БОГОМИЛСТВОТО И ДУХЪТ НА ОТРИЦАНИЕТО В НАШАТА ИСТОРИЯ -Д-Р Е. НОВОТНИ

[valiamaria]

Д-р Е. Новотни

БОГОМИЛСТВОТО И ДУХЪТ НА ОТРИЦАНИЕТО В НАШАТА ИСТОРИЯ

Преобладаващото мнение у нас е, че богомилството е най-яркият изразител на духа на отрицанието у българина през средните векове. И въпреки усилията на известни пробудени умове, в това число трябва да посочим именития професор Йордан Иванов, който си даде труд да проучи апокрифната богомилска литература, все пак има хора и то в кръга на нашите учени, които живеят още с мисълта, че богомилството е израз на духа на отрицанието у нас. Един от тях се явява и професорът по Византология в Софийския университет П. Мутафчиев. Той написа през м.г. в кн. 2. год. VI. на „Философски преглед" една статия: „Поп Богомил и Св. Ив. Рилски - Духът на отрицанието в нашата история". Колкото прави са схващанията на професора за нашето средновековно, па и днешно монашество като отрицатели на живота, толкова пък са криви неговите схващания за богомилството, което счита от същата категория. Богомилството за П. Мутафчиев имайки космогоничното схващане, че материалният свят е дело на сатаната, няма смисъл да се полагат грижи за неговото поправяне, а трябва да се отрече изцяло. В туй отношение, богомилството не е било едно реформаторско учение, което се стреми да изведе народа към по-светли бъднини, защото подобрението на физическия живот е още по-голямо зло - с това се служи още повече на демона. Излизайки от тази мисъл, проф. Мутафчиев отрича на богомилството всякаква християнска основа, в която живее духът на доброто и дейният алтруизъм.

Към Св. Ив. Рилски професорът има досущ същото отношение, макар, че той е всебългарски светец. Със своя дух на отрицание този светец поддържа и днес това чувство у българина. Инак не бихме могли да си обясним, че днес той е провъзгласен за един от народните будители.

Разглеждайки обществения живот в България през средните вкове, Мут. признава, че епохата е била в пълно разложение - в обществения и черковен живот. Той цитира думите на презвитер Козма по този въпрос и все не може да схване, че богомилството се явява като едно отрицание на този разлагащ. се живот.

Много е просто да се схване, защо богомилството не е желало да реформира нито политическия, нито черковния живот на своето време. За богомилството те са били еднакво прогнили в основата си. В тези форми на живот не може да има нищо божествено и следователно, излишно е да се подържат. Те са препоръчвали простият, добродетелен живот. Това е достатъчно противопоставяне на прогнилите порядки на тогавашната, па и всякогашна действителност на човешкия външен ред и порядък. За богомилството, злото, Сатаната са били само един символ на лошия живот на хората. Ти инак считат сатаната като един съработник на Бога. Той като недоволен син, в своя стремеж да догони своя творец, създава материалната, видимата вселена, па дори и човека, на когото, обаче, не може да вдъхне душа. Това прави по негова молба Бог.

Не е ли и сам Христос отрицател на политическия и черковен живот на своето време? С това и на всички времена! Защо ще виним богомилството, когато сам Богочовекът Христос, Спасителят и глава на всички християнски черкви е отрицател на земните форми и порядки! „Моето Царство не е от този свят". „Господи, да дойде Царството Ти на земята", говори Христос. Учението на Христа е всечовешко, без догми, без политически принципи и ограничения. Учение на пълна свобода, истина, мъдрост и любов. Това е и учението на богомилите. Българите в своята всестранна разкапалост през средните векове не можаха да го възприемат, Ала богомилството донесе възраждането и реформацията в Европа и културния свят. Това трябва да бъде гордост на българския народ, защото богомилството даде на света най-светлото, което можеше да даде българският дух и гений. Богомилството е първия зов за световната мисия на славянството. Ако средновековна България би го възприела, може би би се ускорило историческото й развитие, наред с това на Европа. Но в творческия гений на народната душа богомилството остави трайни. положителни следи. Богомилството, поп Богомил не остави написани книги, ала всичкото богатство на митологическа и символична приказка и песен, на която се радва българският народ е дело все на богомилството. Какъв по-голям принос от този, какъв по ценен, положителен и културен дар от това богато духовно хранилище! И Христос сам не е оставил книги написани, нито Мойсей, нито Буда и Кришна. Тяхното слово, обаче, живее вечно. Затова, защото е магично. Защото е огрято от великата любов към всичко живо. Ще отречем ли, че най-великите двигатели на човечеството са били неговите велики духовни Учители! На какви земни закони и порядки са се подчинявали те? В тях е лежала истинската физическа и духовна обнова на всеки човек, на всеки народ. „Аз съм Пътят, Истината и Животът", казва Христос. Богомилството е служило на Христа в пълнота. И не е чудно, че не е било прието на времето в България. Не е била по-добра участта нито на Христа, нито на който и да било друг велик Учител и техните първи последователи. При това, чистите и велики учения на тия велики Учители е по-хубаво винаги да си останат официално непризнати. Всяко тяхно признаване, значи да се опорочат. Те трябва да живеят в сърцата и душите на любящите и свободни души. Истината не може да се ограничи във форми, закони и догми. Затова богомилите са имали такова становище към всичко ограничаващо.

Богомилството е служило на Истината. Богомилите са обичали простия, но добродетелен, високо творчески, вдъхновен, положителен живот. Окултизмът може да помогне на всекиго твърде много да схване истинския творчески лик на богомилството. В него източната езотерика се преплита с християнското вдъхновение за добро, истина и свобода. Така негли е било и в самото Христово учение.

Ако българите биха искрено дирили пътеки на духовна обнова и положително творчество, нека обърнат поглед назад към толкова пренебрегнатото в България дело на богомилството.