своя край. Обективната равносметка на живата природа показва, че те са направили много по-големи погрешки от първите управници на света. И когато Христос говори за „княза на този свят", той загатва за тази именно власт, за това правителство на света. Неговото идване на земята е първият етап към възстановяване на първоначалния световен строй, към възстановяване на „Царството Божие" на земята. Този пръв етап Христос е изразил с думите: „Аз победих света", Светът е победен, но не е още завладян. Знайно е, каква страшна война се води, докато бъде победен света. За да се завладее света, обаче, требва да се води една още по-страшна война. И когато ние говорим за бъдещата култура, за културата на братството и любовта, ние имаме пред вид завладяването на света, сиреч установяване на оня световен ред, който почива на великия принцип на Любовта. Сега, каквото и да се говори на хората докато то имат тези разбирания за живота, докато те още смятат. че насилието, войните, могат да разрешат техните мъчнотии, докато те поддържат и вътре - в съзнанието си, и вън - в света, старият ред на нещата, идеалите им за свобода, за мир и щастие ще останат празни мечти.

Могат ли да останат непоядени листата на дърветата, докато има гъсеници? Гъсениците трябва да се превърнат в пеперуди, за да се освободи дървото на живота от напастта на гъсениците. В превръщането на гъсениците в пеперуди природата ни показва един метод за освобождаване от неблагоприятните условия на живота. Само че в пеперудата прогресът на формите е спрян - кръгът се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикъл на развитие: пеперудите снасят яйца, за да се превърнат отново в гъсеници. Но в човешката еволюция този магичен кръг ще бъде разкъсан, и развитието ще тръгне по своята предвечна спирала. Съвременните народи след войната, която е дело на първия принцип, се затвориха отново в пашкулите на своя колективен. народностен егоизъм. Това е, очевидно, един регрес. И затова бъдещата война, която - изглежда - не ще може да се избегне, въпреки всички усилия, при днешния манталитет на народите, ще донесе още по-страшни опустошения и бедствия за човечеството. Народите днес отново са попаднали под силното влияние на първия принцип, който ще действува дотогава, докато те сами се изтощят и разрушат. Този принцип създава много илюзии в света - той работи със сенките светлината и е създал всички многообразни комбинации, които съществуват в света на преходните форми, в света на отраженията. Той вдъхва алчност за владения, воля за безпределна мощ и владичество, желание за стихийна борба, за кървави подвизи и разрушения. Така е било от памтивека, така е и сега. Но както от памтивека краят на неговото развихряне е бил изтощение, смърт, глад и мор, така ще бъде и сега. Можем ли да си правим илюзии, че ще изменим същината на един велик космичен принцип, и че ще превърнем, без великата алхимия на втория принцип, желязото на първия в чисто злато?

Ала отрадно е това, че в човечеството днес се образува едно ядро от хора, в които този дълбок алхимичен процес се извършва. Като в атанора на древните алхимици, в преходното им естество се вече образува, всред велики страдания, златото на мъдростта. Това злато е основният капитал на бъдещата култура.

А сега, борбата още продължава. Докога ще трае тя? Тя ще трае дотогава, докогато вторият принцип, принципът на Христа вземе надмощие и организира не напълно организираните още мозъци и сърца на човеците. Стремежът на Христа е да вземе надмощие над всички съзнания, над всички монади, над всички живи клетки, които образуват телата на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими.

Само тогава човечеството ще мине целокупно от преходното към непреходното, от смъртния към вечния живот. от царството на разединението към царството на вечното единение и хармония.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...