Jump to content

НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ - Х.


Recommended Posts

Х.

НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТА

Били ли сте нощем на планината? Късно през нощта сте замръкнали на едно място и сте решили да прекарате сам до съмване. Вие нямате понятие за обстановката, в която се намирате. В тъмнината едва се очертават някои предмети, без да разпознавате подробностите. Но ето, съмва се. Розови краски се явяват на изток и скоро слънцето позлатява всичко. Вие сте учудени, вие сте радостно изненадани! Около вас цветя, полянки, красиви гори, величествени върхове, бездни, извори и водопади! Вие сте прекарали цяла нощ тук, но не сте подозирали дивната красота, всред която се намирате.

Или друга картина. Вие сънувате един забъркан, неспокоен сън. Вие страдате, около вас дебнат хиляди опасности, безизходно е положението ви. Мрачни изглеждат перспективите. Но, събуждате се и виждате, че всичко това го няма. Поглеждате радостните слънчеви лъчи, цветята, синьото небе и се зарадвате, че всичко това е било само сън!

Тия две картини само приблизително и непълно изясняват моята идея.

Човек, който живее личен живот, е изолиран от всичко, от целокупния живот. Той прилича на човек, затворен в тъмна стая, лишен от светлина, въздух и храна. Преграда има между него и изобилния живот около него. И поради това той не може да възприеме обновителните енергии, които всяко същество трябва да получава отвсякъде.

Постоянно се вливат енергии в човека чрез светлината, въздуха, водата, храната, от звездите и пр. Постоянно се втичат в него нови енергии, нови идеи, нови мисли, нови подтици от божествения свят. И благодарение на постоянния техен приток, човек се обновява физически и психически и има всички благоприятни условия за развитие. Всеки слънчев лъч, въздухът, водата, храната му дават не само физически енергии, но и психически. Всеки плод, всяко житно зърно е свързано освен с физико-химични сили, но още и с психични сили, които го обновяват.

Всичкият този процес се спъва у онзи, който живее личен живот чрез преграда, която си туря самият той. Когато няма онова благоволение, онова любовно чувство към всички същества, готовност да живее за тях, тогаз той се затваря външно и вътрешно за околните енергии. Тогаз той няма оная възприемчивост към енергиите, които идат към него от целия всемир, даже и от най-далечните звезди. Той няма възприемчивост към идеите, които идат към него от висшите светове. Той се заключва, той се изолирва за всичко това. Тая негова невъзприемчивост именно го води към физическо и психическо израждане. Дарбите талантите и всички други заложби, вложени в него, се лишават от животворната влага, която е нужна за тяхното разцъфтяване. Именно тая невъзприемчивост на човека към космичните енергии при личния живот е най-важната точка при разглеждането на този въпрос.

От всички благоприятни условия се лишава този, който поради личния си живот се изолира от околната среда. От тъмния замък, в който е заключен, той може да излезе само ако някой разбие вратата и го постави в контакт с живителните слънчеви лъчи. Това може да направи само един божествен лъч, озарил неговото съзнание.

Животът е един. Цялото човечество и всички същества представляват великото дърво на живота. Всяко същество е клонче, лист или цвят на това дърво. Листата на това дърво никога не окапват. За да бъде в хармония с общия живот, в който е потопен, човек трябва да развива в себе си вътрешно единение с всички същества, трябва да създаде вътрешна връзка с тях. И тая връзка да бъде не привидна, но съзнателна. Всяко същество е клетка или орган в космичния организъм. Нали всеки орган в човешкото тяло работи и се грижи за цялото тяло? Това същевременно е и необходимо условие за неговото благоденствие. Всички клетки и органи следват това, което главата им казва. Онзи, който е надраснал личния живот, иска да приложи това, което природата отдавна е приложила. Той си казва: „Главата на великия космичен организъм е Бог. Ближните са трупа, а пък аз см ръцете и краката, които трябва да работят. Аз най-първо ще работя за Бога, на второ място за ближните си и най-после за мене".

Може ли да почувствува радостта на живота онзи, който живее в тъмнина? Също така и онзи, който е в сферата на личния живот, не е способен да влезе в съприкосновение с реалната страна на живота, да долови хармонията, която животът разлива наоколо. И наистина, животът на повечето хора днес не е ли пълен с безпокойствия, тревоги, страхове, страдания, мъчения и пр.? Това при днешното състояние на съзнанието е неизбежно. Личният живот е неразривно свързан с тях. Додето човек е в личния живот, той ще минава през верига разочарования и корабокрушения. И от тях постепенно той ще извлече великия урок, как да излезе от илюзорния живот и да влезе в изобилния живот на Цялото. Стига да надрасне своето състояние и да се потопи в целокупния живот, за да почувствува мощния, радостния ритъм на живота! Личният живот е ограничение! Какъв може да бъде животът на листа, отделен от дървото?

