Jump to content

ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС


Recommended Posts

ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС

Оксфордското движение

В 1921 г. в един Оксфордски колеж Д-р Франк Букман, американец по произход, туря основите на едно движение, което скоро се разраства и сега има клонове в цяла Европа и в другите континенти. На 15 февруари т.г. Д-р Букман посети София за два дена и по този повод ще кажем няколко думи за това движение.

Основната идея на движението е, че човек е в пряка връзка с Великото Разумно Начало в света – с Бога и може отвътре да слуша Неговите напътствия. По-удобно време за това е ранната сутрин. В ранен час съчувствениците на това движение отделно или групово прекарват в мълчание, абстрахирани от всичко временно и материално, от всички тревоги и безпокойствия на деня, изпълнени с мир и хармония. И в тоя час те са във възприемателно състояние и в тишината могат по-лесно да чуят отвътре говора на Бога. И тогава човек има вече програма за през деня. Той вече знае, какво трябва да прави през деня. На едного отвътре може да му се каже да отиде да иска извинение от някого, когото е излъгал предния ден, на друг може да се каже да остави тютюна или алкохола, да посети някого и пр. Всичко, което Бог говори в тишината, е проникнато от любов.

Привържениците на Оксфордското движение казват, че човечеството ще се обнови чрез приложение на християнството, а това може да стане чрез приложението на любовта, чистотата, честността и безкористното в живота.

Оня, който иска да схване основните сили и тенденции на дадена епоха, трябва да умее да разбира езика на симптомите. Известни симптоми, важни или наглед маловажни, прочетени правилно, могат да хвърлят светлина върху духа на епохата и посоките на развитието. Оксфордското движение е именно такъв симптом. То ясно ни говори за днешната фаза, в която се намира човешкото съзнание. Това е все по-голямо събуждане на духовните сили в човека, това е приближаване на една нова култура. Оксфордското движение, както и много други подобни движения днес в света, не е случайно, а е израз на това, което става в глъбините на човешкото естество.

Конгрес на духовното движение "Les Sincéristes" в Белгия

Той ще се състои в Брюксел на петдесетница т.г.

Биологични опити на Дриш и Шпеман

Във втората половина на 19. век поради големите успехи в изследването на материалния свят се създаде схващането, че жизнените процеси могат да се сведат към физико-химични процеси, т.е. могат да се обяснят по механичен начин.

Професор Ханс Дриш искаше в началото на тоя век да намери отговор на тоя въпрос чрез ред опити. Той искаше самите опити да покажат, дали жизнените явления се свеждат към физико-химичните такива.

Той си задава въпрост: "Какво става от едно оплодено яйце, след като го разделим на два части?" И разсъждавал така: "Ако организмът е една машина, то тъй разделеното яйце или няма да се развива никак, поради нарушението, което е извършено, или пък ще даде две половинки животни". – Дриш разделя яйце от морски таралеж с помощта на косъм и то тъй грижливо, че двете половинки от яйцето остават обвити в една и съща яйчена обвивка. И за общо учудване развиват се два напълно нормални организъма.

Тия опити на зоолога и философа Дриш хвърлиха светлина върху проблемите на живота. Те възбудиха интерес у мнозина зоолози и една група от тях посветиха дългогодишни изследвания в тая област. Тридесет години следваха тия изследвания от разни зоолози. Един, който най-много допринесе заедно с Дриш в тая област, е фрайбургският зоолог Ханс Шпеман.

Интересен е опитът с яйце на дъждовник. С тях правили два вида опити; едни яйца напълно разделили на две половинки, а други само пристиснали, без напълно да разделят двете части. От първите яйца се получили две напълно развити организми, а от вторите се получили организми, които имали едно тяло, но с по две глави.

Какво показват тия опити? Че организмът не е машина, не е механизъм. Никога от едно яйце не биха се получили два организъма, ако това яйце беше един механизъм, а не нещо живо, чиито закони се различават от законите на механиката. Една машина, разделена на две половини, е мъртва, а едно яйце или зародиш, разделен на две, крие в себе си жизнени сили, които създават два индивида, т.е. нещо цяло и завършено.

С множество подобни опити Дриш и групата зоолози, които работят в това направление, идват до неовиталзма. От тия опити се вижда, че биомеханизмът е безсилен да обясни новите факти в биологията.

Изучаване еманациите на човешкото тяло

Във френското списание "Le médecin français" (кн. 11 от 1937) Д-р Моне помества статия върху еманациите, които изпуща човешкото тяло. Той си служи с особен апарат за изучаването им. В статията са изложени основните принципи на апарата. Той с него може да определи посоката на теченията в аурата и даже размерите на самата аура.

Ние пак виждаме тук как новите научни факти все повече потвърждават отдавна известните окултни истини.

