Jump to content

ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА В НАШЕ ВРЕМЕ - ЗАТОПЛЯНЕ НА ЦЯЛОТО ЗЕМНО КЪЛБО - Л. С. БЕРГ


Recommended Posts

Л. С. Берг

ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА В НАШЕ ВРЕМЕ - ЗАТОПЛЯНЕ ПО ЦЯЛОТО ЗЕМНО КЪЛБО

(Съкратен превод от руски - из руското списание "Природа")

Знае се, че в доисторическо време климатът в Европа е бил по-сух и по-топъл. И затова, тогаз е била друга и растителността. Сравнително с оная епоха историческото време се отличава с по-влажен и по-хладен климат.

Обаче в най-последно време се извършва обратен процес - едно затопляне, което рязко е изразено в последните две десетилетия, но което е забелязано още през втората половина на миналия век.

Затопляне в Арктика

От 1919 година приблизително в Арктика се наблюдава изключително затопляне, което позволява на руските параходи да имат рейс по Ледовитото море от Мурман до Тихия океан и обратно. На затоплянето на водите на Баренцово море пръв обърнал внимание в 1921. г. H. M. Книпович. От 1919 година насам водата на Баренцово море значително се е затоплила в сравнение с предидущите времена. За годините 1912 - 1918 средната температура на водната повърхнина на това море е била през лятото 0.7 градуса под нулата, а през годините 1919-1928 тя е била 1.1 градуса над нулата - значи затоплянето е с 1.8 градуса.

Това затопляне се отнасяло не само за водната повърхност, но и за по-дълбоките водни пластове. Във време на споменатия рейс през 1921 г. температурата на водата в това море на дълбочина 0-200 метра била по-висока в сравнение с данните за 1901 година. Разликата била средно 1,9 градуса. Изобщо от 1921 година до 1932 температурата на водите от повърхността до 200 метра дълбочина се е повишила - с изключение на 1929 година, която беше изключителна година с нахлуване на студени полярни въздушни маси в Европа.

Това затопляне се отнася и за водните пластове, по-дълбоки от 200 метра. Напр. в Северния ледовити океан на север от Шпицберген водните пластове на дълбочина от 200 до 400 метра имали температура през 1912 година 1,7 градуса над нулата, а през 1931 година 3,2 градуса над нулата.

Не само водните пластове, но и въздушната температура се е повишила в тая северна област. Затоплянето е забелязано от 1919 година. Напр. от 1919 година границите на ледовете в Ледовити океан отиват по на север от нормалното. Напр. през ноември 1935 година температурата на въздуха в Шпицберген е била по-висока от нормалната с 10 градуса, на Мечи остров с 6.3 градуса и пр.

Забелязва се в последно време повишение на температурата на въздуха и в Гренландия. Напр. през лятото на 1936 година в източна Гренландия било толкова топло, че от началото на юли месец ледената покривка на крайбрежието изчезнала до 72 градуса сев. ширина; такова явление не е било помнено от хората досега. В свръзка със затоплянето, в Гренландските води почнали да се явяват някои видове риби в по-голямо количество от преди, а други някои риби се появили за пръв път в тия води. Напр. треската почнала да се лови по западните брегове на Гренландия в по-голямо количество от 1925 година. Селдата, която по-рано е била неизвестна в Гренландия, сега е констатирана в голямо количество във фиордите на южна Гренландия на север от Сукертопен.

Забележимо затопляне се забелязва и в Нова Земя. Напр. през март 1930 година средната температура в Малките Кармакули надвишава средната многогодишна температура с 10 градуса.

Не само в Ледовития океан, който мие Сибир, но и в Баренцово море и при бреговете на Гренландия през последните години е имало по-малко ледове.

В връзка със съвременното затопляне можем да споменем и разпространението по на север на растението даурска лиственица.

Отстъпване на север на южната граница на вечните ледове

Вечното заледяване, което е добре познато за местността Мезен по описанието на А. Шренк, който е посетил този град през 1837 година, сега, близо след 100 години, по данните на академичната експедиция през 1933. година, отсъствува. Ледове на острови били забелязани през 1933 година едвам на 40 километра на север от град Мезен.

Напоследък се пише за "деградация" на границата на вечното заледяване; в някои места вечното заледяване е напълно изчезнало. И тая "деградация" се извършва не през време на дълга историческа епоха, а се извършва пред нашите очи, тъй да се каже, през последните две десетилетия особено, във връзка със затоплянето, което е започнало в средата на миналия век.

