СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС

[valiamaria]

ЕДЕЛВАЙС

НИЕ НЯМАМЕ отвън дворци със приказни фонтани,

със паркове, градини, обкичени с цветя,

дворци, със плочи мраморни постлани,

където очаквана да дойде любовта.

Но вътре във душата пътеките планински,

прикрити там от погледа суетен на света,

отвеждат скромния творец в палатите същински

при празнична, планинска, безмерна красота.

В градините цветя цъфтят безбройни,

С дъхът на теменужен цвят във храстите прикрит

и нежно вдъхновени птички сладкопойни

със песни ни посрещат в тоя кът честит.

По светлите пътеки горе се отива,

далеч от грижите суетни на света,

и там небето отвътре ни открива

една безкрайна, светла и вечна красота.

***

СКРБТА е тази вечер тиха, тихо се прелива,

светло примирена затихва във гърдите,

зад воала леко лицето си разкрива

и аз я гледам кротко, смирено във очите.

Защо е тази болка и ревност и тъга?

Виж хиляди звезди обкичиха небето.

Усмивката им тиха чувствуваш ти сега

и техний светъл трепет прелива ти в сърцето.

Привет на вас, пробудени и смели,

родени от зарита на светлата любов,

в младежкия ù жар могъщий дух видели,

в сърдечната молитва дочули нейний зов.

Тъй светло примирен, притварям си очите.

Редят се тихи думи безмълвно в тишината.

Трепти във мене нещо, трептят навън звездите

и сипят светъл зрак над всичко на земята.

НАПРАЗНО есента тъй тъжна песен пее.

През нейната тъга минавам с лекота.

Душата ми сега за пролет все жаднее,

за слънце и простор и радост, красота.

И плодните дървета са още не обрани,

на лятото се чува още песента,

и още все са свежи цветните поляни,

където с тихи стъпки минава пролетта.

Във тихий храм душата ми ще може

да те възпее в своя светъл блян, т

еб, която си ръката светла сложи

и даде ми да пия от извора свещен.

И песента, която все се чува,

събужда нови сили със своя нежен звън;

и тихите мечти, душата ми бленува,

напомнят незатихващ и безкраен сън.

***

ВЪВ ТИХИЙ храм от жива светлина

при своя Бог се мълком приближих.

На Него аз възложих своята молба,

като дете пред него душата си разкрих.

Че Той е Бог на всякоя надежда,

на всяка вяра, всеки тих копнеж.

Като баща към нази Той поглежда

и светъл връх е Той на вечния стремеж.

И нежните цветя Той свои ги нарича,

на нашите съдби е пътя начертал.

И само Той един ни истински обича,

защото Бог на всички живота е създал.

В сърдечната молитва се всяка скръб забравя

и всяка болка в тиха песен се превръща.

Великата любов ни нежна приказка разправя

и светли страници в живота ни разгръща.