Jump to content

ВЕСТИ И КНИГОПИС


valiamaria
 Share

Recommended Posts

ВЕСТИ И КНИГОПИС

Идеите на Всемирното братство в чужбина. - В новото италианско списание „Oltre le Nubi)" („Отвъд облаците"), издание на окултното издателство „Алфа" в Рим, са поместени следните думи за Учителя: „Учителят на всемирното Братство в София всекидневно учи своите многобройни ученици с разбрани думи, които убеждават и носят мекота и топлота. Освен това, той праща и послания до човечеството, като го осветлява със своите слова, проникнати от доброта и любов. Всички ония. които искат да влязат в истинския духовен път, трябва да познават неговите послания и лекции, които тъй топлят сърцето!"

Излезе на италиански книгата „Il Mondo delle Grandi Dnime" (превод на книгата „Светът на Великиje души"). Италианският превод е снабден в началото с упътвания, как да се чете тая книга. Излезе на италиански и второ издание на „Високият идеал".

Тия дни излиза от печат в руски превод „Новата Ева. Издигнете жената", беседи от Учителя.

Ново духовно движение в Европа и Америка. „Братството на новия живот". - Това братство, което има клонове в Европа и Америка, има следната основна идея: трябва да се издигнем до свръхличния живот, защото това е тенденцията на развитието, това ще бъде главната характеристика на Новата култура, на новото съзнание, което се ражда в днешната епоха. И само идеята за свръхличния живот може да легне в основата на една нова култура, която да донесе всеобщ подем и разцвет Този е едничкия начин, за отваряне на нови хоризонти, за надрастване и надмогване на днешните противоречия в живота Това общество има една дейна централа в Париж, за Франция и за Европа. Получихме в редакцията едно от основните съчинение на това общество: „La paix dans la tempête" Мир в бурята. От тая книга се вижда, че това общество при изграждането на своите идеи взема за основа окултното знание. В тая книга се разглеждат някои проблеми в светлината, която окултизмът хвърля върху историята на човечеството.

Тук ще изложим някои основни мисъл и на тая книга, за да си състави читателят понятие за ръководните принципи на това общество:

В днешните бурни времена се приготовлява мира за бъдещата култура. Този мир вече в някои хора почва постепенно да се реализира. Тялото на човека е само инструмент. Вътрешният човек, вътрешното съзнание трябва да владее, да ръководи тялото. Голяма част от търсачите на материално благоденствие мислят, че то е цел в живота, когато то е само средство, за човешкото развитие. Около нас са средствата, но онзи който ги счита за цел, прилича на някой, който иска да мине през една река и вместо да се качи на лодката, иска да носи лодката на гърба си. Еволюцията е постоянно творчество. Ние сме длъжни да творим. Със самата наша еволюция ние вземаме участие в творчеството на природата. Страданията ни пречат да се кристализираме и да се вковем в старите форми, не ни оставят да живеем в тях. Тая е хубавата страна на страданията. Те ни водят към все нови и нови форми. Егоистът е човек, който се държи о старите форми. И върху него идат страданията, за да го извадят от това състояние. Ние трябва да обичаме и егоиста, понеже той е заблуден, вкован в стари форми, от които само страданията могат да го освободят.

Човек трябва да действува в съгласие с общото благоденствие; да работи героически за тая цел, също както се е борил за своите лични интереси.

Трябва да се стремим към висши умствени и художествени идеали, за да можем да живеем после в тях и без физическото и астрално тяло. В алтруизма е безсмъртието. В алтруизма, т.е. в живота за Цялото, животът е вън от смъртта. Трябва да се надрасне личното съзнание и да се мине в съзнанието на целия космичен организъм. Алтруизмът, животът за другите, трябва да бъде основно правило на нашия живот.

Този, който познава законите на мисълта, е господар на себе си и на условията, които го заобикалят.

Когато му трябва нещо, той с вяра и упование добива това, от което има нужда. Творческата мисъл в човека е една божествена функция. Ние можем да бъдем едно с Бога, с Любовта! Тялото служи за действие, а не за удоволствие. Човек намира своето щастие в реализирането на възвишени идеали, а не в индивидуалното удоволствие. Личността трябва да се употребява като средство за постигане на вътрешно щастие. А това вътрешно щастие е в работата за Цялото, за висши идеали!

