01. ЕДИН ПРОЛЕТЕН ДЕН НА ИЗГРЕВ

[Albena]

ЕДИН ПРОЛЕТЕН ДЕН НА ИЗГРЕВ

 

Цъфналите овощни дръвчета на Изгрева го правят приказно красив.

 

Сутрин рано, при изгряващите слънчеви лъчи всички играем на полянката с Учителя, Паневритмията (гимнастика), след това поздравяваме Учителя, заобикаляме го и непринудено започва разговора. Учителят казва: "Идва глад на земята за Словото Божие, та пригответе се, че като дойдат тези дни, да можете да нахраните гладните, които дойдат при вас.

 

— Най-близо е до Мене онзи, които чете Словото, което съм ви дал, защото тогава, той се свързва с Божествения Дух, Които е говорил чрез Мене. Четенето на беседите и лекциите значи е най-доброто средство за сближаване с Мен.

 

— Вярата ви трябва да бъде детинска! Вие се печете тук на слънцето, но знаете ли колко много е спечелил всеки от вас, които е огряван така 1 час от слънчевите лъчи? — Равнява се все едно на една кола пълна до горе със злато.

 

Към 10,30 часа Учителят влезе в салона и почна да свири на пианото нова, импровизирана в момента музика, проникната от мощна сила, която повдига душата към вечното и възвишеното. Постепенно се събират около Учителя доста ученици и свободните братя и сестри, музиканти с нотни листове и почват да нотират това, което Учителят свири. По едно време, той почна и да пее заедно със свиренето. Така се създаваха новите песни на Братството.

 

При това, Учителят каза при един разговор върху музиката: "Ако някой иска да развие гласа си, нека при пеенето живо да си представя, че пее пред гениите на музиката и да направи вътрешна връзка с тези гении — техните музикални сили (съществата от невидимия свят) тогава ще се приемат и предават чрез него. Гласът му тогава коренно ще се измени, той ще се изпълни с вдъхновение и ще пее по съвсем нов начин.

 

Откакто в България почна да се усилва музикалността, небето почна да става синьо, като италианското.

 

Учителят идваше редовно и на общите обеди. Той държеше много на тях, за да може да стане сближение между всички ни. След обеда, Учителят се прибираше в стаята си, но не за почивка, а за работа пак. И казва: "На вълкът затова му е дебел вратът, защото сам си гледа работата".

 

Той ни каза: "Всеки ден размишлявайте върху думите: Бог е Любов. — При всяка мисъл за Бога, човек получава нещо". Учителят никога не караше братята и сестрите да работят, но сам почваше работа и те като го видят, мнозина го последваха.

 

През нощта, Учителят се прибираше в стаята си, но колко често Той запалва лампата и работа. Набират се само няколко часа за спане, а останалото време той е буден и работи за Общото.

 

Красив пример на един живот, посветен през деня и нощта в работа за Бога.