Най-голямата звезда, голяма колкото слънчевата система

Д-р Ото Струве, директор на обсерваторията във Висконсин, Съединените Щати, е съобщил неотдавна, че звездата Ипсилон Ауриге, видима с просто око, като звезда от трета величина, е най-голямото слънце във вселената. Нейният диаметър е 4,160,000,000 километра. Диаметърът на нашето слънце е 1,386,000 километра. Значи диаметърът на Ипсилон Ауриге е близо 4 хиляди пъти по-голям от диаметъра на нашата дневна звезда и почти толкова голям, колкото диаметърът на цялата слънчева система. По обем тази гигантска звезда надвишава слънцето много милиони пъти.

Според астрономическия сътрудник на "Манчестер Гардиан", откритието на д-р Струве изменя значително представите на астрономите за размерите, които може да стигнат звездите. През последните двадесет години размерите на няколко звезди гиганти са измерени с доста голяма точност. Диаметърът на звездата Арктур е около 33 милиона километра, а диаметърът на Алдебаран е 56 милиона км. Бетелжьо и Антарес са много по-големи – първата звезда има диаметър 436 милиона километра, а втората 640 милиона километра. Антарес и Бетелжьо са толкова много по-големи от Алдебаран и Арктур и от други гиганти, чиито диаметри са измерени или пресметнати, че те често се наричат от астрономите "свръхгиганти".

Сега, обаче, изглежда, че тези свръхгиганти са прости джуджета в сравнение с Ипсилон Ауриге. в сравнение с това необятно тяло, нашето слънце, което е милион и половина пъти по-голям от земята, изглежда още по-незначително.

Звездата Ипсилон Ауриге лесно се разпознава с просто око близо до бляскавата звезда Капела. Но тя е много по-малко видима от четирите блестящи звезди Антарес, Бетелжьо, Алдебаран и Арктур, които звезди са от първа величина. Нейната сравнително слаба видимост се дължи на много по-голямото разстояние.

Разстоянията на Арктур, Алдебаран, Бетелжьо и Антарес от земята, според измерванията, са респективно 384, 560, 1900 и 1200 милиарда километра, докато Ипсилон Ауриге е на 16 хиляди милиарда километра далеч от нас.

Според сегашната еволюционна теория, гигантските и свръхгигантски звезди са с много малка гъстота и в твърде ранен стадий на развитие. Такива звезди джуджета като нашето слънце са много по-плътни от гигантите. Съдейки по размерите на Ипсилон Яуриге, тя трябва да е една от най-редките и тънки тела във вселената.

Д-р Ото Струве, чиито изследвания на Ипсилон Ауриге са довели до откритието на нейната големина и на ред друг нейни особености, ръководи обсерваторията Йеркс на Чикагския университет Той принадлежи, може да се каже, на една астрономическа династия. Неговият прадядо е Фридрих Георг Вилхелм Струве, големият германски астроном, един от най-прочутите астрономи на деветнайсетия век, който е бил поканен от руския император за директор на руската обсерватория Пулково, при Петербург. На неговата работа в тази обсерватория, се дължи, че тя и до сега се брои за една от най-добрите в Европа. Той умрял в 1864 год. Неговият син, Ото Струве, го наследил като директор на Пулково и след оставката си в 1889 г. се завърнал в Германия, където умрял в 1905 год. Двама от синовете на Ото, Карл и Лудвиг, също станали астрономи. Първият, подобно на баща си, се завърнал в Германия и станал директор на берлинската обсерватория, който пост заемал до смъртта си в 1920. Лудвиг останал в Русия и по-късно станал директор на обсерваторията в Харков. Той умрял също в 1920 г. След неговата смърт младият му син Ото емигрирал от Русия и се заселил в Съединените щати. След една бляскава университетска кариера той постъпил в прочутата обсерватория Йеркс на която от 6 години е директор.

(Из в. Зора)

Художникът Огюстен Лесаж

Списание, "La Paix" помества статия от Паскал върху творчеството на художника Лесаж. Той напоследък уреди изложба на своите 360 картини, и всички, които са ги видели, са учудени и възхитени от тях – в това число художници и учени. Името на тоя художник е вече разпространено по целия свят. Той е бил миньор, не е следвал художествена школа и тия картини са плод на ръководство от вътре.

"Отче наш" – от Август Цейшковски. Изложение и превод на П. Г. Пампоров. Със студия: А Цйешковски и неговата философия на Духа. Книгоиздателство "Братство" – Севлиево. Страници 170. Цена 25 лева.

В студията, която предшествува изложението, Пампоров излага кратък животопис на автора, дава обща характеристика на личността и философията му, отзиви за неговия важен труд "Отче наш" и излага връзката между полския месианизъм и мисията на славянството.

Самото съчинение "Отче наш" е от 4 големи тома. И работата на Пампоров представя сбито, съкратено изложение на основните идеи на този капитален труд на автора. Цейшковски е вярвал, че сам Бог му е открил тайната на "Отче наш".

Тая книга представя ценен внос в нашата книжнина и ще улесни както разбирането на оня мистичен дух, който работи в душата на Полша, тъй и духът на днешната епоха и дълбоките сили, които работят в нея. Книгата "Отче наш" хвърля светлина върху проблемите на съвременната култура и посочва методи за тяхното разрешение с помощта на вечните истини, скрити в Господнята молитва.

