Jump to content

ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ


Recommended Posts

ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ

Огън. Едно състояние на нещата, при което става коренно преобразяване. Туй, което ние считаме за съществено може да се преобрази за миг - да изчезне или вземе друг вид, щом огънят се доближи до него.

Огънят унищожава, изгаря, разрушава, но и преобразява и гради. Има огън, който бавно действува, когато няма приток на въздух, на кислород. а има и огън, който действува много бърже, всичко изчезва скоро, за миг. Имат своя голям смисъл в живота и двата вида огъня. Има неща, които бавно трябва да горят, има такива, чието горене трябва да върви бърже.

Има горене, има огън физически - той е многообразен, тление, гниене, бавен, бърз, видим и невидим. Има и вътрешен - органически и душевен огън. Има огън на отделната личност , има и огън на обществото. Всякога, лекарството против човешкото заспиване, е огънят. Онзи огън, който ще те обземе отвътре като малък, едва забележим копнеж към нещо ново за теб, неподозирано дотогава. И като се разрасне този малък спасителен пламък, тогава ще станеш човек жив, мислещо същество, което може да направи нещо за себе си и за другите. Така, когато заспят и масите, и нищо не ги интересува и вълнува в живота, огънят е, който ги събужда към нов живот. Ще се случи неочаквано нещо, което да развали великото спокойствие на заспалите. И ако е толкова силно впечатлението от това събитие, ще започне усилена „треска", единствено можеща да изведе хората към добро, а доброто е живота. Живот без горене, без огън, не може да съществува. И когато Природата иска да се освободи от затлъстяването, от натрупаните безцелни мисли, от тежките чувства на хората, израз на тяхното желание само за придобиване и тру¬пане на материални блага, тогава тя създава катаклизми в живота. И почва горене, горене, докато изгори всичко излишно. Останал гол, пречистено съзнанието, тогава човек вижда пътя, вижда красотата и чистия смисъл на живота. Тогава разбира службата на огъня в живота. И запалва и подържа нетленен огън в себе си, който му дава постоянен импулс за работа и творчество.

Огън трябва за всяко начало в живота, за да бъде то бла¬гословено. Огън трябва за всеки край, за да дойде ново, още по-хубаво. Като дълбок вътрешен копнеж към всичко цъфтящо, към красивото, доброто, напредничаво, към всичко високо човешко, се проявява огънят, запален от висшия разум на човека. Този човек не спира пред нищо, спънките имат временно значение, той гради - наука, изкуство; той сее - семена на обич, любов и добро в почвата на човешкия живот. със своето присъствие запалва човешките сърца, просветява мозъци, дава нови импулси към добро. Събужда стремежи към високите върхове на живота, където грее слънце, където радост стопля човешкото естество, където любов озарява всичко.

Ще ви говорят за напредък, за творчество, за култура духовна, за култура материална - благополучие. Ще ви говорят, че с пари и добри условия се постига всичко това. Ще ви говорят за благоденствие.

Братя мои, няма нищо по-преходно от това да придобиеш нещо с пари и с градени от случая външни условия. Огън, огънят, дълбокият вътрешен огън, който никога не загасва и при мизерия и благополучие, дълбокият копнеж към работа и постижения, създава учени, художници, писатели, гении, светии и учители на човечеството. Този огън създава и пресъздава културите, движи народите, разцъфтява отделната личност и украсява с венец на нетление всичко, което е родено под знака на вечния огън на Боговете.

Малкият огън, който създава всичко и движи човека напред да не престава никога да гори в нашите сърца, в нашите мозъци, в нашите души. С неговото разрастване ние ще вървим в пътя на мисълта, на духовния напредък, на винаги отбягващото от човека щастие и радост, пълна радост.

Смехът. Смей се, приятелю, смей се ти, човече, брат! Смей се, не като луд, но от душа. И когато се смееш, гледай да се отдадеш изцяло на смеха, да се раздвижи цялото ти тяло, цялото ти естество. Ако така умееш да се смееш, ти сигурно лесно би се простил с всекидневните скърби и теготи на живота, ти лесно би внесъл всеки миг много и нова свежест в цялото си тяло.

Не е лесно да се смее човек от душа. Има разни видове смях. Има смях пълен със злоба, има демоничен смях, има смях, пропит от чувство за мъст. Има и такъв, пълен с горчивина. Има смях, изпълнен със сарказъм и гавра. Има още смях, пълен с детска невинност. Ала има и такъв, пропит от всечовешка доброта и нега. Има и смях на мъдрец - той е смях, излъчващ от себе си слънчева светлина и радост. По един начин се смее обикновеният човек. В неговия смях са отразени всички отблясъци на злобата и добротата, между които се нижи животът на човека. Съвсем по друг начин се смее този, който е надрасъл човешките слабости; него не го движи ни злоба, ни мъст, ни горчивина, нито егоизмът, нито човешките слабости. Затова той се смее с чисти чувства и радост. От всека брънка на лицето му, от всяка нишка на тялото, блика, блика спонтанна, заразителна, силно влияеща радост.

Не може човек да се смее свободно навсякъде Неуместно е там, където хората са натъжени, човек да се смее. Неестествено е, когато човек работи сериозно, да прихне да се смее. Ала, когато човек спокойно наблюдава течащите около него събития, непрестанно редуващите се картини на живота, изразени в слово, цвят, звук и дело, тогава може да се смее от душа. Защото в живота има много смешни неща. Смей се всякога в душата си волно, когато тежък камък се открехне от сърцето ти, когато тежък път, пълен с изпитания остане зад гърба ти. Смей се с благодарност, когато злото и нещастието в твоя живот се обърнат на добро и благополучие. Смей се винаги, когато твоят разум ти подскаже това. Но никога не внасяй смут в душите на другите с твоя смях. Никога не се присмивай на другите. Защото еднакъв корен имат радостта и скръбта, смехът и огорчението. Еднакъв е техният корен - животът. В него всекиму може да се случи да бъде натъжен, всекиму може да се случи да бъде смешен и неудачен.

Философите пишат томове върху психологията на смеха. Физиолозите описват надълго полезното органическо въздействие на смеха. Ала най-същественото е да умее човек да се смее разумно и на място. Смехът е живот, но е и голямо изкуство. С една усмивка можеш да спасиш една душа от гибел, с една усмивка можеш да спечелиш съкровища и души. Но и с една усмивка не на място, не навреме и с обикновено човешко съдържание, може да загубиш всичко ценно в живота, може да опропастиш и живота на много хора по земята.

Една усмивка - коства бисери !

Една усмивка - струва животи!

Мъдрецът знае да се смее, защото познава живота, познава неговите скърби и радости. Знае неговите отрицателни и положителни страни. Познава неговите качества и слабости.

Мъдрецът знае да се смее, защото той е обърнал живота си на радост, ползуваща всички. Защото корените на неговия смях са във веселието на боговете.

Смей се, брате мой, смей се от душа! Смей се винаги, когато трябва и е разумно. Така ти ще преобразиш смеха във вътрешна радост и във веселие, което е познато само на боговете. Така ти ще живееш разумно и ще използуваш най-добре благата на живота.

Смей се! Смей се благородно и от душа!

Смей се ти, приятелю, който винаги си натъжен!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...