Jump to content

ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - МИЛКАН


valiamaria
 Share

Recommended Posts

Милкан

ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ

През 1932 год. в дома на полковник Т. Т-в в Сливен, като се започне от началото на м. май, че чак до края на м. август същата година, непрекъснато падаха камъни от различна големина.

Подозирайки, че това се прави от съседите му, той, полковникът, постави пост от неколцина войници, които, покачени по дърветата и стрехите, да наблюдават, от къде се хвърлят тия „загадъчни" камъни, които изпочупиха стъклата на прозорците му и често падаха върху гърбовете на децата му.

Повикани бяха стражари и детективи в помощ на войниците, ала камъните продължаваха да падат, без да се разбере, от къде идат.

Жената на полковника, изплашена, отива да живее във военния клуб, а децата ги отвеждат в дома на сестра му, обаче камъните за голямо учудване на всички, продължаваха да падат не само в дома на полковника, а и в дома на сестра му, където бяха отведени децата му.

Всеки ден множество граждани се трупаха пред дома на полковника, за да наблюдават чудното и необяснимо за тях явление.

Окол. началник, убедил се, че въпреки взетите мерки, въпреки войнишки, стражарски и детективски постове, камъните непрекъснато продължават да падат, без да се разбере, откъде се хвърлят, съобщава на полковника, че по-нататък ролята на администрацията става излишна и вдига стражарския и детективския пост.

Полковникът се намира в чудо, изправен пред една необяснима за него загадка.

Узнал, че аз се интересувам от подобен род факти и явления, един ден той ме повика в дома си, за да поиска моя съвет и моите услуги, за да се избави дома му от тая напаст.

Отидох. Видях прозорците му, оковани с дъски, а до оградата на градината му натрупани куп камъни, които из „невиделица" падали и той ги е събрал за доказателство. Между камъните имаше късове на тежина до 1-2 кг.

Заведе ме най-напред в кухнята. Там един камък, като ударил прозореца, пробил една дупка в средата на стъклото, колкото тръба на печка да се пъхне в него, без да го строши.

Като че ли камъкът е летял водоравно, та е ударил стъклото на прозореца тъкмо в средата.

Полковникът започна да ми разправя, че един ден, като четял вестник, изправен до печката в кухнята, а слугинчето му наведено подклаждало печката, изведнъж тръбите на печката се разклатили с такава сила, че той ги заловил с ръцете си, за да не се сгромолясат, обаче в това време се силно изгърмяло в дупката, дето тръбата на печката е пъхната в стената на комина, а пък слугинчето силно изплашено пада в несвяст на пода.

Друг път решили с жена си да дежурят в спалнята си и да наблюдават, що ще се случи.

- Към полунощ, казва той, облечен, аз се възлегнах на леглото и съм задрямал за малко. Жена ми беше будна.

Едно силно иззвънтяване ме принуди да скоча. Виждам, че телта, опъната над печката, върху която сушим детските пеленки, се люлее и аз го хващам с ръката си и спирам люлеенето му.

А ординарецт му, който спял на двора, събуден и той от силното иззвънтяване на телта, почнал да вика - „Какво се случи, г-н полковник?" Вратите на спалнята му и на салона са били заключени.

След горните факти и той се убедил, че камъните не се хвърлят от злосторници-съседи, които той изпърво подозирал, а имат по-друг произход и че нещо „загадъчно и необяснимо" има във всичката тая работа.

*

* *

Приятелят ми Г. Г-в през 1899 г. следвал в София, дето големият му брат е бил на военна служба, а другият му брат, също офицер, бил на служба в родния си град Сливен.

– В първите дни на м. февруари, разправя той, една утрин, на път за училището, отбих се в квартирата на брата си.

Заварих го на чай.

През време на закуската брат ми се оплаква, че през изминалата се нощ прекарал твърде тежко и че днес се чувствува тъй много разсеян, че едвам ще може да отиде на занятие.

След това той ми разправи следната случка, която е преживял през току-що изминалата се нощ, която предавам дословно.

– Снощи, започна той, както винаги, легнах си след 11 ч. преди полунощ, като взех нещо леко за четене. Колко съм чел, не си спомням.

По едно време чувам, че вратата на стаята ми се отваря. Погледнах да видя, кой иде по това време, но, за голямо мое учудване, в стаята ми навлязоха много офицери, всички облечени, в шинели - познати между тях не видях - и носеха една войнишка болнична носилка, върху която имаше положен убит офицер, покрит с шинел. Носилката сложиха пред мен и след това те всички напуснаха стаята, като затвориха и вратата".

„Носилката с убития офицер остана при мен, пред леглото ми, обаче когато аз скочих от леглото и исках да извикам, всичко изчезна"...

„Излизам на салона, питам домашните си, дали са чули, че вратата се отвори и дали са видели, че много офицери идваха и си отиваха, обаче те нищо не чули и не видели. Но аз твърдя, че това беше действително, и че го видях не на сън, а наяве и то при запалена свещ, която още гореше".

За успокоение проверихме и двете входни врати на салона, но те се оказаха заключени".

„Изумен съм просто от всичко преживно през изтеклата нощ и досега не мога да се успокоя и да си обясня, какво значи всичко това".

След обяд, разправя приятелят ми, у брат си не ходих, обаче, към 6 часа вечерта дойдоха в училището да ми съобщят, че се е получила телеграма от Сливен, в която се съобщавало, че брат ми, офицер в Сливен, се е самоубил.

„Още същата вечер отпътувах за Сливен, където, между другото, узнах и следната подробност по самоубийството: че брат ми се е самоубил вън от града, дето го намерили неговите другари-офицери, които го отнесли у дома на войнишка болнична носилка, завит със собствения му шинел, така, както големият ми брат в София, без да подозира нищо, е имал видението през нощта".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...