Jump to content

ГОЛЕМИНА НА ПОЧЕРКА - Г.


Recommended Posts

ГОЛЕМИНА НА ПОЧЕРКА

Не ми е известно, дали в някои страни са правени статистически изследвания за установяване средната или "нормална" височина на буквите, преди всичко на малките букви. Подобни изследвания биха ни дали интересни указания за едрината на почерка в различните страни и въобще за средната големина на почерка, характерна за нашето време. Защото, знайно е, че в различните епохи, почеркът на хората е имал изобщо различна големина. Във франция, запример, движението на тази големина е горе-долу такова: в средните векове почеркът е бил много едър, груб и тромав. В него сякаш е намерил символичен израз духът на епохата - епоха на тежки бранни доспехи, на замашни рицарски подвизи, на битки, кръстоносни походи, вдъхновявани от големи идеи. Тази големина на почерка се запазва дори до XVII век. във времето на Людовика XIV почеркът е пак едър, ала по-изящен, по-правилен и ясен, макар и нерядко да е твърде пресилен и надут.

Към края на XVIII век почеркът става по-дребен. Това е време, което бележи упадъка на аристокрацията и издигане на буржоазията. През време на революцията едрите и дребни почерци като че ли още се борят за надмощие, макар че средните почерци изобщо вземат превес. През XIX и XX век - векове на "нивелиращата демокрация" най-разпространен е, като типичен почерк, средно-едрият. За такъв, според краснописните шаблони, възприети в европейските училища, се счита оня почерк, чиято височина на малките букви не надминава 3 милиметра.

Ако се приеме, следователно, това число за норма, едри почерци ще бъдат онези, чиято височина на малките букви надхвърля 3 мм., а дребни - ония, чиято височина е под 3 мм. Без да придаваме каква-годе важност на това число, ще кажем, че то все пак може да послужи като една доволно сигурна мярка за определяне на едрите и дребни почерци, такива каквито ги срещаме в наше време. А в края на краищата това, именно, е важно в графологичната практика, която има да се справя с този постоянно присъстващ графичен белег.

Какъв е психологическият му смисъл? Ако попитате абат Мишон - баща на съвременната графология и побратим на Лафатер, отбелязващ нейната чисто емпирично-интуитивна фаза - той ще ви каже, че едрият почерк, наречен от него магистрален, означава големи, възвишени идеи, големи стремежи, чувство за лична мощ. Други графолози, следващи същия път на елементарна аналогия, който почти неизменно се е следвал при началната разработка на всички науки, почиващи на съответствия, каквато е и графологията, ще ви кажат, че едрият почерк означава гордост, самомнение (Crépieuxjamin); надменност, аристократични вкусове, желание у човека да се издигне, да изпъкне, да се прояви, да си придаде важен вид, любов към охолния живот и удобствата, към лукса и пр. пр. (Albert de Rochetal).

Както виждате на един признак на почерка - големина, графолозите са. придали много значения от психологично естество. Излиза, че този признак не е еднозначен, а многозначен. Ала тази многозначност зависи не само от оня уровен на развитие, от онова ниво на съзнание, на което се намира индивидът, а и от намесата на други графични признаци, които се съчетават с големината на почерка. И графолозите, които придават толкова много значения на този признак, съзнават в края на краищата, че тия значения отговарят по-скоро на известни графологични резултанти, в които той влиза само като една съществена съставка. Затова те бързат да прибавят тълкуването на едни или други съчетания, за да прецизират смисъла на дадените премного диференцирани значения на белега големина на почерка. Така го поясняват, че едрият почерк, ако е четлив, ясен и прост има едно значение, ако е нечетлив и неясен, ако е просташки и груб, има друго значение и т.н.

