ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ

[valiamaria]

Д. Стоянов

ДЕТСТВО

А той повика едно детенце, та го постави посред тях, и рече: „Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като децата, никак няма да влезете в Царството небесно.”

Тогава ти беше мъничко детенце и над малка люлчица твоята майка ти пееше тихичко приспивна песен, с нежност и любов. Ти полузатваряше твоите очи, после ги отваряше широко, усмихваше се и заспиваше дълбоко. Тогава ти не знаеше, какъв балсам вливаше в душата на майка ти твоята усмивка - тя снемаше товара на многото безсънни нощи, които майка ти прекарваше с тебе.

Когато ти направи първата стъпка и промълви първите слова, твоята майка възхвали Бога, раздаде дарове на ближните и нейната радости тогава беше безгранична. С чудно търпение тя отговаряше на безбройните твои въпроси и така малко по малко те въвеждаше в чудния свят на незнайното. Когато ти порасна още, тя те вземаше за ръката и вие отивахте заедно в един усамотен кът на морския бряг. Навярно и днес си спомняш, колко хубаво беше там! Природата беше обкичила този кът, както майката обкичва своя любим младенец. Планината издигаше своите върхове до облаците, а стръмният й скалист склон се спущаше и потъваше дълбоко в сините води на морето. Понякога вълните се разбиваха яростно върху тези скали, но когато беше тихо, тогава слънцето изгряваше като че ли из самите дълбочини на морето, оглеждаше се в него и правеше дълъг, светъл път в водата, чиито лъчи се къдреха от тъничките вълни, преплитаха се и тъчеха чудна, жива златна тъкан. Сядаше ти при скута на майка си и прехласнат слушаше вдъхновените й разкази за чудните страни зад морето, за народите, които ги населяват, за начина, по който живеят и всичко туй в твоето въображение се пресъздаваше още по-чудно и необикновено. Какъв възторжен възход беше живота ти тогава! Как всички, дори и най-обикновени и простички неща бяха интересни, чудни, вълшебни. Каква енергия бликаше, каква радост, безгрижие и вяра в благото на утрешния ден!

Но ето - ти си вече възмъжал. Твоите детски идеали и мечти се вплетоха в неумолимите изисквания на живота, в суровата и егоистична борба за съществувание и там малко по малко заглъхнаха. Ти обходи много страни, запозна се с много хора, но никъде не намери топлото майчино чувство и нейната склонност към безвъзмездно служене. Тогава разбра, че майчиното чувство е свещено. Ти мина през науките, създаде си кариера, направи си благосъстояние, доби известност като обществен деятел, но все пак не можа да заглушиш в себе си нещо, което се задушваше в тесните граници на личния живот.

Но ето един ден - най-великият от дните ти на земята - ти отвори свещената книга на живота и прочете: „Бъдете като децата!" Замисли се ти дълбоко върху тия слова и споменът далечен за твоето детство изпъкна пред теб с всичката му реалност и красота.

Все повече взе да се вглъбяваш ти в словата на свещената книга и чувствуваше, как в душата ти се разливаше чудна радост и дълбоко, неизпитвано задоволство. Все по-близко до себе си започна да чувствуваш ти по-мъдрият от мъдрите, виждаше, как той хвърляше светлина върху стръмната и камениста пътека на свещения идеал на душата ти и чуваше Неговите ободрителни слова. Както добрият градинар, Той ти създаваше необходимите условия за възрастване на твоите добродетели, поливаше ги с животворна влага и ги сгряваше с топлотата на своята велика любов. Както вещият музикант умее да встъпи тихичко, нежно и неусетно в единството на оркестъра, така и Той се приобщаваше към твоя живот, слизаше на твоето равнище и - без да нарушава твоето свещено право - свободата - ти показваше начините, по които ти можеш да разработиш и оползотвориш вложените в теб съкровища.

И малко по малко ти почувствува, че се връщаш към детството. Истинска радост заблика от дълбочините на твоята душа и вярата в доброто, в благото на утрешния ден укрепна у теб. Границите на твоите възможности се разшириха; откриха се нови хоризонти и животът стана смислен, интересен и приятен. И по-рано ти беше дете, но това детство ти го загуби. Тогава ти не знаеше, че си дете и проявяваше добродетелите несъзнателно. Сега ти няма да загубиш своето детство, защото го съзнаваш; ти го изработи в себе си с труд и упорна борба, както скулпторът изработва своята статуя. Силите които работят у тебе, сега ги виждаш, направляваш ги разумно и целесъобразно и даваш ход само на това, което съдействува за твоето повдигане и усъвършенствуване. Ти разбираш хората, с които общуваш, проникваш техните мисли и чувства, но те, в своето високомерие, нито се и досещат, че ти знаеш това. Радваш се, когато и другите вървят по свещения път на доброто, но когато те оставят - вървиш сам.

Великата майка Природа ти е майка сега. И по-рано ти имаше майка, но я загуби, а майката Природа е била с теб преди ти да знаеш това, тя е с теб сега и ще бъде с теб през вечността. У нея ти намери това топло майчино чувство, което никъде между хората не можа да намериш, и разбра, че твоята майка го беше взела оттам. Велика и необятна е майката Природа, следвай я, както детето следва своята майка. Вярвай в нея, защото тя ще те изведе на спасителния бряг и ти ще постигнеш всичко онова, към което твоята душа се е стремила от хиляди години.