ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ

[valiamaria]

ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ

Музиката.

Кой не е писал за музиката, кой не се е изказвал за музиката? И когато говорят хората за нея, имат винаги представа за нещо инструментално, разнообразно по съдържание и значение. Нашата мисъл тук, обаче, не е за тази музика, която в някои свои прояви погрешно носи това свято име. За нас музика е онова събитие, явление в природата, в живота, вътре в нас, което събужда в човека и около него пролетни чувства на растеж; което ти дава здраве и ти чувстваш пулса на това здраве в себе си, как се разлива по жилите и кръвта. Музиката, тя разведрява и разширява брънките на твоя мозък и ти си способен да доловиш фини, тънки мисли на хармония; тя дава на твоя мозък магически крила на полет и творчество. Музиката, какви благородни постъпки събужда тя в човека!

Ето, това е музиката! Тя е явление в природата, в живота. Тя е подтик за мисълта и чувствата, тя е храна за душата, тя е здраве, свежест, сочност за тялото, за земята.

Обичай музиката! Тази музика, която е здраве, свежест и радост за тялото; тази музика, която е същинска храна за чувствата, волята и мисълта.

Обичай музиката! Тази музика, която освобождава душата от гнета на всекидневния живот. Музиката, която ти дава нетленен смисъл. И тогава за тебе ще престане да съществува външна форма на музиката. Защото не всичко, което носи това име, е музика. Когато ти си музикален, когато ти живееш с музика в твоя дух, от тялото ти ще лъха здраве, бодрост и радост. Мисълта ти ще пробужда заспалите души, а сърцето ти ще трогва и привлича. Защото душата ти е богата, защото тя разлива хармония навсякъде, защото тя е пропита от музика, тя е музика.

Колко далеч е човек от това висше състояние на своя живот! Ала никой не пречи на пробудения да живее вечно в музика. Има един ключ и човек трябва да го намери в себе си. Той е да знае човек да превръща своите състояния на злоба, угнетение и омраза, свързани с тялото и личността, в светли изживявания на музикален полет. Това ще рече, да има малкото, скромното желание да дава място на музиката, на дивната хармония на живота в себе си. Живей в музика!

Изящество.

Изяществото е едно дълбоко качество на душата. То е необходимо във всички области на живота, Човек трябва да работи всичко, което почва, най-изящно. Изящната работа е една мярка за самия човек. Изящен трябва да бъде целият живот на човка. Изяществото подразбира известно вътрешно съдържание. Има много хора, които пипат майсторски много работи, ала у тях липсва дълбочина, липсва съдържание. Думата е за онази красива проява в целокупния живот на човека, която е интуитивен израз на дълбоко залегналия в него висок идеал. Високият идеал, стремежът да се направи най-хубавото в живота, в даден момент, е първичният подтик за изяществото. Изяществото е качество на човека - художник, Високият идеал създава артистите; високият създава художниците, той създава учените, всички големи майстори в различните отрасли на живота. Високият идеал е най-големия динамичен фактор. Той гради най-хубавите неща в живота. Всичко онова, което оставя вечни следи, което пребъдва вечно е дело на високия идеал на човека, на един народ, на човечеството. И в всичко това, било то малко или голямо, живее духът на изяществото.

Ако човек би знаел, какво нещо е изяществото в неговия личен живот, той не би търпял нищо от това, което го заобикаля. Изяществото в личния живот на човека е най-хубавият израз на музиката в душата на човка; на онази дълбока хармония, която цари в него. А има ли човек хармония в себе си, той ще бъде здрав физически, той ще има едно красиво, благородно сърце, той ще разполага с един изящен мозък и ум; той, следователно, ще живее добре. И най-голям смисъл в живота има, когато човек мисли добре, когато чувствува добре, когато постъпва добре.

Думата изящество крие в себе си много повече от това, което може да се изрази словесно. Човек трябва да живее с нея, за да бъде животът му хубав, красив, смислен.

Пролетта.

Тя е символ на радостта, на красотата, на всичко онова, което може да бъде въжделение в живота. С какво чувство очаква човек през зимата пукването на пролетта. Ех, когато малко слънце грейне през студен зимен ден, веднага човек излага гърба си на него. Какъв смисъл, какъв вътрешен импулс се събужда в него! А пролетта събужда всичко. Какъв велик символ е това пролетно пробуждане към живот - всичко трябва да се събуди, да се разцъфне, да узрее, да живее, да живее разумно и добре под лъчите на великото слънце на живота.

Да проследи човек пролетта с всяко цвете, което се пробужда, това е велика магия. Човек расте тогава с всяко цвете и разширява в себе си скритите възможности. Едва ли има по-здравословен процес от този да проследи човек физически живота на всяко пробуждащо се цвете през пролетта. Едва ли има по-красиво нещо в живота от това да живее човек във вътрешно единство с целокупната проява на пробуждане в природата. Пробуждане, каква мощна дума! Човек е отчаян от живота и в него настъпи едно просветление за смисъла на живота. Той се пробуди и започва нов живот - смислен, красив, радостен, творчески. Пробуждането е вътрешен процес, предизвикан от греенето на великото слънце на живота.

Пролетта е символ на обновата в живота. Тя идва винаги сама. Ала човек трябва да знае сам, как да живее пролетно, за да може да обновява себе си, сърцето си, ума си.

Пролет иде! Тя е една от многото пролети в безкрая на живота. Тя е символ на обнова, на радост, на растене, на цъфтеж, на пробуждане на всичко.

Пролет иде! Използувайте разумно пролетта!