Тоя труд ще допринесе за осъзнаването на днешния човек и за намирането на истинския път към нов живот.

"Зазоряване" — Когато ние живите станем, от Любомили. София, 1938. година Стр. 46.

Човекът-епизод и човекът-съдба, от Георги Томалевски – Статия, печатана в списание "Философски преглед".

Препоръчваме тая статия с оригиналните мисли в нея, които осветляват някои страни на живота. Интересен е анализът на обикновената любов, която представлява само един епизод и на оная любов, която е създала изкуството, великите подвизи!

"Озарение", стихове от Йордан Ковачев. Пловдив, 1938 година. Стр. 124.

Това е трета сбирка стихотворения от автора. Първите две сбирки са: "Моето утро" и "На невидими струни". Но той е работил и в областта на белетристиката с двата тома разкази: "Искри" и "Златни капки", както и в областта на драмата – с драмата: "Изпуснати хора", която се е играла на някои места в страната с успех.

Настоящата сбирка съдържа 92 стихотворения и е разделена на 5 отдела: Песни, Горски дух, Борба и примирение, Пречупен меч и Озарение.

Както всички негови досегашни трудове, тъй и настоящият, са проникнати от духа на новото, изгряващото в днешната култура, проникнати са с голяма любов към живота, към човека, към всичко живо и с надежда за светлите дни, които идат за човечеството след изминаването на тъмната нощ.

В стихотворението "Пречупено борче" се описва тъгата на цялата природа за пречупения бор. Колко жали гората за този бор, отсечен от ръката на човека! С каква висока хуманност и идейност е проникнато това стихотворение! От подобен род е и стихотворението "Ела", в което се описва, как лицето, което отсякло елата, умира при падането на елата върху него. Това е загатване за оня великия закон в природата, според който всяко унищожение на живот докарва страдания на самия човек.

В "Пустогоре" поетът описва, що е преживял в тишината на гората. Той там се чувствува като в храм, изпълнен е с свещено чувство. Той чувствува общение в този момент с Великото, което работи в цялата природа.

В стихотворението: "Тъй съм слаб" поетът се чувствува слаб, изнурен, но знае, че чудният подтик в него, който го обновява, иде от Божественото, от Великата Разумност, която работи вътре в него. Той чувствува своите връзки с този великия извор на живота и че всичко добро, красиво в него иде оттам. В "Другите" авторът, изпълнен с жажда за красота, светлина, чистота и хармония, изпитва болка, като гледа, как човешкият живот е пълен с тъмнина, насилия, неправди. Как всичко това е противоположно на тоя копнеж, който пълни душата му! В "О, бурен ручей" той казва, че за него не е достатъчно само тихото дело, но той се чувствува, че е готов и за мъченичество, за венец от тръни; той копне за тях, за да украсят неговия възторг. В "Не убивай" авторът говори за една нова култура, когато ще бъде изключено всяко убийство и изобщо всяко насилие! В стихотворението "Откъде съм?" авторът се чувствува чужденец, изгнаник от родина и пита цветята, звездите за своя род, но и те не знаят! И блуждае той в чуждата страна, замечтан по вечната родина. В "Сладък дъх* той посещава градина, вслушва се в хора на пчелите и добива вяра, че "иде златният век на бъднините", когато човек отново ще се върне в рая! В "Често отслабват" говори как в минути на умора, когато сетни сили "мъждиво трептят", той се обръща с молитва към Безграничния, за да почерпи сили в борбата за нов живот. В "Не видял нито лъч" той говори, че вътре в духа живее една светла, райска птица. Това е загатване за Красивото, възвишеното, което живее и работи в човешката душа и което образува истинското негово естество.

Езикът е високо художествен, богат с красиви образи и картини. Прочитането на цялата книга потопява читателя в един красив свят и буди у него желание и подтик да работи за реализирането на този красив свят в самия живот около него. Тая книга буди у читателя вяра в Хубавото, Доброто, Божественото, вяра в свещеното, което работи в човека и в цялата природа. Препоръчваме я на читателите си.

В. "Radiosteza gazeto". Това е международен есперантски орган на Съюза на приятелите на радиестезията. Излиза месечно в гр. Орлеан (Франция).

Уводната статия на брой 4 от януари 1938 г. носи заглавие:

"Дънов за влиянието на цветовете". в тая статия се говори за излизане в второ есперантско издание на книгата от Учителя: "В царството на живата природа". Статията е писана от самия директор на вестника – Пиер Делер. Той намира тая книга за много интересна и цитира едно място из нея върху влиянието на краските върху човека. Авторът на статията съобщава, че ще направи рецензия на тая книга във февруарския брой на вестника.

Този орган преследва две цели:

Пропаганда на радиестезията чрез есперанто.

Пропаганда на есперанто между радиестезистите.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...