Jump to content

ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.


valiamaria
 Share

Recommended Posts

ТЕМПЕРАМЕНТИ

Има един сигурен белег, по който се познава темперамента на човека. Това е цветът на кожата. Бял цвят има кожата на лимфатика. Свежо-розов до румен цвят има кожата на сангвиника. Матово-жълт до мургав цвят има кожата на холерика. А меланхоликcт има жълто-землист цвят.

Най-лесно и безпогрешно се познава кожата на лимфатика. Тя си остава почти винаги взъбледобяла. Дори слънцето едва я засяга - тя твърде слабо или никак не мургавее под неговите лъчи. Ала и самата тя не обича слънцето - по-голямо сродство има към луната. У жените особено, тя е кадифено-гладка, тънка и нежна. Кадифеният оттенък се дължи на богатата с мазнини подпочва на тяхната кожа. Но дори и мъжете имат много гладка и нежна кожа - негли затова защото е изобщо по-слабо окосмена. Под тази хубаво обложена с тлъстина кожа, вените едва прозират. Тя и иначе е гладка и чиста - няма ни пъпки, както у сангвиниците, нито пък се разваля от разядливите соли на потта, защото мъчно се поти. Едничкото, което понякога загрозява лицата на лимфатиците, това са луничките под очите и около носа. Но те не се срещат у всички лимфатици.

Тази лунно-бледа кожа добре отива на кръглите им лица и прилично облича облите и хлабави форми на тялото. Па добре хармонира и с русите им, гладки коси и сините очи, които са характерни за чистите лимфатици.

Под тази гладка кожа, с богата на тлъстина подпочва, се крие ленива мускулатура. У много мъже лимфатици, под издадения напред търбух, се движат не особено дебели, дори сравнително слаби крака. Очевидно, тия крака не са се преуморявали от ходене. Това са крака на домоседи.

Лимфатиците са хора бавни - и в ядене, и в работа, и в говор. Те впрочем не обичат твърде да говорят. Има флегматици - крайни натури - на които думите трябва да се теглят насила из устата.

Много-много не обичат да развалят своя „рахат" - да употребим тази изразителна турска дума, която сама има лимфатичен темперамент. Такава е и думата „кеф", която си остава непреводима. Думите „кеф" и „рахат" добре определят господствуващия темперамент у ориенталците турци, които се намират под знака на полумесеца, под който грее звезда - Луната и Венера. А пътем ще помена, че лимфатичният темперамент е характерен за лунните типове, както лимфатично-сангвиничният - за венерините. Освен това, у не отколешните турци нали е съществувало някакво особено заведение - тембелхане, с което са свързани сума анекдоти? Поменавам тия неща, за да наведа мисълта на някои крайни черти на лимфатичния темперамент, когато той вземе изключително надмощие.

Ясно е, че лимфатиците, които изобщо слабо реагират на външни подбуди, са повече склонни към тих и спокоен живот. Мнозина лимфатици с по-развита нервна система, проявяват силна склонност към мечтание, съзерцание и сантименталност. Не обичащи напреженията и борбите, те предпочитат да останат тихи наблюдатели, отколкото да бъдат дейци. Затова изглеждат понякога детски-боязливи, плахи и нерешителни. От това произтича, може би и тяхното миролюбив и скромност - инстинктивни прояви по-скоро на един темперамент, отколкото добродетели на един изработен характер.

Кожата на сангвиника - свежо-розова, от изблик на живот и младост - обича слънцето и се стреми към него. Затова и силно мургавее - дотолкова, че някой силно обгорял сангвиник, особено ако е по-мускулест, може прекрасно да бъде взет от неопитно око за чист холерик. Кожата на сангвиниците е покрита с повече косми и силно се поти. Често по нея избиват пъпки и циреи - така кръвта на сангвиниците се чисти. Очевидно, тя не може в такъв случай да бъде така гладка и нежна както у лимфатиците, но е по-жизнена, по-активна. Тази кожа диша слънце и въздух.

