НА РАЗСЪМВАНЕ - БОЯН БОЕВ

[valiamaria]

Боян Боев

НА РАЗСЪМВАНЕ

Всичко, което става, е символ на вечни истини. То съдържа в себе си зародиша на бъдещото. Всеки момент съдържа в себе си отражение на вечното. Във всеки момент са преплетени преходното и вечното. Ето защо това, което става, същевременно е ключ за онова, което иде! Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето. Нека в духа на казаното да разгледаме част от 21 глава на Йоана. Всичко, което се описва там, е действително станало, но същевременно то крие в себе си езика на вечното. Какво събитие се описва тук? Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба". Той заедно с другите отива да лови риба в Генисаретското езеро. Рибата в окултната символика представлява божественото в човека. Първите християни даже са употребявали рибата като свещен символ. И затова виждаме по стените на катакомбите рисунки на риба. Това си има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония, върху която не можем да се спрем тук.

Езерото е животът. В окултния символизъм водата представлява животът. Петър и другите отиват да ловят риба; обаче през цялата „нощ" те не уловили нищо! „Нощ" е, когато царува тъмнина в човешкото съзнание, когато у човечеството не е пробудено още божественото. Нощ е, когато човек работи само със своето подсъзнание, съзнание и самосъзнание, но свръхсъзнанието не е още проблеснало. „Нощ" - това е една епоха, когато човешкото съзнание е потънало в гъстата материя.

Съвременната епоха не е ли нощ в това отношение? Материалистичната епоха, през която минава човечеството и изгубването на духовните ценности - това е днешната нощ.

Но там се казва: „На разсъмване застана Христос на брега” Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден! Това е един процес в съзнанието. „На разсъмване" - това е идване на една нова епоха. Духовната вълна, която днес залива цялата земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се замени със светло утро. „На разсъмване" - това е духовното пробуждане на човечеството, което виждаме да става днес пред нашите очи. Това е пробуждането на нови, по-дълбоки сили в човешкото естество. Това е едно разширение на съзнанието.

Христос ги пита: „Имате ли нещо за ядене?" Те казват: „Нямаме!" Това изразява духовната бедност. Това е една характеристика на днешната култура. Тя е бедна духовно.

Това същото се изразява и със следващото малко по-нататък в разказа. Именно: казва се, че те не познали Христа. Той им говори и при все това, те не Го познали. Божественото винаги говори на човека отвътре, но когато човешкото съзнание е потънало дълбоко в гъстата материя, когато е „нощ" в неговото съзнание, той не може да познае тихия глас на божественото, което му говори отвътре.

Разсъмването е още в началото, и затова нощта е още силна.

Но ето, Христос им казва: „Хвърлете мрежата си отдясно!" Тук пак се натъкваме на еди дълбок символ. Не е случайно, дето Христос казва: „В дясно". Когато вървиш по великия път на любовта, ти си в дъното. Когато вървиш по красивия път на доброто, на жертвата, ти си в „дясно". Че наистина изразът „в дясно" крие в себе си една важна истина, се вижда от следното: Христос на друго място казва, че ще дойде ден, когато Той ще отлъчи овцете от козите, ще постави отдясно тия, които са вършили добро, а тия, които са вършили неправда - от ляво.

И какво става? Казва се в разказа: „И не можаха да извлекат мрежата поради многото риба". Тук се изтъква действието на един закон: Значи само ако хвърлиш отдясно, т.е. ако прилагаш методите на любовта, доброто, правдата, ще имаш резултат; само тогаз твоята дейност ще принесе плодове: само тогаз не ще можеш да извлечеш мрежата поради многото риба. А всеки метод на насилие, неправда и пр. е безплоден; и можеш цяла нощ да ловиш риба. но няма да имаш никакви резултати.

Но коя е още другата причина, поради която те имаха такъв голям успех, че не можаха да извлекат мрежата поради многото риба? Защото Христос стоял на брега, В Негово присъствие те имали такъв богат лов. À по-рано, преди да застане Христос на брега, тяхната работа е била напразна. Те имали успех, като последвали това, което Христос им казал.

У човека има нещо човешко и нещо божествено. Когато човешкото само иска да разреши нещата, тогаз няма да има успех. А когато се ръководи от божественото, ще има резултат.

Самото „разсъмване" е вече белег, че божественото идва. Изобилието идва с разсъмването.

Този въпрос си има и друга, по-дълбока страна. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на земята. То е граница между инволюционния и еволюционния периоди в неговата история. Има велики гении, велики души, от които идат всички светли подтици за напредъка на човечеството. Когато човечеството потъне в дълбока нощ, то от този велик център на Всемирното Братство, чийто глава е Христос, иде светлината, която докарва разсъмването! Новата култура, която иде, ще бъде реализиране на Христовия импулс. Всички минали култури са били подготовление на човешкото съзнание за разбирането на този импулс. И когато човечеството последва този импулс, тогаз ще дойде резултатът, тогаз не ще може да се извлече мрежата от многото риба.

И казва се там по-нататък, че онзи ученик, когото обичаше Исус, го познал. Значи любовта прави човека способен да познава нещата, да познава всяко същество. Защо Йоан пръв Го позна? Какво значи изразът: „Ученикът, когото обичаше Исус"? Не че Исус имаше някакво лицеприятие към него. На мистически език това значи, че този ученик имаше в себе си най-голям дял от Христа; у него имаше най-силно проявление на Любовта и Светлината, които Христос носи на света. Защото любовта е атмосферата, в която се познават душите. В една епоха на безлюбие, животът е механичен, има големи прегради, дебели ледени стени между душите. Последните са чужди една на друга, не се познават.

Когато Христос застава на брега, учениците имат голям лов. Христос - това е любовта! Много методи са опитани за разрешението на всички социални и други въпроси на днешния живот. но безуспешно. Защо? Защото са ловили риба през нощта, защото Христос не е бил там, любовта не е била там! Ето защо трябва да се хвърлят мрежите на разсъмване, т.е при светлината на съзнанието и чрез вътрешната подкрепа на Божественото, на Христа, на Любовта!

Иде разсъмване! То е вече дошло! Дългата нощ е почти изминала. И затова иде време за богатия лов на риба: много души ще бъдат събудени, просветлени.

Иде новата култура на разсъмването, която ще смени културата на нощта. Човечеството сега тъкмо преживява преходния период между тия две епохи - културата на нощта и културата на разсъмването! И тая култура не ще дойде без Христа, без Божественото, без Любовта.

Тая култура също така не може да дойде, ако не хвърлим мрежата от „дясно"!