НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН

[valiamaria]

Д-р Ел. Коен

НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ

Че съвременният свят е в пълна безпътица, че никой не знае къде водят тези адски приготовления за война, че никой не вижда края на тази голяма стопанска и политическа криза, която от ден на ден става по-бездънна, всичко това е толкова очевидно и "просто", че и най-простите хора го знаят и постоянно го повтарят по кафенетата, кръчмите, улиците, вестниците, списанията, в къщи, в семейния кръг - просто животът им се върти все в този омагьосан кръг и е отровен от него до своите глъбини. Наистина, политиците правят усилия да "спасят света", да предотвратят някоя нова световна касапница, ала ние виждаме колко ялови и пусти остават всички техни усилия. Какво обществено, международно мероприятие остава на почит, неопетнено, с необходимия авторитет, за да се поддържа добрия пулс в световния обществен живот! Сега хората се стремят да възвърнат света в епохата на двустранните пактове. Ликвидира се вече с чувството, с желанието за всеобщи пактове - те не давали никаква гаранция за мира между народите. Сега се мисли само как да се предпазим от "нападателя". И най-доброто лекарство се вижда в сключване на пактове със страни, които могат да обградят "нападателя" или "неприятеля" от две страни като в клещи.

Ето в тази насока се върти съвременната политическа мисъл. И наука, и учени са впрегнати навсякъде да измислят средства за по-голяма сигурност на своите страни. И въпреки това ние виждаме прояви в живота на хората, които са от съвсем друг род - да ги наречем "културни", мирновременни. Кой не знае за трескавите приготовления за международната световна изложба, започнала тази година от м. май в Париж? Кой не знае за величавата коронация на най-големия световен владетел - английския крал? За големите приготовления за нея от цяла година. Кому вече не е известен целият ритуал по тази коронация, кой не знае за "репетициите" на този монархически обред, осветен и благословен от черквата, от Кентърберийския архиепископ? Кой при това не знае за трагедията по абдикацията на бившия английски крал, за неговата сантиментална история, която коства един велик престол?

В рамките на една силно развилняла се буря - завладяването на Абисиния от Италия, испанската междуособна война, главоломното превъоръжаване на всички народи, което може да запали наново света, всред писъците на изнемогващото човечество, ние виждаме "културни прояви" от рода на международните изложби, коронации. Това е съвременната обществена картина. Не липсват добри желания, не липсват светли умове, не липсват постижения на техниката и науката. Напротив, всичко е в своя разгар, като че ли всичко, което светът може да роди, си е дало среща за една мощна манифестация. Ние виждаме, наред с превъоръжаването, Айнщайн в Америка да патентова вече 72 открития, които могат да внесат обрат в много отрасли на съвременния живот. Маса учени работят върху телевизията, други замислят наново опити за завладяването на междузвездното пространство, за завладяване полюсите на земята. С хиляди и хиляди други работници в полето на науката, се ровят и работят да открият методи за no-големи земеделски придобивки, за откриване и използване на земните богатства, един вид за създаване благосъстояние на хората върху земята, за подобрение на живота. Ние виждаме всичкия този стремеж всред човечеството към светлината, към знанието, към духовния живот! Едва ли има нещо по-хубаво от това! Ала във всичкото това културно напрежение, има едно дълбоко неспокойствие. Това неспокойствие се явява като гротескен, дисхармоничен фон в творческата картина на съвременния живот.

Дали всичките културни блага, сътворени от големите умове на човечеството вчера и днес, няма да бъдат утре жалки развалини и пепелища, каквото виждаме днес в столицата на обезумяла Испания - Мадрид! Ето орнаментът на съвременното творчество, на пулса на живота. Ето живата картина, включена в този орнамент.

Една култура, която е вървяла по пътя на крайния рационализъм, по пътя на ума, който е насочвал своите усилия към една уредба на живота върху началата на егоцентризма, на себичното, на личното добро - било то в пълен смисъл лично или национално, все едно. Това е европейската култура. Затова тя е вървяла по пътя на взаимните войни и изтребления. Затова законите на разните страни са писани за нрави немного далечни от животинските. И крайният резултат - една хаотична картина: покрай труповете и разрушенията от войни, пролетни изгледи на хубави човешки стремежи - постижения на техниката, на науката, на изкуствата. А от друга страна, страхотни зимни картини на вътрешна уредба на живота - даровити хора умират без хляб, способни държавници гинат по-затворите. Един свят, който пее апологични песни на посредствеността и разрушението. Истинските творци се зачитат само след смъртта или след дълги преследвания и лишения.

В мозъка на всеки един разумен човек се очертава един голям въпрос - за пътя, за изхода от този ад, в който живее светът. Къде е пътят? Бихме могли да кажем с езика на апостола Павла, че ако хората биха си поставили искрено този въпрос, то сигурно биха намерили някое разрешение право, добро за цялото човечество. И колкото повече хора мислят върху това, толкова е по-добре за тях и за всички. Светът се нуждае от умни, но искрени и честни служители, които могат да работят безвъзмездно за благото на цялото човечество, за "човешкото" на земята. Това не изисква пренебрегване на личността, на нацията, на нейните висши интереси. Напротив, всяко истинско човешко благо е благо за всички, за всеки народ, за всеки човек.

Трудно е да се посочи днес път на света, на хората. Днес хората живеят с мисълта за натрупване на богатства, за осигуряване и придобиване. Как можеш да препоръчаш на такъв свят Христовата максима: "Не се грижете за утрешния ден" или "Не събирайте богатства, които ги хваща ръжда и молец ги изяжда"! Това е нещо чуждо за всички хора днес.

Светът живее с традицията на миналото. Народите - това е тяхното минало, традицията е, която ги определя като народи със свой лик и облик. Как можеш да кажеш на хората, че традицията, това тяхно "собствено*, характерно, е което ги спъва и отнема от тях всяка човечна мисъл, всяко благородно дело и проява?

Днес не можеш проведе една свободна мисъл. Не защото ти ще бъдеш утопист, не защото твоята мисъл ще бъде ненаучна или пък фантастична - към последните се причислява всяка мисъл за едно по-спиритуалистично миросъзерцание, схващане и начин на живот. Днес не можеш проведе свободна мисъл по простата причина, че хората живеят и са пропити от конформизма, от онова чувство да съгласуваш своите мисли, чувства и прояви с официално приетото, с общественото мнение.

Ние говорим за пътя. За онзи път, който води към един нов живот. Живот на творчески импулси за отделната личност, живот на творчество и добруване за отделните народи, за цялото човечество. Не е ли той - пътят - в непрекъснатото освобождение на съзнанието на отделната личност - предимно на всяка личност по отделно, на общественото съзнание, на съзнанието на народите, от чувството за придобиване, от спъващия традиционизъм, от конформизма?

Освобождението от всичко онова, което спъва свободния дух, истинския човек - най-важният фактор в правилното развитие на обществото, на човечеството. Това е път, здрав път към новото, към нов живот, който почива на нови основи.

За него говорят днес велики Учители на човечеството.