СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА

[valiamaria]

Д. Антонова

ЦВЕТНАТА ПЪПКА

Иде вече твойто време,

твоя топъл слънчев ден,

Малка пъпчице, родена

на пробудения клон.

Ти ще цъфнеш,

ще разтвориш

твоят ароматен цвят,

Иде вече на разцвета

твоя ден благословен.

Ябълков ли цвят ще бъдеш,

ароматен и красив,

Или вишнев, нежно китен,

белоснежен и светлив.

Ти ще цъфнеш и ща пееш

на усмихнатия клон.

Със лъчите светлоткани

и със вятъра игрив.

Прасковен ли цвят ухаещ,

плод разкошен обещал,

Или малък храст в гората

на пчелици обед дал,

Ти ще пееш химн тържествен

в едно със цялото небе

Малка пъпчице невинна,

брулена от ветрове.

Ти ще цъфнеш под лъчите

на събудения клон,

И нюанси ще преливат

и ще бъдеш пеещ тон

във дъгата многоцветна

на която пролетта

Кат на арфа многострунна

ще запее песента.

КОКИЧЕТО

Ти крехкото, ти нежното кокиче,

Проби снега с листеца си кат меч.

Тъй както се във приказката казва,

Дошъл юнак вълшебен отдалеч,

Дошъл юнак и имал сила чудна,

И реч една, щом трижди промълвил,

Изскочили пленените девици –

За нов живот след сън ги възкресил.

Ти кроткото, ти нежното кокиче,

Проби снега и пролет възвести.

Събудени, зарадвани, след тебе

Цветеца цвят преварва и цъфти.