ДВЕ ПОЛУШАРИЯ

[valiamaria]

ДВЕТЕ ПОЛУШАРИЯ

Във видимото движение на слънцето около земята има два важни момента: първият момент е 22 март е – денят на пролетното равноденствие, когато слънцето минава в северното полушарие; вторият момент е 22 септември – денят на есенното равноденствие, когато слънцето минава в южното полушарие. Тези два момента са символи, които изразяват два вида течения на енергии. Енергиите, които протичат в северното полушарие, имат външен характер. Те символизират мъжа. Под "мъж" се разбира същество, което работи отвън. Когато слънцето мине в южното полушарие – което става на 22 септември – хората влизат в едно друго течение на енергии, които съдържат в себе си мекота. Това течение символизира жената. Тогава човек може да навлезе вътре в себе си, да се съсредоточи, да обработва отвътре нищата.

От 22 март нататък в северното полушарие дните растат, светлината се увеличава, защото истината се изявява навън. При тази светлина човек вижда всичко и се намира пред опасността да стане недоволен от това, което има. От 22 септември, обаче, нощите в северното полушарие се увеличават, а дните намаляват. Тогава външната светлина и топлина се намаляват, а вътрешните се увеличават. Ето момент, в който жената може да прояви своята вътрешна светлина и топлина, т.е. своята доброта и своето благородство.

Човек трябва да изучава законите на светлината и топлината. Светлината се проявява чрез човешкия ум, а топлината – чрез човешкото сърце. Светлината е в връзка с мъдростта, а топлината – с любовта.

Външният начин за изразяване на любовта е чрез светлина и знание. Вътрешният начин за проява на любовта е чрез топлина и доброта. Външният израз на любовта представя лятото на живота, когато външната светлина е голяма. Тогава дните са дълги, а нощите – къси. На тази светлина хората учат и добиват знания. Вътрешният израз на любовта представя зимата на живота, когато всичко е покрито с сняг. Тогава хората влизат в домовете си, палят огън, отварят своите лампи и при тази приятна светлинка и топлинка започват да четат и да размишляват, да обработват и асимилират придобитият опит, така както консумират и храната, която са придобили през пролетта и лятото. Те се съсредоточават в себе си, понеже нима външна светлина, която да ги разсейва. Като им дойде гост, те го приемат, угощават го и обменят с него своят опит, почерпен през дните на външната светлина.

Съвременните хора трябва да изучават двете страни на любовта – външната или мъжка, която е свързана с светлината, и вътрешната или женска, свързана с топлината. По този начин те ще разберат, защо съществуват противоречия в живота. Който иска да изучава мъдростта, да придобива светлина и знание, той трябва да търси външни благоприятни условия. Който иска да изучава любовта, да придобива топлина и мекота, той трябва да се излага на външни неблагоприятни условия, на големи бури и страдания. Който търси любовта, трябва да може да издържа. Мъжът е силен отвън, жената – отвътре. Ето защо хората се търсят едни други. Любовта носи топлина, а мъдростта – светлина. Който има светлина в себе си, той търси човек, у когото има топлина. И обратно. Това е необходимо, защото светлината не може да се разбере без топлина, нито топлината – без светлина.

Когато говоря за мъжа и за жената, аз подразбирам следното. в природата съществува само един мъж и една жена. Ние виждаме много мъже и много жени, но те не са нищо друго освен форми, в които се проявяват единственият Мъж и единствената Жена, Този закон на единство съществува в целия космос: има един мъж и една жена, един баща и една майка – всичко в света съществува по едно, а многото са негови отражения. Само в светлината на това разбиране могат да престанат ония борби, които се водят между мъже и жени. Докато мъжът мисли, че може да владее жената, той се заблуждава. И докато жената мисли, че може да владее мъжа, тя се заблуждава. Мъжът трябва да цени в жената това, че тя носи топлина. И жената трябва да оценява мъжа като проводник на светлината на единствения мъж Какво става, обаче, днес? Когато жената получи светлина от един мъж, който е просветен, тя започва да вижда погрешките му и да го съди. Но тогава постепенно мъжът затваря ключовете на светлината, и жената остава в тъмнина. Тя, обаче, трябва само да се ползува от светлината на мъжа и да го остави напълно свободен да се проявява така, както знае и както разбира. Същото се отнася и до мъжа по отношение на жената.

За да дойде, обаче, човек до тия отношения, той трябва да е придобил вътрешно разбиране на живота. Това разбиране се придобива, когато в всичко и навсякъде човек вижда Бога. Той се е скрил във всички неща, но човек трябва да Го намери. Така скрит, от никого незабелязан, Той следи хората, проверява ги, кой докъде е достигнал в областта на знанието, на любовта. Като знае човек, че Бог е навсякъде, той не трябва да прави разлика между хората, не трябва да счита, че едни са високо издигнати, а други – неразвити, Той трябва да счита, че и най-слабо развитите хора имат условия да растат. Те са в положението на деца, които могат да се развиват. Изкуство е, човек в злото да вижда добро, в тъмнината да вижда светлина, в смъртта да вижда живот; в сиромашията – да живее като богат; в невежеството – да вижда зародишите на знанието. Това изисква новата култура от човека. Който не разбира нещата така, той ще остане в сегашното си положение.

В светлината на това разбиране ще изчезнат всички борби и недоразумения, и преди всичко, борбата, която се води между мъже и жени за взаимно завладяване. Понякога мъжът се бори с жена си, иска да я владее. Може ли, обаче, северното полушарие да владее южното? Понякога жената иска да владее мъжа. Може ли южното полушарие да владее северното? Нито северното полушарие може да владее южното, нито южното – северното. Трябва да изчезне този стремеж за завладяване, както у мъжа, така и у жената. Благото иде от Бога, а не от жената или от мъжа. Всеки трябва да бъде на своето място и там да очаква благото, което, му се пада.

В Божията Любов е благото на човека.