Jump to content

УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ


valiamaria
 Share

Recommended Posts

Дим. Стоянов

УСЛОВИЯ И ЖИВОТ

„Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото повече от облеклото?" (Матея: 7, 25).

Земята е първо и най-важно условие за човека - основа, върху която той стъпва и се проявява. След това идват топлината, светлината, въздухът, водата и безбройните блага, които майката земя му дава като необходимост за неговата прехрана. Тия условия са универсални и чак като ги имат, хората могат да мислят за създаване на своите образователни, възпитателни и религиозни системи. Както придобиването на материалните блага, тъй и различията в схващанията на последователите на разните философии и религии са създали много жестоки борби и са погълнали безброй жертви.

Има едни много съществени условия, за чието създаване човек не е взел никакво участие. Те му идат като щедър дар от природата - слънчевата светлина, топлината, въздухът, водата и др. Други пък той намира като дадено, към което той трябва да приложи и своите усилия и умение, за да ги направи годни за ползуване. Например задоволяването на неговия глад е в съотношение с растителното и животинското царство, където не всичко му се дава в готово състояние. Също така и в царството на минералните богатства той прониква с копача в ръка и с упорит труд. И дори след като извади рудите, той трябва дълго да ги преработва. Личи си, че природата иска да го тласне към дейност.

Ако направим преглед, какво именно дава човек и какво дава природата при създаване условията за проявата на живота, ще видим, че природата е създала всичко, а човек проявява дейност с чужди капитали. И тая своя дейност той счита за нещо много важно и съществено. И затова той се счита за абсолютен господар на всичко, без да признава никакво участие и права на природата за тяхното придобиване. Както зародишът в яйцето намира необходимата храна за поддържане на живота съвсем наблизо и в подходящо състояние, тъй и човек е намерил условията вече предварително подготвени и то с умение и майчинска грижа. Въпреки това, обаче, днес почти всички се плашат пред грижите за утрешния ден. Защо? Защото хората са в разрез със законите на разумната природа. Те разчитат много повече на своята прословута икономическа система, която е толкоз суха и егоистична и пресява всичко през тънкото сито на личните облаги, през което не може да проникне нито един лъч светлина и подбуда към жертва и взаимопомощ. И може би с известен оттенък на гордост и изтънчена съобразителност те хвърлят захарта в морето и горят житото - за регулация на цените! Тежка отговорност те поемат върху себе си. И последствията от това грубо нарушение на природните закони не могат да не дойдат! Този изтънчен усет и умение за организиране силите на другите за лично благо съвсем не е признак на висока култура, нито пък то е в съгласие със законите на живота !

Тия, които умеят да наблюдават природата, ще видят, как работи тя при създаване условията на живота. В областта на животинското царство, например, при влошаване на външните усилия за някои видове, тя е извикала на помощ летаргията. Това важи и за растенията. За други, чието поколение е застрашено от хищници, тя е създала извънредно голяма плодовитост при размножаването, както е у рибите например. Навярно моржовете се чувствуват в отлично здравословно състояние върху ледовете, стига да има повечко риба за ядене. За всеки вид тя се е съобразила с условията, при които той живее. Някои птици, които не биха могли да си намерят храна тук през зимата, се отправяте за топлите страни. Кой ги научи да правят това? Разумната природа! А човек даже и тук нарушава нейните закони и наредби! Той пречи на природата в нейната работа! Например, когато птичките напролет се завръщат през Средиземно море, по италианските крайбрежия били издигани високи мрежи за улавяне на хиляди уморени птички, които после съставляват изрядна част от менюто на богаташи. Чак сега тая жестока и безчовечна търговия е забранена със закон.

Нужно е съобразяване с условията и законите на живата природа. Но това не може да дойде по механичен начин! За целта е нужно узряване на съзнанието - индивидуално и обществено. Например в Съединените Щати забраниха със закон спиртните пития, но това претърпя неуспех, защото съзнанието не беше дораснало до това. Един съд с тясно гърло няма да се напълни по-скоро, ако пуснем една много силна струя вода върху него. Поощрението, което действува отвън, трябва да намери една узряла нужда отвътре, едно подготвено съзнание. Почти всички разгорещени проповедници на някоя нова идея ще се сблъскат с невъзможността да прокарат човешкото съзнание през някакъв бърз процес на развитие. Такова затруднение ще имате и тия, които биха искали да върнат човека назад от това, което той вече е придобил по пътя на разумната дейност и дългия опит.

Някои индивиди със социалистически убеждения, искрени може би в своите идеи, но с чисто материалистически мироглед, твърдят, че добрите условия са най-важният фактор за развитието на обществото. Ако, обаче, случаят им създадеше възможност да създавате условия на някои, те все пак биха желали да проникнат в онова, което се нарича техен характер, т.е. те биха желали да знаят, като как те биха се възползували от средствата, които им се дават на разположение. Ако те напълно вярваха в облагородителната сила на добрите условия, тази осторожност би била излишна.

При това днес, па и в миналото, можем да намерим много случаи, дето културният напредък и добрите външни условия не вървят ръка за ръка. Дори някъде по-суровите външни условия са за предпочитане, защото създавате активност. от това не се разбира, че се отричат външните условия, но е нужно едно разумно отношение към тях, при което да не се отклоняваме от вечните природни закони. Кое нарушава между другото разумното отношение към външните условия? То е онова отдалечаване на хората от природата, обезверяването им в онзи разумен промисъл, който виждаме. Опитите досега красноречиво говорят, че човек със своите лични усилия не може да дойде до благоденствие, ако няма подкрепата на разумната природа и не почне да работи в съгласие с нейните закони. Христос казва: „Не се безпокойте за своите нужди". Той изтъква именно идеята, че има нещо, което седи над нас и ни съдействува. Ние трябва да съгласуваме усилията си с това Разумното, което се проявява в природата и по такъв начин да се дойде до едно съвместно изработване на ония условия, които хората от толкова време търсят и при които те ще могат да се отдадат на една спокойна и плодовита културна дейност.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...