У чистите сангвиници главата е обла, лицето - овално. Косата им има светъл цвят. Очите също са светли - сини или кафяви. Шията е обикновено къса - не особено мускулеста, по-скоро пълна, добре охранена. Такова е и тялото им.

Сангвиниците са хора експанзивни - те се разширяват като въздуха. Говорят много и оживено, като постоянно жестикулират. Лицето им се намира в непрестанна игра - по него постоянно се отразяват техните бързопреходни емоции и настроения. Впечатлителни - сангвиниците веднага реагират на външните впечатления, Ала не ги задържат задълго, нито ги обработват и организират вътрешно. С вродена симпатия и алтруизъм, те се трогват от страданията на хората, съчувствуват на техните нужди, но само за дадения момент и повърхностно. Лесно дават обещания, но лесно ги и забравят. Затова сангвиникът трябва да го държиш да изпълни обещанието си още в момента. Изпуснеш ли го - той ще забрави! Сангвиниците изобщо са хора повече на добрите намерения, отколкото на добрите постъпки.

Оптимизъм, веселие, жизнерадост, инстинктивна симпатия и алтруизъм - това са красивите черти на този темперамент.

Но и тук, както и при добрите черти на лимфатиците, трябва да се прави разлика между спонтанни и моментни прояви на един темперамент и трайни черти на един характер, който съзнателно черпи сокове за проява на своите добродетели от биологичните извори на темпераментите.

Възтъмно-жълтата кожа на холерика го издава отдалеч. А също и неговият обикновено висок ръст, едрата му кост, мършавото му, но мускулесто и ъгловато лице. Жлъчката, която се е разляла под тъмната му кожа, е оцветила дори и ябълките на очите, намрежени с червени жилки. Енергията на холерика личи във всичко - и в ъглестите форми, и в издадения нос и брада, и в стиснатите устни. Особено осезателно се чувствува тя, кога холерикът ви стисне ръката - ръкостискането на неговата суха, гореща и твърда ръка е понякога премного енергично! А когато я свие в юмрук или я протегне в повелителен жест, сините вени особено ясно изпъкват по тъмната му и доста груба кожа.

Походката на холерика е твърда, крачките - едри. Говорът - отривист, авторитетен. Холерикът натъртва думите, когато говори. В звука на неговия говор, както и в цялата му фигура, жестове и обноски, личи неговия страстен, невъздържан, сприхав и честолюбив нрав. Развит до крайност, холеричният темперамент предразполага към деспотизъм и тирания.

Динамична енергия, бърза работа, дух на решителност, инициатива и командуване, положителна и отривиста мисъл, пренебрегваща подробностите за сметка на едрите линии - ето положителните качества на този мъжествен темперамент.

Меланхоликът има землисто-жълт цвят на кожата - суха и мършава. Същинска кожа на старец! Като погледне човек това печално лице, с неговите хлътнали очи, неговите тънки устни с повиснали краища, неговите безцветни бузи; като докосне неговата студена, суха и костелива ръка, струва му се, че вижда и се докосва до студената кора на земята, под която все пак бушува скрит огън, избухващ от време навреме през кратерите на неугаснали вулкани.

Така и в меланхолика бушува скрит огън. Затова той вечно страда от вътрешни безпокойства, от скрити и силни желания, от тайни амбиции, които не могат да се осъществят. Затова, негли, е печален. Зад застиналия, землист цвят на меланхолика гори централния огън на една стара, но незастинала още планета, в която всичко още функционира, но мудно, вяло и нестройно.

У меланхолика е ценна неговата дълбочина.

Чисти темпераменти, като току-що описаните, на практика рядко се срещат. Но винаги почти един от тях господствува и удря по-мощно своя отпечатък върху външния вид на човека,

Накрай ще кажа, че колкото и да са отчетливи белезите, които характеризират отделните темпераменти, тяхното разчитане - особено при съчетания, които могат да бъдат и хармонични и дисхармонични, изисква голяма психологична проницателност и вещина.

Г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...