Затопляне на умерените пояси

Процесът на затоплянето е обхванал не само Арктика, но и по-умерените области. Напр. по изследванията на Д. Кайгородов зимата в Ленинград през периода 1894 - 1920 г. има тенденция да се скъсява. Декември 1936 г. в Ленинград и в Западна Европа бил изключително топъл. Средната декемврийска температура на въздуха в Ленинград през този месец била 0 градуса, вместо нормалната 5,5 под нулата. През последния век такъв топъл декември не е имало там. Сега реката Нева в пределите на града по-рано се разкрива на пролет и по-късно замръзва есента. И прелетните птици идват по-рано напролет. Всички тия данни говорят за затопляне на климата на бреговете на Финския залив през последните 50 години. Забелязва се и по-ранно цъфтене на растенията през пролетта и то не само за Ленинград, но и за Харковската област и пр.

По данните на Кинсера (1933 година) затоплянето на климата се забелязва през последния полувек и в Северна Америка и при това не само в големите градове, дето може да се подозира влиянието на големите индустриални центрове върху повишението, но и в селските местности, напр. в околностите на Филаделфия, през периода 1855 - 1932 г. В работата на Кинсера е изтъкнато повишението на температурата не само за Америка, но и за Европа: в Копенхаген, Париж, Виена, Гринуич. във всички тия европейски градове повишението на температурата се наблюдава от 1900 година насам. Не само това. Но такова повишение се забелязва и в южното полукълбо: В Сантяго (Чили), в Буенос Айрес, в Капщад. Същото явление е и в тропиците, в Бомбай, в Батавия.

Но, разбира се, общото затопляне не изключва възможността за отделни студени години. Тъй напр. 1928-29 била изключително студена, както в Русия, тъй и в Западна Европа.

Затопляне в планините

Затоплянето се забелязва и в планинските обсерватории, и това по-добре от всичко друго свидетелствува в полза на това, че затоплянето не е резултат на ръста на градовете. Напр. данните за планинската станция Обир (на височина 2044 метра, в източните Алпи, югоизточно от Клагенфурт) показват, че от 1919 г. до 1934 г. има повишение на средната температура.

Причината не е в Гълфстрийм

Колкото се отнася до причините на затоплянето, то някои били склонни да отдадат това затопляне на Гълфстрийм. Обаче изследванията на Бергстен показали, че даже и за Норвегия няма съотношение между високите температури на Гълфстрийм и зимните температури на тая страна. Ако Гълфстрийм има висока температура, то в Торсхавен на Ферерските острови следващата зима е в 7 случая топла, а в 5 случая - студена. Ако, напротив, Гълфстрийм има по-ниска температура, то в Торсхавен следващата зима в 6 случая е топла, а в 8 случая - студена.

Очевидно причината на затоплянето в новите времена не е в Гълфстрийм, толкова повече, че, както видяхме, затоплянето се забелязва както в тропиците, така и в южното полукълбо. Ние присъстваме на изменение на климата, което обхваща почти цялата земя! Причините на това явление за сега не са ясни. Но трябва да знаем, че под това затопляне попада и самият Гълфстрийм.

Казахме, че това затопляне се забелязва почти по цялата земя. Както показа А. Вагнер, това затопляне се придружава с усилване на общата циркулация на атмосферата, а последното може да стои в свръзка с колебанията в количеството на слънчевата топлина, получавана от земната повърхност.

Значи, ние се явяваме свидетели на мощна климатическа промяна - затопляне, което обхваща цялата или почти цялата земя. Колко продължително ще бъде наблюдаваното през последните десетилетия повишение на температурата, не може да се каже при съвременното състояние на климатологията.

Още веднъж ще кажем, че посоченото повишение на температурата се наблюдава изобщо, защото могат да се случат отделни години с понижение на температурата извън нормата. Но проблема на затоплянето трябва да се разглежда в течение на няколко десетилетия, а не на фона на отделни години.

Забележка от редакцията

В миналите геологични епохи е имало много пъти климатически промени в Европа и по целия свят. За това свидетелстват големите промени във флората и фауната в дадена област вследствие на тия промени.

И сега идва такава промяна.

Новата епоха, която иде в човешката култура сега, не е нещо откъснато от целокупния живот. Тя има връзка с промени, както в духовния, тъй и във физическия живот на земята. И забелязаната климатическа промяна е загатване, че иде нещо ново на земята.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...