Jump to content

ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН


Recommended Posts

Д-р Ел. Р. Коен

ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШЕН СВЯТ

ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА

Има два свята, които постоянно въздействуват върху човека в неговото развитие. Това е външният свят, който упражнява най-голямо влияние дотогава, докато човек стигне до голяма зрелост в ума, сърцето и волята си. До тогава вътрешният свят в човека, въздействува дотолкова, доколкото в самия човек се проявява силното чувство към живота и дълбокият разумен усет, направляващ подсъзнателно всестранните жизнени прояви, отнасящи се до един природен ум, до едно вярно чувство за преценка на нещата. Вътрешният свят завзема най-голям дял в живота на човека едва след неговата зрялост, което ще рече, че светът извън него му е придал толкова много и способствувал да развие в него всички ония способности, необходими за правилните отношения с всички и с всичко извън нас. Бихме могли да кажем - външният свят трасира в нас нашата права мисъл, разграничава нашите чувства и определя посоката на нашата воля. Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява. И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде.

Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим. Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда. А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане. И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек.

Често се прави голяма грешка, когато се отрича изцяло значението на съвременния свят с всичките постижения в него - наука, техника, изкуство. Срещу тях поставяте големия живот на душата, който е всичко и който е най-важният. Да признаем, че това е вярно, ала нам ни остава неясно, как един бял европеец, който живее в целокупното дело на съвременната култура, би могло да се идентифицира по вътрешен живот с някой бушмен или хотентот от централна Африка. Дълбоко погледнато, това са два свята, различни един от друг - или по-право, това са два различни края на една верига в развитието. Докато бушмените е едва една поста семка в пътя на развитието, белият културен европеец е разцъфнало цвете, годно да бъде оплодено от прашеца на дълбокия творчески, вътрешен живот. За един бушмен всичко, което може да му се покаже, е предмет на учудване. Един културен европеец, изобщо човек, зрял в съвременната култура, познава възможностите на неизвестното. Той знае, че откритото и създаденото е само една малка частичка от това, което съществува. Той се въодушевява от всека нова крачка в науката, техниката и изкуството, но той не се чуди, защото знае, че пред нас съществувате безгранични възможности. За този човек е настанало вече времето, когато той би могъл да разбира и по-дълбоки работи, да схваща една философия, която обръща погледа на човека към други хоризонти - висините на свободния човешки дух. И духът на човека може свободно да се прояви, защото той ще работи със съвършени инструменти - правилно развит мозък и благородно сърце и воля.

Природата е допуснала еволюцията на човечеството до съвременното му културно ниво. Човек с развитието на своя мозък е творил и вървял крачка по крачка напред, докато стигне до туй положение, Колко много човешки труд, колко много мозъчна енергия и воля е била необходима, за да се стигне до днешното състояние на нещата! Не, това не може да се отрече, това е един красив път, през който трябва да мине всеки, за да даде място на душата да се прояви свободно и създаде ценности от друг род.

Вярно е, че днешната култура живее под тежкото иго на механизацията. Това е едно от най-големите бедствия, защото механизацията спъва развитието. И в това отношение прав е Рабиндранат Тагор, когато разглежда в своята книга за Изкуството отношението между западната и източната култура, когато казва, че на западната култура липсва душа. Може би няма по-вярна и по-важна констатация от тази, защото само като я признаем, ние можем да постигнем нещо повече от това, в което живеем. Когато ние признаем необходимостта от дълбок душевен живот, който се явява като озаряващо слънце всред всичко механично, тогава ние ще тръгнем по пътя на освобождението от механизацията на днешното време. Ала самото достигане до механизацията говори, че човек е зрял за един душевен живот, за един живот, в който душата, тази вечна същност в човека, владее тялото и неговите прояви и им дава друго направление, в което грее слънцето на вечността.

Механизацията в развитието на видовете се превръща в един подсъзнателен опит, който ние сме свикнали да наричаме „инстинкт". Разбира се, тази дума не би значела нищо, ако човек не дири да обясни чрез нея целия жизнен път на човека и на видовете въобще. Защото за културния човек на нашето време самият живот е една проява на жизнения инстинкт. И от това гледище ние сме склонни да свържем вътрешното естество на човека с жизнения инстинкт в него, като идентични първични същности. От механистично гледище това разбира се не може да се обясни, макар и да се възприема като вярно. Известният германски професор Дриш, един от най-големите ратници на неовитализма и създател на парапсихологията, обаче, разглежда „инстинкта" в своята „Философия на органичното" като една разумна проява в естеството на човека и видовете въобще. Инстинктът, този механизиран, вроден опит, те води към определена цел в живота, а там, където целесъобразността се явява, там има разум първичен, който тика, ръководи нещата в една права посока. От това гледище органическата механизация се явява като един необходим път за създаване на съвършени органи, които са способни да изпълняват функции, продиктувани от един по-висш душевен живот. Така един математик, който не е съградил своите математически способности, не може да бъде склонен към възприемане на внушения и идеи от виеш математичен разред. Също е и с всеки човек, работещ в други области на живота. Той трябва да създаде съответната апаратура, за да се прояви богатството на душевни възможности. Тук ние виждаме смисъла и великото значение от въздействието на външния свят върху човека. Въздействието на външния свят е пътя към съзряването, без което е невъзможна една богата душевна проява. Цветята на живота, без това разцъфване от въздействието на външния свят, не могат да се оплодят от плодния прашец на великите възможности на вътрешния, душевен живот. Човек, който желае своя собствен напредък, трябва да е схванал това добре.

Има още една голяма, много важна страна на въздействието, което външния свят упражнява върху човека - това е възпитанието. А можем да кажем с пълно право, че без истинско възпитание е невъзможна онази изящна проява на душата в нашия всекидневен живот. Възпитанието отваря царски пътища за проявата на благородството на сърцето и чарът, който се лъчи от красивата, разумна постъпка на човека.

Вярно е, че съвременният свят с всичките свои постижения далеч не дава на човека истинско възпитание. Но, човек, в когото има вътрешно прозрение, може да използва разумно всичко положително на днешната култура за своето правилно развитие и възпитание. Бихме казали - той дори е длъжен да стори нова, защото с него допринася за себесъграждането, за да даде възможност да се прояви душата, от липсата на която страда тъй много целият съвременен свят. Душевният живот върви по пътя на ирационалното.Той не може да се свърже и обхване в понятията и мерките на физическото. Затова Учителите на човечеството казват, че светът на душата, на метапсихичното не се поддава на определенията, с които работят съвременните хора и изобщо на никакви определения. Ала ние можем да създадем пластични оръдия в нас за всестранната проява на душата. Това ще постигнем по пътя на възпитанието и себевъзпитанието като използуваме всичко хубаво и положително, което ни дава околната културна среда.

Да доведем в нашия живот до едно хармонично съчетание въздействието на външния свят и нашето първично душевно естество, в това седи дълбокият смисъл в живота. Защото оттам насетне започва всяка истинска радост, всяко творчество и красота.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...