Появяването на това движение в днешната епоха, както и на други подобни движения, са един важен симптом за онзи процес, който става в днешното съзнание и за близките перспективи в живота на човечеството. Те са симптом, който показва, че се ражда нещо красиво и мощно в човешкото съзнание, че едно ново Слово прозвучава от човешката душа - Слово, което има в себе си силата да твори и гради новите форми на живота.

Интересни симптоми в съвременната биология - Видният биолог в Ленинград Лазарев е държал напоследък една интересна лекция, на която са присъствали учени от Русия и други държави Той говорил за връзката между нервната система и дълговечността. Той казал между другото, че учените биха могли да съдействуват за достигане на дълговечност, но затова те трябва да повикат на помощ и науката на индийските йоги, които знаят тайните на живота и на младостта. Ето защо, казва той, европейската наука не ще може да узнае тия работи, ако се държи самомнително и гордо.

За нас тия думи на видния биолог са важни като един симптом, който показва тенденциите, които се крият в днешното съзнание и в днешната наука.

Югославянка статия за богомилството. — В югославянското списание „Упознай себе", излизащо в Белград, орган на Антропософското общество в Югославия, в последната книжка (година V, книга 3, март 1935), е поместена статия: „За богомилите", в която се говорят ценни мисъл и за идеите на богомилите и се изтъква тяхното место и значение в културното развитие на човечеството.

Все повече си пробива път истинската, вярната преценка на богомилското движение, което тъй много допринесе за разпространение на новата мисъл в Европа. Тая истина си пробива път не само в българската научна литература, но и в чуждестранната.

Тайнствените лъчи около човешкото тяло. — Хайлбронскйят физик д-р Паул Е. Доблер, в последния брой на „Фортшрите дер медицин”, твърди че му се е удало да фотографира тайнствените лъчи, които изпуска тялото на човека и по този начин да докаже тяхното съществуване. Д-р Доблер добавя още, че в свръзка с тези тайнствени лъчи трябва да се разрешат много важни проблеми, които са от голямо практично и медицинско значение. Фотографирането, обаче, на човешките лъчи не е лесна работа. За това нещо са потребни специални уреди и опитност, защото човешките лъчи не действуват непосредствено на фотографическата плоча. Д-р Доблер си е послужил за тази цел с една тънка алуминиева плочка, която поставял между човека и обектива. Алуминият е малко нещо радиоактивен, затова действува слабо на фотографическата плоча. Това естествено лъчеизпускане на алуминия значително се усилва, ако се изложи известно време под влиянието на човешкото тяло.

За да се докаже съществуването на човешкото лъчеизпускане достатъчно е, щото алуминиевият лист да се постави съвсем близо до ръката, например и да се остави пред чувствителната фотографическа плоча в тъмно помещение. Този лист показва ясни отпечатъци. По този начин се доказва, макар и косвено, човешкото лъчеизпускане.

Д-р Доблер е забелязал, че най-много лъчеизпускат пръстите и очите на човешкото тяло. Това е потвърждаване от науката на толкова много познатото лекуване с помощта на „магнетизма" и „чудотворната" ръка.

В същото време оживява наново теорията, че окото на човека, при хипнотизиране, изпуща никакви тайнствени и магнетични лъчи. При някои люде дясната ръка изпуща повече и по-силни лъчи. Това са онези, които, с пръчката в ръка, са в състояние да открият вода и руда на големи дълбочини. Тези, на които лъчеизпуска само лявата ръка, нямат тази способност. А при онези люде, на които тялото въобще не лъчеизпуска, доказано е, че кръвта имаме болен състав. Във връзка с това трябва да се каже, че тялото на болните от рак не лъчеизпуска. Д-р Доблер е дошъл до още един интересен резултат - човешките лъчи достигат на дължина до 40 метра. Дължината на тяхната вълна, според д-р Доблер, е от 0*3-10 милиметра, така че те могат да се сравнят с ултрачервените и най-късите вълни.

Предаване на мислите от разстояние. - Професорът от Харвардския университет Джозеф Райн, след четиригодишни неуморни опити, днес се обявява като един решителен привърженик на възможността да се предават мислите от разстояние. Той направил повече от сто хиляди опити. На негово разположение бил цял щат от млади учени на Харвардския университет и му съдействувал известния американски професор по психология, Вилям Мак Дугал.

Първите опити на Райн били направени със студентите, които разбрали и познали неговите мисъли. Той успял да си избере една група от тридесет млади люде, които се отличавали с една особена телепатическа възприемчивост.