Този въпрос си има и друга по-дълбока страна. Една Велика Разумност прониква живота. Самият човек е фокус, извор, през който тя се проявява. Всичко, което човек има, дължи на дейността на Цялото. Например, даваш някому ябълка. Всъщност, какво даваш ти? Докато ти считаш, че това, което даваш, е твое, ти още живееш в света на илюзиите. Ти казваш, че тая ябълка е пораснала в твоята градина. Но тая земя е съществувала много по-рано, преди твоето раждане. С милиони години разумната природа е работила в света, додето превърне скалите в плодородната пръст, от която се ползуваш. После, самият живот, който е в дървото, е вложен пак от разумната природа. Тя щедро го дарява с топлина, светлина и пр. Но може да се възрази, че човек все пак е положил грижи за ябълката: поливал я, торил я и пр. Материалите, които си давал на дървото и после, самите сили на собствения ти организъм, чрез които си работил, са пак почерпани от разумната природа!

Когато човек дойде до горната идея, онова, което е считал за свое, поставя го на разположение на Великата разумност, която прониква света, на Бога!

Някой може наглед да не притежава никакви външни блага. Но той има други богатства! Привидният сиромах и той е богат. Той има живот, сила, дарби, знания и пр. И той туря всичко това на разположение на Цялото, поднася ги като любовен дар пред олтара на Безграничния.

Този вид дейност е път към свобода! Така човек достига до своята свобода. Той вече е дошъл до своето вътрешно освобождение! Той е от свободните!

От друга страна, не само това, което човек притежава, не само дарбите, които има, но и трудът, самата работа, която човек върши, е един вид негов капитал. И този труд, както и плодът от него, той туря на разположение на Великото Разумно Начало, в служба на Цялото! Този е пътят за осмисляне на живота.

Така от слуга той става син!

Слугата, който работи в един чифлик, съзнава, че това, което има в чифлика, не е негово. Той получава за своята работа въздаяние, което употребява за своите лични интереси. След време слугата напуща чифлика. А пък синът, каквото изработи, го дава на разположение на баща си. Обаче той съзнава същевременно, че всичко, което има в чифлика, е и негово. Той чувствува своите връзки с всичко, което е около него, И той работи това, което баща му казва.

По същия начин и свободният, пробуденият върши това, което Великото Разумно Начало му казва да върши. И Христос казва; „Аз върша това, което Отец ми казва". Свободният, всичко с което разполага, туря на разположение на Цялото, като не го счита за свое. Това е непреривен процес през целия живот.

Този вид дейност внася нещо ново в живота. Ти обичаш някого. Да кажем, че онзи, когото обичаш, обича другиго. При личния живот това потопява в най-големи страдания, подозрение, съмнение, ревност, отчаяние, отмъщение! Съвсем друго е отношението на онзи, който е надраснал личния живот! Той ще се радва, когато онзи, когото той обича, обича другиго. Когато обичат другиго, той чувствува, че него самия обичат, понеже той е в другия и във всички! Във всичко е той!

Този вид дейност е извор на радост! Човек е радостен, когато постъпва в хармония с природните закони, понеже тогаз добива нещо. В противен случай усеща скръб. Тя винаги показва, че има отклонение от природните закони и поради това има загуба. Последната е пряката причина на скръбта, неразположението на човека. При новия вид дейност човек става способен да види поезията на живота! Защото страхът, тревогите. разочарованията на личния живот замъгляват човешкото съзнание. Дребнавите мисли и чувства, които го занимават, образуват една мъгла около него и през нея той не може да види живота в истинската му красота, За „освободения" цветята са по-красиви, въздухът - по-благоуханен. по-свеж, небето поусмихнато. И най-малката тревичка може да бъде за него извор на радост. Той вижда в нея това, което друг не вижда. Той вижда нови страни в живота, скрити до сега от него.

Този вид дейност е извор на творчество! Този е пътят на развитие на дарбите и талантите. Силите на цялото, мировите творчески сили се вливат в онзи, който живее за цялото. за Бога, Той е свързан с тях. Чрез тях се разцъфтяват заложбите, вложени в него преди милиони години! Този човек има условия да стане даровит, талантлив, гениален. Този е пътят за гениалността в поезията, в музиката, в науката, във всичко!

