ДОБРО ЗА ВСИЧКИ

[valiamaria]

ДОБРО ЗА ВСИЧКИ

В наши дни отношенията на отделните - личности са достигнали известна нравствена висота, ала отношенията между отделните народи се намират все още във фазата на животинския морал. Докато в отношенията на отделните личности личната саморазправа е намаляла значително, и хората доброволно се подчиняват на известни правни норми, в отношенията на отделните народи все още царува саморазправата. Щом един по-малък и по-слаб народ не приеме условията на един по-голям и по-силен народ, последният веднага прибягва към въоръжена сила и му обявява война. А войната, знайно е, освещава правото на силния. Не са редки случаите в историята, когато за дребни поводи, които биха могли да се изгладят по мирен начин, са избухвали страшни войни, които са стрували живота на милиони. Не беше ли така и през европейската война? Какво придоби Европа в края на краищата от нея? Измряха повече от шест милиона хора, представящи цвета на народите. При една дълбока преценка се оказва, че това е една с нищо неоправдана жертва.

Ако енергията на тия милиони хора, в разцвета на своите сили, се впрегнеше на работа за общополезни цели, земята щеше да се превърне на рай. Това са общо познати истини, изтъквани многократно, подкрепяни със статистически данни, с тънки и подробни изчисления, но въпреки това хората все още не могат да се проникнат от тях.

Трябва народите като колективни единици да се издигнат поне до равнището на оня морал, който регулира днес частните отношения между отделните индивиди. Впрочем, има указания в съвременния политически живот, че по-издигнатите държавници, които ръководят съдбините на народите, се издигат вече до това съзнание. Те се стремят да внесат един по-висок морал в международните отношения - усилията им са насочени към миролюбиво разрешаване на спорните въпроси.

Разбира се, този по-висок морал в международния живот, за който е дума, изисква по-друго разбиране за живота и света. И то ще дойде. Когато ние говорим за това, имаме пред вид онова велико и светло бъдеще, което се очертава пред човечеството.

Днес нещата не могат да бъдат другояче, защото хората нямат ясна представа за оня миров ред, който царува във вселената, те нямат представа за великия божествен ред. В своите ограничени, чисто човешки схващания и идеи, те са създали един свой, човешки ред, който често е в разрез с божествения. Природата, обаче, санкционира човешките закони и порядки дотолкова, доколкото те са в съгласие с нейните закони и порядки. Щом един човек, един дом, едно общество или един народ, па и въобще цялото човечество се отклонят от нейния ред, тя се противопоставя, понеже в общия ход на мировия живот не се позволява никакво отклонение. Хората често си мислят, че те могат да се наложат на природата, че могат да я накарат да отстъпи от своя ред. Природата привидно отстъпва, но в края на краищата тя налага своята върховна воля.

Сега волята на Природата е, хората да се примирят. Между тях да има човещина. Във взаимните отношения на индивиди и народи да зацарува пълна справедливост. Тя иска да се проникнем от мисълта, че онова, което е добро за нас, трябва да бъде добро за всички и, което е добро за всички, трябва да бъде добро и за нас.