ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА - Г. СЪБЕВ

[valiamaria]

Г. Събев

ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА

Всякога, когато помислим или заговорим за красотата, неминуемо в нашето съзнание изпъкват безброй образи, които ние никога и накъде сме наблюдавали. човек не може да си представи красотата без образи - той схваща красотата в образи и само чрез образи. Красотата е образен език.

Затова поетите я наричат мълчалива музика на формите, която чрез очите се възприема, а чрез сърцето се изживява.

Едно от живите въплъщения на красотата са цветята. Какво ви разказват цветята, кога отидете при тях? Или може би не разбирате техния език? Както ние, тъй и цветята си имат свой език и своя музика. Обикнем ли ги, те ще ни проговорят. От тях човек може да научи чудни неща. От цветята може човек да научи тайни, които само те знаят. Има хора, които разбират езика на цветята и те се разговарят с тях. Ето как един поет разказва за един свой разговор с цветята:

Веднъж погледът ми се спря върху едно малко цвете, сгушено в един храст; то приветливо ме поздрави и заговори: „Виж, каза то, Творецът ме е надарил с корени и листа, необходими за моето съществуване; и аз добре ги използувам. Коренчетата си аз спускам дълбоко в почвата и смуча хранителен сок, а в моята малка лаборатория от листа аз старателно обръщам въздушните газове в храна и жива тъкан; аз черпя с чашката си от слънчевите лъчи, багрите и парфюма си. Аз разумно използувам средствата, що ми са дадени, а за слънце и роса, без които не мога, не се безпокоя. Оставям за това на Твореца да промисли. И Той промисля. Виж, всяка година полето, гората и планината са обкичени с милиони цветя. Те всички живеят под грижите на създателя. Тъй и ти, човече, използувай разумно средствата за съществуване, които Творецът ти е дал, работи и живей разумно! Бъди благодарен на малкото, което имаш, а за утре не се грижи."

Цветята, които китят полета и планини, не са ли образи на красотата, не радват ли те с еднаква сила и учени и прости, и млади и стари ?

Рожби на пролетта, те първи извикват радостна усмивка. те правят всяко кътче от земята, дето никнат, красиво и радостно - кътче, в което човек може да намери отдих и отмора, упоен от сладкия им аромат.

Когато човек е уморен, нека отиде в полето или планината, гдето птичките пеят, гдето цветята цъфтят, гдето реките текат и изворите бликат. Там тъгата му ще мине, ще се стопи, а скрбта му ще се превърне в тиха радост.

Цветята са живи трансформатори на тези тежки душевни състояния. Когато сте скръбни, идете при цветята, разкажете им мълком вашата скръб и те ще ви помогнат. Вие ще се върнете облекчени, ободрени и освежени.

Да пазим цветята, да не ги късаме и унищожаваме. Да не лишаваме полето от неговия накит.

Нека си представим за миг планината, лишена от свежия въздух, от ромона на потока, и полето лишено от птичките и цветята и ще се убедим, че те загубват своя чар и примамливост.

Когато отиваме всред природата при нейните чисти извори, при нейните росни цветя, нека да не бъдем като крадци и разбойници, а като добри стопани, които знаят да пазят и да ценят всичко, което тях или други след тях може да радва. Да не късаме цветята. Да не лишаваме полето от красотата му. Нещо повече: видим ли, че някъде липсват цветя, да посадим. Да увеличим красотата. А красотата действува благотворно и възпитателно. Нека привикнем себе си към това малкото: да пазим всичко като свое. Ние късаме и унищожаваме цветята и не считаме това за престъпление. Но кой би се съгласил всеки ден да отскубват от неговата глава само по толкова косъма, по колкото цветя той е откъснал ? Човек има около 250,000 косъма само на главата си. Но ако за всяко цвете трябва да заплаща с по един косъм, ще къса ли тъй безразборно и безмилостно цветята? Уверен съм, че не.

Пазенето на цветята е една от най-малките добродетели, затова и най-малки усилия се изискват. Изисква се разбиране и добра воля. Пазенето и отглеждането на цветята има и възпитателно значение. Чрез тях човек се приучва да бъде внимателен и към най-дребното нещо в живота. А в живота малките неща имат голямо значение. Те са, които провалят или издигат човека. По пътя на малките добродетели, които се вграждат постепенно и незабелязано в характера и които стават здрава опора, човек ще премахне по-големите злини в живота.

Да почитаме, да пазим, да обичаме цветята! Да пазим да не късаме цветята, защото те са ония големи алхимици, като превръщат всичко в красота. Нека спрем да унищожаваме красотата, която природата мълчаливо и неуморно твори.

Да отдаваме почит на красотата, а там гдето тя липсва, да се постараем да я създадем.