Jump to content

ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - М.К.


Recommended Posts

ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ

Моят приятел Г. Г-ев разправя следното свое преживяване:

В началото на март 1921 г. един от близките ми другари се разболя и то доста сериозно. Няколко дни преди смъртта му бях при него.

Той се чувствуваше добре, та поседях при него по-дълго време.

Измина се около седмица. Една сутрин към 4 - 4 и половина часа събудих се, но това не беше случайно, а по-скоро като че бях нарочно събуден - почувствувах, като че ли в стаята ми, до самото ми легло, има някой.

Как това можах да почувствувам, не мога да предам, но присъствието на второ лице в стаята ми, която беше заключена, бе за мен несъмнено и това ме много изплаши. Даже не можах да имам смелостта да погледна към тая страна, дето по всяка вероятност, би се оказало лицето.

Със силно туптящо сърце, аз се огънах в одеялото и се възвих с лице към стената, като предполагах, че това ще ме успокои.

Обаче, в тоя момент почувствувах, че някой хвана одеялото и силно го отмахна, та рамото ми и част от гърба ми останаха открити.

Бързо оправих одеялото, загънах се и останах неподвижен до разсъмване, без да ми се случи нищо особено.

Когато отидох на работа, първата новина, която ми се съобщи, бе тая, че приятелят ми Г. Н. починал през нощта.

* * *

През време на войната, дружината ни се прехвърли на бивак на върха на Бакърлъка, южно от Бургас.

Наблизо се намира селото Св. Никола, дето учителствуваше моята племенница - Р. К-ва.

Почти всеки празничен ден аз слизах от планината и посещавах селото, за да си набавя туй-онуй,и да се видя с познатите си.

Свещеник в селото бе един старец, синът на когото, мой познат, завършил Цариградската духовна семинария, много се интересуваше от окултните въпроси, та си беше набавил всичката теософска книжнина, излязла до него време.

Той бе запасен офицер и на Каймак-чалан пада убит.

Родителите му, смазани от скръб, много искаха да узнаят точната дата на неговото убиване, за да му правят „помен", както това става по селата.

Моята племенница веднъж в разговор с дядо поп и баба попадия и за да ги утеши, им казала, че има вуйчо войник в Бакърлъка, който можел да направи сеанс, на който да се узнае точната дата на убийството на сина им.

Един ден, когато бях слязъл в селото, те нагласили една компания от 14-15 души, между които бяха кметът на селото, секр. бирникът, двама офицери и др. неколцина, повикаха ме и ме помолиха да направим нещо за успокоение на старците, родители на убития.

Казах им, че сеанс е възможен само при наличността на медиум.

- Вие имате ли между вас такъв?, запитах ги аз.

- Нямаме, но ще опитаме, дали между присъстващите не ще се окаже някой сензитив.

Съгласих се. Образувахме тъй наречената магнетическа верига и след няколко минути ръцете на другата учителка започнаха да треперят.

Разбрах, че тя ще бъде медиумна натура, та ù дадох молив и книга, за да почне да пише.

Запитахме, кой заминал брат желае да се прояви?

Медиумката написа Георги, името на убития попов син.

- Родителите ви желаят да знаят точната дата на вашето убиване. Помолихме духа на заминалия брат да ни съобщи това.

- „Диканята знае това", бе отговорът.

Аз недоумявах, що значи това, та се замислих, дано ми се внуши да разбера загадката на тоя загадъчен отговор, обаче, всички се надвесиха над написаното, за да прочетат, що бе написала медиумката, та се принудих да прочета гласно отговора на дядо поповия син.

Когато баба попадия чу думите - „Диканята знае", изписка силно, почна да плаче и да си скуби косите, та ние, силно смутени от тоя неочакван изблик на скръб и мъка, запитахме я, когато тя след известно време се поуспокои, защо така направи. Отговори ни, че един ден, когато вършеели на гумното (намиращо се над морския бряг) тя била сама и, както винаги седнала на станче върху диканята, тя подкарвала кротките си волчета, които бавно обикаляли с диканята малкото гумно. По едно време, без да си обясни защо, кротките дотогава волчета изневиделица тъй силно се подплашили, че като побеснели понесли диканята с баба попадия към морския бряг, висок 1 и пол. - 2 метра, обърнали я, та баба попадия едва не се пребила и се хвърлили с диканята в морето.

Разбрахме от разказа на баба попадия, че в същия ден на тая случка синът ù Георги е бил убит.

Във връзка с това, дядо поп пък ни разказа един свой знаменателен сън:

„- Сънувам една нощ, каза той, че излизам вън от селото по направление към прикритата тежка батарея.

Като се обърнах назад да видя къщата си, тя бе пламнала и пламъците обхванали бяха цялата къща. Аз хукнах назад, ала докато достигна до нея, тя бе вече цялата изгоряла.

Стреснах се и почнах да си тълкувам съня.

Нещо лошо ще се случи в нашето семейство, казах в ума си аз и ето че това зло ни сполетя, с плач на очите завърши старият свещеник".

Съобщава М. К.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...