И наистина, би било смешно да се приеме, че децата, които имат едър почерк, са. "горди*, че имат "възвишени идеи и стремежи", или "аристократичен вкус", макар понякога някои от тия неща да прозират още от ранно детство у тях. Надали може да се сади и за някакви "възвишени идеи и стремежи" по едрия почерк на някоя дворцова дама, да речем, или на някоя дама от "хайлайфа". В дворцовите и аристократични среди едрият почерк е една традиция. И досега има аристократи, които пишат едро по наследство. Тъкмо затова този почерк открай време се нарича "аристократичен". Понеже суверенът "заема голямо пространство" не само на книга, а и на дело, едрият почерк е естествен за него. Ала ония, които го окръжават, пишат едро често пъти по подражание - една черта, която е особено силно развита у дворцовите хора. Разбира се, едрият почерк в случая у тях се явява като израз на чувството им за съсловно превъзходство, на "големство", и действително показва големеене, надменност, суета и тщеславие.

Колкото, обаче и да е многозначен признакът "големина на почерка", колкото и да са различни подтиците, които карат хората да пишат едро, в основата на тия подтици лежи нещо общо. Туй общо е повишеното самочувство у човека, стремежът за разширение, за овладяване на повече "пространство" - нещо което по естествен начин се проектира в плоскостта на писането. Растящото, развиващото се тяло, непосредственото "консумиране" на околното пространство, както това бива у детето, е израз на едно повишено жизнено самочувство, на един биологически обусловен стремеж към разширяване.

Накъсо казано, големината на почерка съответства на големината на личното самочувство. Едрият почерк показва въобще повишено самочувство, повишено самосъзнание, стремеж към спонтанно разширение и овладяване на "пространството". Не трябва, обаче, да се забравя, че в много случаи то е един "реактивен", "компенсаторен" признак: ония, които страдат от чувството на малоценност, което се стремят да компенсират, както и ония, които са принудени да противодействат срещу една потискаща личността им среда, пишат повече или по-малко едро.

Ясно е, следователно, че само по големината на почерка не може да се съди за ония дълбоки подтици, които я мотивират. За разбулването на тия подтици трябва да дойдат на помощ други графологични признаци, които определят както душевния "слой", от който те изхождат, така и специфичното значение на графологичната резултанта, в която големината на почерка участвува като съставка.

Ако едрият почерк показва повишено самочувство, повишено самосъзнание, то обратното е не винаги вярно. С други думи, дребният почерк - подразбираме почерк близък до "нормалния*: - 3 мм., а не прекалено ситният почерк - не винаги изразява понижено самочувство и слабо проявено самосъзнание. В много случаи, обаче, това е действително така: дребният почерк, наистина, означава у някои хора или слаб жизнен импулс, или липса на силни амбиции, на силни идейни стремежи. Но в много случаи средно-големият почерк показва съзнателно ограничаване на личността и нейния стремеж към проява, както това често бива у мнозина учени, философи и пр. Изправени пред обективната действителност, която търпеливо изследват и изучават, те съзнателно "се смаляват", съзнателно отстраняват своята личност и своите амбиции. Този почерк е признак у тях на една трезва натура, познаваща своите граници, с обективен и реалистичен поглед за живота и света. Сравнително дребен почерк имат и истински набожните хора, които изпитват смирение и благоговение пред величието на Бога. Обратното е вярно за религиозните ентусиасти и мечтатели.

Ясно е, следователно, че най-общо казано, дребният почерк произлиза или от слабо лично самочувство или от съзнателно понижаване на последното. И тук, обаче, както и при едрия почерк се явяват много разновидности, които зависят от съчетанието с други признаци. От дребния почерк на скъперника, на тесногръдия и ограничен еснаф, през дребния почерк на трезвия, непретенциозен, реалистично настроен делови човек, до средно-едрия почерк на учения, на културно-зрелия човек, на изследователя, на скромния и смирен човек, има цяла низа от разновидности.

Разглеждайки общо признака големина на почерка, ние не ще се спираме на тия разновидности, защото това неминуемо ще ни отведе в областта на графологичните "резултанти". Ала с разясняване психологичния смисъл на тоя признак, ние разполагаме с още една от съставките на тия резултанти - нещо, което беше и целта на настоящата статия.

Г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...