ЧУДНАТА СЕМКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ

[valiamaria]

ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ

ЧУДНАТА СЕМКА

Някога, в едно далечно царство, всички поданици живеели щастливо. Живеели братски и били честити от това.

Техният цар не бил женен. Зародила се мисълта да го оженят. „Как тъй нашият цар да стои сам. Да му намерим някоя красива мома да го оженим, да имаме наследник. Другояче нашата държава ще пропадне." Избрали най-красивата мома и оженили младия цар.

Скоро на царя се родили две дъщери. Едната толкова красива, щото привличала всички с хубостта си, а другата толкова грозна, щото всички я отбягвали. Но нещастието било другаде. Красивата царска дъщеря, когото от поданиците погледнала, заболявали го очите когото пипнела - осакатявал, когото срещнала из пътя при разходка, здрав не се връщал. А грозната - когото погледнала оздравявал, на когото положела ръка, излекувал се.

Но болните ставали все повече и повече. Грозната царска дъщеря не смогвала да ги лекува. Затъжили се поданиците, затърсили лек. И лекът пристигнал. Явил се един велик мъдрец, който носел една чудна семка. „Аз ви нося, казал той, лек против вашите нещастия. От тази семка израства дърво девет метра високо. Дава сочни плодове, които тежат по половин килограм. И всеки, който яде от тях, няма да бъде заразен от погледа на красивата царска дъщеря. Това е дървото на живота".

Зарадвали се хората. Взели семката и един на друг я предавали. „Виждате ли, казвали те, тази семка. Ако се посади, израства девет метра високо дърво със сладки, големи плодове, които лекуват всички болести". Всички започнали да говорят за семката и вярвали в целебните свойства на големите й плодове. Но семката не посявали.

Един ден разбрали, че семката е загубена. И за да не се признаят за виновни, започнали да говорят лошо за нея - че това, което се говори за нея е невярно и глупаво. „Може ли да съществува толкова голямо дърво и да дава такива целебни плодове!" И започнали назад към нещастията. А те се увеличавали, защото красивата царска дъщеря не преставала да гледа, да пипа и да среща хората.

Пак започнали нещастните поданици на щастливото някогашно царство да търсят лек. И пак лекът не закъснял. Явил се пак мъдрецът. „Понеже първият път вие изгубихте семката, казал той, сега няма да ви я дам да я предавате от ръка на ръка. Ще намеря най-достойният гражданин и ще му река: Приятелю, ти имаш хубава градина. Аз ще посадя семката, а ти ще я поливаш и наглеждаш. И след няколко години ти ще имаш плодове, лек за всички."

И наистина, намерил мъдрецът най-достойният от поданиците, посадил семката, израснало дървото. И още първите му плодове донесли здраве - лек за всички.

И прочуло се дървото, прочул се целебният му плод и във и вън от пределите на царството. И тръгнали от всички страни да го търсят.