Jump to content

В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА - Г. СЪБЕВ


valiamaria
 Share

Recommended Posts

Г. Събев

В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА

„Животът е най-добрият учител на човека", казва народната мъдрост и тия, които от съвет не се научават, тях животът ще ги научи чрез страданията. Защото, страданията и противоречията са методите, чрез които природата възпитава непокорните си деца. Те са, които пречупват нашата гордост и своенравие и ни учат на смирение. Те са, които пречупват воли, амбиции и отслабят огъня на всяка страст. Те са, които след всичко това ни внушават, че има една друга воля на Вечното, която трябва да се съблюдава, за да може да се върви напред.

„Природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си[1]". Значи, умният се учи. За него всичко е важно, защото от всичко той вади поука. От доброто и положителното, което, вижда в околните, той се учи какъв може да бъде, а от отрицателното - какъв не бива да бъде.

Но в стремежа си да бъде полезен, човек често бърза да напътствува и учи другите, преди още той сам да се е научил. Бързането при подобни случаи не е резултатно, не е и полезно. Човек може да бъде полезен само в онова, което сам той е преживял, опитал и разбрал. Ето защо, мъдрите казват, че смирението е най-хубавият накит, който краси характера на човека.

Две неща спъват най-често правилното развитие на човека, увлечението в злото и престараването в доброто. А единствено разумността е, която напътва и освобождава човека. Без разумност човек не може да има правилни отношения към света.

А има един закон в природата, по силата на който: „отношението на човека към зависещите от него, определя отношенията към него на тия, от които той зависи".

Ето защо, грижите ни за другите са същевременно и грижи за самите нас. Ние можем да достигнем онова, към което се стремим, само ако съдействуваме и на другите да го постигнат. Затова да не отказваме на нуждаещите се това, което можем да пожертвуваме за тях. Много често се случва да срещнем пак в житейския опит човека, комуто сме имали случай да помогнем с нещо. И може би, тогава ние ще бъдем нуждаещи се, а той ще има сгодния случай да ни се отблагодари.

„Всяко зло или добро, което човек някога или някъде е направил, ще му се върне заедно с лихвите, те. с всички последствия от него". От това става вярно, че действително и до голяма степен, човек сам е творец на съдбата си.

-------------------------------------------------------

[1] Мислите, заградени в кавички, са от Учителя, макар и не дословно предадени

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...