ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ

[valiamaria]

ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ

Страданието.

Ние сме свикнали с дадена обстановка, с дадена среда, хора и неща. И когато загубим нещо от това, с което сме свикнали, ние страдаме, ние чувствуваме силно загубата. В зависимост от нашата привързаност към нещата и хората е и нашето страдание, когато ги загубим. Страданието е неизбежно изживяване за всичко живо по земята. Защото, наред с всяка придобивка, иде и загуба. За живата природа страданието е като приливите и отливите. При всеки отлив ние страдаме. Но често хората страдат и от прекомерен прилив. Много неща, които ние придобиваме стават нерядко причина за големи страдания. И най-хубавото, което човек би могъл да си представи, когато го придобие в по-голямо количество отколкото е необходимо, докарва големи страдания и неприятности. Човек може да страда и от голяма любов и от много нежности и от много сладко и благо в живота. Крайностите винаги докарват страдания, ала страданията, които идат от разните крайности в живота са от най-различно естество. Страданията, които идат от голямо изобилие най-често обезсмислят живота, а тези които идат от загуба и недоимък дават тласък на човека да дири нов смисъл. На всеки случай, природата не търпи мъртва точка, застой. Затова се явяват страданията. Когато последните идват от преизобилие, тогава природата ни напомня, че прекаляваме и че от нас се иска голяма разумност в използването на благата, с които тя ни дарява. Но колко малко ние хората взимаме под внимание тези уроци и намеци на живата природа! Ние обръщаме внимание само тогава, когато нещата станат непоправими. Ала тогава идат онези страшни страдания, които изчерпват нашите последни сили. Преизобилието ни кара да бъдем разточителни, разгулни, недълбокомислени. И ето един неизбежен път към страдания. С голямо благоразумие трябва да пристъпва човек към благата в живота за да не си създаде излишни страдания. Но човек е лаком, ненаситен...

Страданията, които идат в живота от загуба на нещо, от недоимък, са винаги по своя характер по-поносими. Те са тежки често и тогава биват и лош съветник на хората. към колко престъпни мисли, чувства и деяния тикат човека тези страдания, произлизащи от загуба или недоимък! С много злоба, гнет, омраза, пот и кръв се изкупуват те. Ала не рядко, много често тези страдания дават голям импулс за преодоляване на всички спънки в живота. И не рядко това усилие да се премахнат спъващите страдания от пътя, се увенчава с голям успех. По пътя на страданията и недоимъка много хора са вървели към прогрес. Дори бихме могли да кажем, че болшинството от хората, които са постигали нещо, са минали все по пътя на страданията и трудностите. И нерядко, колкото страданията и лишенията са по-големи, толкова и постиженията биват по-големи.

В живота страданията са една неизбежна страна в кръговрата на всекидневните събития, където личните интереси се преплитат, където неблагоразумието на човека взима често връх над разума. Както и да се изразят те, все пак човек трябва да вземе голяма поука от страданията и главно, да стане по-дълбок. Страданията трябва да накарат човека да се замисли върху въпросите на живота, да дири тяхното правилно разрешение и виждайки голямата закономерност, по която се явяват те, да схване че има един велик Разум в живота, който ръководи и бди над всичко. И когато това стане едно живо убеждение на човека, тогава той ще схване смисълът на страданията, тяхната страхотност ще изчезне, а и те сами постепенно ще изчезнат. Защото право казва Учителят, че страданията са въпрос на разбирането на човека.

Дотолкова, доколкото страданията се явяват като следствие от нашето растене, те имат голям смисъл.Но има много излишни страдания в живота, които хората сами си ги създаваме в нашето неведение. Само с правилно разбиране на нещата, със светлина и добра воля, те могат да се премахнат.

Животът е създаден за радост, а земята място за хармония и творчество. Страданията представят ръжда в здравата постройка на радостта, хармонията и творчеството. Да използуваме страданията, спънките, недоимъка и недоразуменията за нашето вътрешно просветление, углъбяване и усъвършенствуване! Тогава и нашият материален живот ще се оправи и на всичко ще гледаме с радост и благоразположение.

Благодарността.

Няма по-велика добродетел от благодарността. Защото благодарността е като разтворено цвете на слънце. То се радва, то излива своята непринудена радост в своя нежен трепет, в преливането на своите краски. И благодарността на всяко цвете се слива, заедно с благодарността на цялата природа, в обща хармония, песен и хваление.

Благодарността освежава, разширява човека. Тя показва, че в него има душа. Благодарният човек лошо не може да направи. Благодарността е едно вътрешно изживяване, при което човек разбира защо нещата са така, тяхното съотношение, тяхната зависимост. Затова благодарният човек гледа с дълбоко спокойствие на всичко. В съзнанието си той не допуща никакъв упрек по отношение на природата. Той е богат, защото от всичко е доволен, защото няма нищо, което да сломи неговия дух. От очите на благодарния струи особена благост. Тя обзема, пленява, тя повдига страждущия, угнетения, внася смисъл в този, който е загубил във вечни лутания смисъла на своя живот. Лицето на благодарния свети, а неговата непринудена усмивка изнася дълбочината на душевния живот на показ - тя възкресява. Недоволният е винаги намръщен, начумерен, всичко му е криво, във всичко се съмнява, в нищо не вижда добро.

Благодарният има градина от цветя, от плодни дървета. Той я отглежда с радост, на време я окопава, на време я полива, на време очиства всяко растение от излишно,-.чуждо бреме. И природата излива своята благодат върху градината на благодарния.

Благодарният има и друга градина, от светли мисли, благородни и възвишени идеи, от красиви .чувства, пълни с неотменна любов. Той отглежда всичко в тази градина с още по-голяма жар, с още по-голяма любов. Плодовете на тази градина се изразяват в изящни, съвършени, благородни постъпки, които остават безсмъртни. Неговите мисли запалват неугасим огън в другите да вървят напред. Идеите му са семена, които преобразяват живота. А чувствата му, пропити с голяма любов, са незаменима влага и благодат.

Благодарният е светилник в живота. Своите вътрешни устои той е придобил след дълъг път и проникновение.

Благодарният е радостен човек, той внася в другите радост, защото е сам радост.

Благодарността е радост неизменна.