След това, с тази отбрана група, се почнали систематически опити, сложността на които се увеличавала постепенно с течение на времето. От отгадаването на простите мисли, групата преминала към разрешаването на разни математически задачи, зададени от Райн, но скрити от студентите.

Към първия период от опитите се отнасят тези, които били направени с една особена купчина карти: Райн приготвил една купчина от 25 карти, на серии от различни фигури. Като взимал една от картите, Райн предлагал на студента, който седял в съседната стая, да нарисува на една книга фигурата на тази карта. Когато студентите започнали да разрешават този опит, тогава професорът пристъпил към следната серия. Той размахвал картите и ги разтурял по масата с фигурите надолу. Студентът, зад вратата, е трябвало да разкаже в какъв вид лежат всичките карти на масата и всичките тридесет души, за едно късо време, започнали безпогрешно да назовават реда на всичките 25 карти.

След това тези опити са били повторени със студентите, които вече не се намирали в съседните стаи, а в други къщи, през няколко квартала. Опитите са били правени винаги в присъствието на контрольори, така че и дума не може да става за никакви трикове.

След това, така също на разстояние, е започнало четенето на мислите и достигнало дотам, че поети, поканени от професор Райн в неговата лаборатория, писали стихове, а студентите му, в това същото време, по телефона от другата част на града, ги прочитали гласно на професора.

Правото на животните от Леонард Нелсон. Превел Д-р Ц. Торбов. Трябва човек да прочете тази книжка за да разбере колко е трудно да се обоснове, по чисто интелектуален път, един абсолютен морал, едно всеобщо право, които важат еднакво за всички живи същества. Защото човешкият интелект лесно може да изкове какви ли не доводи, за да оправдае човешкия произвол и жестокост, които изпъкват най-ярко в начина, по който хората се отнасят към животните. Декарт някога лесно се отърва от дълга да третира от етично гледище животните, като ги обяви чисто и просто за бездушни автомати.

А повечето други моралисти привеждат какви ли не аргументи, за да оправдаят нашето аморално отнасяне към животните. И тъкмо тук е заслугата на Нелсон - с безпощадна откровеност и съкрушителна аргументация той оборва всичките тия доводи, които - както той се изразява - са „от такова съмнително естество и така софистични, че човек се чуди, как са могли да бъдат приведени от люде, които претендират да са хора на науката". Така Нелсон спомага да се освободи онова вродено у всеки човек чувство на симпатия към всяко живо същество, оня вроден усет към истината, потиснати от един тираничен интелект, за да заговорят те ясно и откровено, както са заговорили през устата на един Аксел Мунте: „Ще дойде време, когато хората ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също толкова право да живеят, колкото и ние" (Из хубавата му книга: „Сан Микеле").

Естеството на човека и Осъзнаването на човека - от Сл. П. Камбуров, № 3 и 4 от В. Психична библиотека. Печ. „Светлина ", Нова Загора. Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален свят - един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието. Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина.

Сказания на нашия век от Дядо Благо. - В тези „сказания", на Дядо Благо, излети в римувани тристишия, има нещо от кондензирания житейски опит на народните пословици. От кошера на живота той е извадил тежка пита мед, разчупва я и тук ни дава и своите гатанки за малки и големи, своите басни и приказки, защото има душа на народен певец и нему е подадено да ги прекарва през центрофугата на художническо пресъздаване - и така, негли, е по-добре.

Поканвам всички да си вкусят от този натурален мед на Дядо Благо и уверен съм, ще им стане благо.

Религия, християнство, творчески духовен живот и Еволюция на човешката душа от зъболкар М. Стоицев - Пловдив 1935 г. Това са три сказки, държани в Пловдив през есента 1933 год. От цялата книжка лъха един дух на искреност. За автора й това, което говори, е пълно убеждение и живот. Християнството без живот престава да бъде християнство. Тогава животът е творчески, човек расте, подпомага развитието на другите. И във вечността на живота ние виждаме вгнездена еволюцията на човешката душа, която лъкатуши между страдания и радости, между карма и дихарма, между смърт и прераждане, за да прояви в пълнота своята Божествена същност. Пропита с искреност, тази малка книжка е ценна за мнозина.

Философските принципи на природата от Милко Христов 1935 г. В този малък и първи опит младият писател М. Христов се стреми да обясни някои основни принципи в природата. Така той стига до спиритуалистичното. На този млад човек не липсва мисъл . Необходимо е още по-голямо углъбление. Ние му пожелаваме добра работа в полето на перото.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...