Този вид дейност издига човека над смъртта! Някой може да каже: „Ако аз дам всичко, кой ще ме осигури, когато остаря?" Който прави така, той не умира. Той не остарява! Енергиите на Цялото минават през него. Онзи, който туря всичко на разположение на Бога, той ще получи изобилно отвсякъде. И тогаз той ще разбере, че зад всичко видимо стои нещо велико и разумно! Ако хората тръгнат по този път, ще има изобилно благословение от разумната природа. Така човек влиза в контакт с благата, които живата разумна природа крие в своята богата, неизчерпаема съкровищница. И ако днес хората нямат, то е защото нямат любов!

Всяко същество обича слънцето! Колко е радостен човек, когато види животворните слънчеви лъчи! Когато небето е затворено, човек копнее за слънце! И даже когато само за миг между облаците се покаже слънцето и прати лъч, то затупва радостно човешкото сърце! Защо обичаме слънцето? Защото то дава! И затова всеки, който дава, както слънцето дава, той има нещо слънчево в себе си. Той дето отиде, носи светлина и живот. Даже и нищо да не говори, неговото присъствие внася красота навсякъде.

Освободеният схваща „даването" малко по-другояче от обикновеното разбиране. Той съвсем не схваща, че това е даване в този смисъл, в който хората разбират. Когато дава нещо. той счита, че е преместил нещо от един свой джоб в друг. Нещо повече: Той смята, че самият той не е дал нищо, защото това, което дава, не е негово. Той дава нещо, което не му принадлежи.

Този е пътят за разрешение на всички въпроси на днешния живот.

Освободеният има съвсем ново отношение към живота. За него всяко същество е картина, която Великият, Безграничният рисува. Тая картина не е още довършена. Когато бъде довършена, тя ще бъде за слава на Великото Разумно Начало!

Новият тип човек се радва на придобивките на всички! Когато някой има известно благо, той се радва на това. Когато някой е талантлив музикант, гениален поет или художник, той се радва на това. Техните успехи са негови. Той даже се радва на придобивките на един кон, на едно дърво! Когато благодатният дъжд след дълга суша освежи растенията в гората, той живо чувствува тяхната радост. Тяхната радост е негова! Новият тип човек чувствува, че доброто на другите е негово добро и техният напредък е негов напредък! Той казва: „Каузата на всички е моя кауза. Всички живеят в мен и аз живея във всички".

Човечеството е правило открития като е подражавало на това, което в природата го има вече готово изработено. Например, чрез наблюдение на рибите човек построи парахода. Чрез наблюдение на птиците изнамери аероплана, чрез наблюдение на окото откри фотографията. От разумната природа човек трябва да копира всичко красиво и добро. Също така и за идеалния обществен ред в природата си има вече образци. Това е човешкия организъм. От друга страна имаме и друг, още по-конкретен образец. Това е редът, в който живеят висшите, напредналите същества. Този ред, за който говорим тук, там вече е опитан и дава отлични резултати.

Някой може да каже. че този начин на живот може да се въведе чрез някоя външна наредба. Това не е достатъчно. Това е механическо разрешение на въпроса. Защото това е преди всичко въпрос на пробуждането на съзнанието! Защото при новия начин на дейност двигателната сила е любовта! А любовта никога не може да се наложи отвън чрез насилие. Любовта е цвете, което цъфти, само когато човек свободно възприема въздуха и светлината! Само при свободата се проявява творческата мощ на човешкия дух.

Рибата чрез самоотричане на по-гъстата среда на водата не изгуби нищо, но премина в по-рядката среда на въздуха като птица, т.е. в много по-благоприятни, по-горни условия. Това е смисълът на самоотричането! Наглед при самоотричането изгубваш всичко, а всъщност се отричаш от нисшото, за да получиш висшето! За да получиш нова дреха, трябва да се отречеш от старата. За да влезеш в новата къща, трябва да се отречеш от старата. Също така и когато човек се самоотрече, т.е. надрасне личния живот, влиза в един изобилен живот, дето слънцето не залязва и е винаги ден. Влиза в по-горни условия на живот!

Това е културата на Христа! Това е Христовата идея, която блести в Евангелието. Защото Христос казва: „Аз дойдох да извърша не моята воля, но волята на Онзи, който ме е изпратил". И на друго место казва: „Аз търся не моята слава, но славата на Онзи, който ме е изпратил".

И тъй, всичко, което имаш: и блага, и дарби, и таланти, и сила, и живот, постави на разположение на Безграничния! Те да бъдат твоят любовен дар!

Този, новият тип човек, вече почва да се ражда на земята. От тях почват да се явяват вече във всички народи! Съзнанието им е вече озарено от духа на новата, шестата раса!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...