Jump to content

ВЕЛИКИЯТ ЧОВЕК


Recommended Posts

ВЕЛИКИЯТ ЧОВЕК

Когато се говори за великите човеци, трябва да се знае преди всичко пътя, по който те са вървели. Защото великите хора са дотолкова ценни за нас, доколкото и ние можем да следваме техния път.

Как е започнал животът на великия човек в вселената?

Преди всичко великият човек е започнал да мисли. Мисълта е очертала ония граници, в които животът е трябвало да се прояви.

Така великият човек е оформил оня кръг на мисълта, който очертава границите на живота и включва всички възможности, всички форми, в които той може да се прояви.

Много време е взело на великия човек, докато създаде този кръг на мисълта.

Едва след туй великият човек е почнал да чувствува, че мисълта му е нещо реално, в което има съдържание. С други думи, великият човек е започнал да изпълва мислите си със съдържание.

Като резултат от мисловната дейност на великите човеци се явява в органическия свят мозъкът. Чрез своята мисъл великите човеци са организирали мозъка.

Като резултат пък от действието на техните чувства, са се появили в органическия свят белите дробове и сърцето. Споменавайки за сърцето, ще дам едно бегло обяснение за един факт. Знаете, че сърцето у днешния човек е изместено на ляво.

Причината за това изместване е, че между великите човеци, някога в една твърде отдалечена епоха, се е родило известно раздвояване, известно разногласие - едните са тръгнали „вляво", другите - „вдясно". И понеже левите първоначално са взели надмощие, изместили са сърцето вляво. В бъдеще, обаче, когато великите човеци на десния път вземат отново надмощие в развоя на земното човечество - нещо което вече става - човешките мисли и чувства пак ще се уравновесят и сърцето ще дойде в своето нормално положение.

Когато - в пътя на своята инволюция – великите човеци са слезли на земята, за да я устроят, те са създали стомаха, изобщо храносмилателната система. Трябва, обаче, да споменем, че слизането на великите човеци на земята е било за тях само един епизод. То е един от последните етапи на тяхната творческа дейност в света.

Първоначално тия велики човеци, тия мощни творци, са били същински богове в невидимия свят, които са взели участие в сътворяването на света с всичките му звездни вселени.

И само някои от тях, след завършване на своята творческа работа в широкия космос, са слезли на земята, за да я устроят и уредят. След като са я уредили, те отново са се оттеглили в духовния свят. Така че днес, на земята, истински велики човеци, в оня смисъл на думата, в който по-горе ги описах, няма. Има само представители на великите човеци. Всички ония, които хората наричат велики люде - поети, писатели, музиканти, учени, обществени дейци - са само частични прояви на великите човеци, техни временни представители. И наистина, какво представя един велик музикант на земята, като Бетховен например, в сравнение с ония велики, първоначални творци на мировата музика? Той е едва невръстно дете, което още лепети, което тепърва се учи да говори на езика на музиката. Така е и в всички други области от духовния живот на земното човечество.

Защото днес на земята няма условия за една цялостна проява на истински великия човек. И да слезе, той не може напълно да се прояви. Нима Христос, който беше истински велик човек, можа да се прояви между хората на земята? Не, той не можа да прояви дори и хилядна част от онова, което всъщност беше, от любовта и мъдростта, които той носеше в душата си.

Па и никой велик човек, никой от представителите на великите човеци, които ние наричаме гениални хора, не е смогнал да прояви напълно себе си на земята.

Едва сега, по закона на еволюцията, се създават условия за проява на великите хора на земята. Те тепърва ще дойдат всред човечеството.

И когато дойдат, нужно е да има човек отзивчив ум и отзивчиво сърце, за да ги познае. Защото великият човек сам никога не се изявява на хората, той никога не издава своето величие, своето знание. Той забулва сияйната си светлина със седем покривала, защото знае, че хората не могат да понесат ослепителния й блясък. Едничкият начин, по който може да се накара един велик човек да се изяви, е любовта. Носител на великата Божия мисъл, великият човек се разкрива само на ония, които го познаят и възлюбят. Тогава той повдига за малко своето седмократно було и оставя лъчи от неговата светлина да озарят умовете и сърцата на ония, които са успели да се приближат вътрешно до него.

Обикновено за великите хора се казва, че били ставали такива благодарение на благоприятните външни условия, или пък че се били раждали такива по закона на наследствеността. Великите хора нито стават, нито се раждат така. Великите хора са велики, защото обработват у себе си божествените идеи, които са вложени в техния дух, в тяхната душа. Тези именно божествени идеи, разработени от тях, ги правят велики.

И ако попитате, как може човек да стане велик, ще ви кажа следното: щом започнете да обработвате една божествена идея в себе си, вие туряте вече основа за вашето величие; щом започнете да обработвате едно божествено чувство, вие полагате у вас основа за величие. Останалото е въпрос на време.

За да затвърди човек в себе си тази основа, той трябва да има преди всичко права мисъл... Мислите трябва да бъдат строго определени, а не блуждаещи фантазии. Те трябва да бъдат израз на една реалност, а не отражение на фиктивни идеи.

Друго - всяко чувство, което се заражда у човека, трябва да има зад себе си една основна мисъл, която да го подържа. Чувства, които нямат зад себе си една съществена мисъл, са мимолетни.

И така, зад всяка мисъл трябва да стои оня първоначален принцип, който е подействувал в Битието. А зад всяко чувство трябва да стои мисъл. Така е у великите човеци.

Великите човеци се отличават с една черта: любов към враговете. Те познават това трудно изкуство. Всеки велик човек си има един вътрешен метод за отнасяне към враговете си в духа на любовта и той го упражнява.

Трудно е това изкуство - то наистина е достояние само на великите хора. Ала който иска да стане велик човек, трябва да започне да го изучава. Като говори за тоя закон - любов към враговете, Христос изрично казва, че само тогава ще бъде човек подобен на Бога, който изпраща слънцето, дъжда, влагата си еднакво за всички - за добри и за зли.

Любов към враговете - това е безспорно една черта на величие. Тя не се придобива лесно, ала който иска да върви по пътя на великите хора, трябва да мисли върху нея, за да дойде поне до едно микроскопично приложение на тоя закон в живота.

Който иска да стане велик човек, трябва да мисли за великите хора. те са образци на трудолюбие, постоянство, устойчивост, любов към знанието, любов към истината, правдата и свободата - любов към тях и работа за тях.

В малък размер всички хора на земята могат да работят като тях.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...