СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S

[valiamaria]

Д. Антонова

ОБИЧАЙ

ОБИЧАЙ! - говори земята широка,

Обичай! - запява небето над мен,

Обичай! - нашепва нощта мълчалива,

Обичай! - разказва и светлия ден.

 

Обичай! - в сърцето сурдинката свири,

Обичай! - душата безсмъртна ми пей.

Обичай! - говорят очите светящи,

Обичай! - неспирно в слуха ми се лей.

 

Обичам - тъй извора казва и блика,

таз дума красива разлива живот.

Обичам - с тих шепот се скланя дървото,

обилно дарено от сладкия плод.

 

Обичам - люлее се нивата златна

и свежда се кротко узрелия клас.

Обичай, обичам, отвсякъде чувам,

обичам - се уча да казвам и аз.

СКАЛАТА

НА ЧУДНАТА скала, край извора клокочещ,

се моя поглед спира.

И дълго аз стоя, защото странен образ

написан се намира.

 

Да, странен знак е туй и мисля, че е книга

за четене разкрита.

Но кой ще прочете написаното в нея

със азбуката скрита?

 

О, кой ще отгадай написаното слово,

дълбано със години?

Ех, може би донявга царски син от тука

със златен ключ да мине.

 

И щом докосне с ключа, ще пламнат редовете,

до днеска непознати.

И хората ще чуят думите красиви,

със истина богати.

 

На каменната гръд е каменната книга.

Струи безспир водата,

и пее песента, че царски син ще мине,

със златен ключ в ръката.

КЪМ ДУШАТА

Ей труден е пътя на твоя възход,

о пленнице, тъжна, смирена.

Затворена в тесен и тъмен затвор,

бленуваш ти радост неземна.

Родината светла на твоя Баща

ти помниш, о страннице вечна,

но дълъг и стръмен е пътя за там,

бележи го нишка сърдечна.

СКАЛАТА

От върхове изправена стърчи всред бурното море

една скала гранитна. Връхлитат бури, разбиват се

вълна подир вълна, а тя мълчи. И тъй от векове.

Понякога моряк загубен ще свърне

с малка лодка отдалеч и ще отмине,

или с тревожен писък чайки кацват

на нея и пак отлитат.

От векове самотната скала мълчи, нехае бури

с рев кога вилнеят, а бавно времето челото ù бразди.

На таз скала у себе си аз искам да стоя.

Да слушам с плясък див вълни да се разбиват

и да мълча непоклатима. А нека се вълнува,

на воля да бушува край мен разпенено море.

S.