Jump to content

ОПИТВАНЕ НА ЛЮБОВТА


Recommended Posts

ОПИТВАНЕ НА ЛЮБОВТА

Светът днес се нуждае от нови възгледи. Старите възгледи са били много добри, но за миналото. Те ще останат в музеите на природата, като старини, по които ще се изучава миналото. За бъдещите поколения, които идват, тия стари възгледи са нещо познато. Душите, които ще дойдат с тия поколения, са високо напреднали. Те са опитали и знаят всичко, в което човек днес живее. Ето защо, те искат да внесат нещо ново. Старото е вече опитано. Неговите резултати се знаят. А как се е изразило то в съзнанието на човека? - В това, че човек е обичал преди всичко и над всичко себе си. Новото, в което човек сега влиза, се изразява в това, че той иска да обича и другите. Той е излязъл от себе си и насочва любовта си към своя ближен. Той иска да го обича като себе си. Това е основната идея на новото, която ще обедини хората, ще ги сплоти и ще ги организира по един нов начин.

Идеята за ближния е вложена в самата структура на човека. Тя е връзката между духа и душата, между ума и сърцето. Защото ближен на душата е духът, а ближен на сърцето е умът. Това е вътрешната проява на тази идея в живота на човека. Външно тя се проявява във връзката, която съществува между мъжа и жената. И ако попитате, защо мъжът трябва да обича жената, отговорът е следният: мъжът трябва да обича жената - своя ближен, защото тя е проводник на любовта. А от любовта се ражда животът. Понеже мъжът се нуждае от живот, то ако не обича жената, той ще се лиши от живота. Жената, от своя страна, трябва да обича мъжа, защото той представя човешкия ум и светлината, която произтича от мъдростта. Ако жената не го обича, тя ще се лиши от светлината и ще ходи в тъмнина. А без светлина, тя няма никога да разбере живота. Мъжът, сиреч великото, мощното, разумното в света е, което дава условия на живота да се прояви. Той носи светлина.

Човек не може да познае вселената, докато няма светлина в себе си. Но и той ще остане непознат, ако не издава светлина. Иска ли човек да бъде познат, той непременно трябва да дава, да излъчва нещо от себе си. Щом се затвори в себе си, той заприличва на тъмните слънца Защото има и тъмни слънца в света.

В светлината на новите възгледи, хората ще разберат по друг начин мъжа и жената, бащата и майката, брата и сестрата. Ще ги разберат не по форма, както досега, а в техния дълбок смисъл. Защото това са идейни образи, идейни форми, чрез които разумният свят иска да ни покаже първичните отношения, които съществуват в любовта. В тия форми се крият методите, по които човек трябва да живее, като прилага любовта към ближния. Защото какво е братът за сестрата? - Той е неин ближен. Той е една специална форма на любовта към ближния. И затова, брат е само онзи, който гледа на сестрата така, както на себе си. И сестра е само онази, която гледа на брата така, както на себе си. Като идейни форми на разумния свят, бащата и майката, братът и сестрата ни показват и начините, по които трябва да постъпваме в живота. Ако попита някой, как трябва да постъпва в живота, може без колебание да му се каже: "Постъпвай така, както постъпва баща ти, постъпвай така, както постъпва майка ти, постъпвай така, както постъпва брат ти, постъпвай така, както постъпва сестра ти".

Но кога това може да бъде така? Само тогава, когато мъжът и жената се повдигнат духовно, когато станат съзнателни служители на любовта. Тогава бащата, като проводник на светлината, ще може да вложи нейните закони в умовете на своите синове и дъщери; и майката, като проводник на любовта и на топлината, която произтича от нея, ще бъде в състояние да всади нейните закони в сърцата на своите синове и дъщери. При това положение, синът и дъщерята, които се раждат в едно семейство, ще бъдат познати на своите родители. Още преди да дойдат, те ще им изпратят вест. Дом, в който децата идват по такъв начин, е место, където царува взаимна обич и разбиране между отделните членове. Той е дом, в който царува мир и хармония.

И тогава, на брата и сестрата, принадлежащи към такъв дом, може спокойно да се препоръча да постъпват така, както бащата и майката постъпват. Днес, при сегашното състояние на дома, това не всякога може да бъде така. Синът не всякога трябва да постъпва като баща си, и с пълно право, както показва следният пример, взет из живота. Синът на един баща, който обича да си попийва и да пуши тютюн, става въздържател. Кара го баща му да му наточи вино от избата, ала той отказва: "Такова нещо аз не правя. Накарай ме да ти донеса вода от най-далечния извор, ще го сторя, но да ти наточа вино - това не мога да направя". Друг път го кара да отиде да му купи тютюн: "Поискай ми да ти нацепя дърва, но не ме карай тютюн да ти купувам". Оплаква се бащата: "Непослушен син!" Но понеже е разбран човек, вътрешно го оправдава. "Прав е син ми", казва той и обяснява: "Дядо му, прадядо му не пушеха и не пиеха. А аз се научих и да пуша, и да пия. Син ми върви по тяхна линия. Аз, както виждате, съм кръшнал от нея".

Хората искат да изградят семейния живот по един външен начин. На мястото на любовта, която едничка определя истинските отношения в дома и е в състояние да го изгради, те поставят един външен морал. Бащата и майката често морализират своите деца, наставяйки ги в онова, което и тям липсва. Това е една очевидна заблуда. Това, което е вярно за семейния живот, е вярно изобщо за живота. Хората искат да живеят извън любовта - нещо, което е абсолютно невъзможно. Защото оня принцип, от който животът произтича, е любовта.

Какво значи да живее човек? За да живее човек, той трябва да подържа у себе си притока на любовта. Иска ли да продължи живота си, той трябва да усили у себе си любовта. Намалее ли любовта му, той ще умре. С увеличаване на любовта, увеличава се и животът. С намаляване на любовта, намалява се и животът. Изразено математически, може да се каже, че животът е право пропорционален на любовта.

Този закон засяга както физическия, така и духовния живот на човека. Така, вярата на човека зависи от любовта. Колкото повече любов има той, толкова повече и вяра ще има. А колкото повече вяра има, толкова повече и надежда ще има. Тия първични сили в душата на човека са неразривно свързани помежду си. Та ясно е, че любовта е, която усилва или намалява живота, а следователно и всички негови функции. Тя е, която усилва или намалява неговите душевни сили. Наблюденията показват, че когато се намали любовта у един човек, това се отразява върху цялото му органическо естество - органите на човека също постепенно намаляват и се израждат. Крайният предел на това намаляване на любовта е смъртта. Тук спира всяко растене, което е един процес на живота, а следователно и на любовта.

Мнозина днес очакват да ги спаси някой от несгодите на живота. Но само любовта може да спаси хората. Без любов спасение няма. Любовта трябва да влезе в света, да започне да работи във всички сърца, във всички умове, във всички души. Навсякъде трябва да проникне любовта, навсякъде трябва да работи тя. За това време е казано в Писанието: "Ще се вселя в тях, и те ще ми станат народ". Това значи, че любовта ще се всели у хората и ще ги обедини в едно цяло. Тогава ще се осъществят всички ония копнежи на човешката душа, които дремят дълбоко потаени в нея.

Много пътища са опитвали хората в живота, много опити са правили. Те могат да правят още колкото искат опити, но в края на краищата ще разберат, че истинското освобождение от несносния живот идва от любовта. У хората днес трябва да се зароди непреодолимия копнеж да опитат любовта така, както тя сега се изявява.

* * *

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...