ДНЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО НА КРЪСТОПЪТ - БОЯН БОЕВ

[valiamaria]

ДНЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО НА КРЪСТОПЪТ

Боян Боев

Днес е време на коренно раздвижване в живота на човечеството. Такива епохи винаги се отличават с големи пертурбации, с големи неспокойствия, понеже това са. точки, в които се срещат две сили, две течения - едно, което завършва, и друго, което почва. Епохата, в която се пада такава възелна точка, е бурна, е пълна с катаклизми и противоречия.

Трябва да се търсят причините за днешното положение, за да се посочат правилните методи за действие.

Днес считат живота за нещо механическо, искат да му дадат механическо обяснение. И затова искат по механичен начин да разрешат въпросите на живота. А те не могат да се разрешат механически по простата причина, че самият живот не е нещо механическо. Основите му са. духовни. Ето защо, днешните проблеми не могат да се разрешат, до като не стане промяна в съзнанието на хората, докато не дойдат до ново разбиране на живота.

Преди да отидем по-нататък, нека разгледаме едно характерно явление: тъй наречените малокултурни племена, населяващи Австралия, част от Африка, Америка, островите в Великия океан и пр. Животът им обикновено се смета като първобитна фаза в живота на човечеството. В същност този въпрос е много по-сложен. Ако изучим техните паметници, предания и традиции, ще видим, че те са изродени потомци на загинали велики цивилизации. Например на остров Пасха, който е на 3,000 километра западно от Чили във Великия океан, има грамадни каменни човешки статуи и стени, високи 10 - 30 метра. А местните жители са. така низко-културни, че са неспособни по никой начин за подобно творчество. Също така и в Перу, Мексико и пр. има останки от храмове и дворци с чудна архитектура. Те говорят за мощна загинала цивилизация. А днешните туземни перуанци и мексиканци са изродени техни потомци.

Кои са причините за упадъка на тия култури? Една от причините е, че техният живот се отклонил от великите божествени и природни закони. Друга причина е противопоставянето на новите идеи, на новите течения, на новите форми на живота. Когато едно общество, народ или раса се кристализира, се втвърди в известни форми на живот и изгуби своята пластичност, става неспособен да възприеме новите идеи, да измени своите форми на живот и това общество, народ или раса почва да отпада и даже съвсем може да изчезне от лицето на земята.

Защото трябва да се знае, че всяка епоха е изявление на нови сили на човешкия дух. Последната крие в себе си великото Божествено начало и затова разполага с безкрайно много сили и възможности, които постепенно се разкриват и то не случайно, но по строго закономерен път, както у растението. Нали у него строго закономерно последователно се развиват корен, стъбло, лист, цвят и плод?

Днес човечеството е още в младенческия си период. То е развило едвам най-елементарни свои духовни сили. И именно затова културата е нестабилна, пълна с катастрофи, люшкания, падания и ставания. И човечеството ще дойде до велик разцвет, когато по-пълно се разкрият ония ценни заложби, криещи се в човешкия дух. Това е въпрос само на време.

Винаги се вливат нови и нови сили в културата. Животът на човечеството е поток, из който бликат винаги нови води, както при един извор. Те идат из глъбините на човешкия дух. Тая обнова, това вливане на новото се вижда и навсякъде другаде в природата. Напр., каква грамадна е разликата между природата в палеозойската и мезозойската ери и днес!

Друга причина за внасяне на нови елементи в човешката култура са космичните влияния. Земята с слънцето, цялата слънчева система, движейки се из космичното пространство в известно направление, попада в все по-нови пространства и затова е изложена на нови въздействия. Защото всяко пространство е живо, то е проникнато от разнообразни енергии. Тая втора причина за обновяването е свързана с първата, понеже новите космични влияния стават причина за събуждане на по-дълбоките сили на човешкия дух, които до тогава са били спящи.

По тия две причини в всяка епоха е имало два вида сили: залязващи и изгряващи. Първите са били полезни, ценни, необходими на времето, но след време те са ставали излишни и даже вредни. И винаги е имало две течения в обществото: консервативно и напредничаво. Първото се е стремяло да задържи старите форми на живота, старите идеи и разбирания, а напредничавото е давало път на новото, което иде. И историята е пълна с борбите на тия две течения. И множеството страдания в живота на човечеството са плод на противопоставянето на обществото, народа или расата на новите духовни сили, които идат в живота. В края на краищата напредничавото течение, макар и след големи страдания и борби, е побеждавало и надделявало, понеже невъзможно е да се спре вечният поток на живота: той е неудържим, стремителен и мощен. Всички народи, които са се противопоставяли на напредничавите духовни течения, са изгубвали своите предимства, макар и по-рано да са били на чело на културния ход на човечеството и са се израждали. А пък тия народи, които са ги приемали в себе си, са давали с това по-голям тласък на своето развитие, идвали са до разцвет и творчество.

И тъй, едничкото нещо, което издига един народ, това е възприемането на новите духовни идеи. И всеки общественик трябва да има тънък усет за залязващото и изгряващото, за старите и но-вите форми на живота и трябва да работи за новото, което се ражда.

Ето защо, щастлив е онзи народ, всред който има много идеалисти, привърженици на новите духовни идеи. Това показва, че той е жизнеспособен, че има младенчески сили в себе си, че е в своя подем, в своя възход. И нему предстои голям разцвет. И ако всред един народ не намират отзвук новите духовни идеи, това показва, че той е вече в залез. Той може да има мощна желязна организация и пр. като наследство на едно славно минало, но той постепенно ще стане второстепенен, третостепенен - ще пресъхне в него изворът на творчеството.

Сега се явява въпрос: Кое е новото, което се явява днес? За да си уясним това, трябва да разгледаме въпроса за еволюцията на човешкото съзнание. Човечеството минава през три степени на съзнание: племенно, индивидуално и космическо. И трите тия степени днес ги има по лицето на земята. Само че днес в своята сила е индивидуалното съзнание, племенното е в своите последни слаби останки, а космическото е в своите слаби наченки. Първобитното човечество е имало племенно съзнание. Тогава всеки човек се е съзнавал като част от племето, към което принадлежал. Самият човек е нямал ясно самосъзнание. Той е бил обезличен тъй, както капката вода привидно е обезличена в океана. Това е първата фаза, през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенното индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствувал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота. И това определя линията, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света. Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви в всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр.

И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. в задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът. И тоя кръстопът е един от най-важните, в които се е намирало човечеството досега в своята история, понеже той ще бъде изходна точка за нови форми на живота, за нов начин на дейност.

При индивидуалното съзнание господствува методът на насилието, понеже индивидът е наклонен .да смета себе си за център, и той може да счита за позволено всичко, което може да допринесе за уреждане на личните му интереси. А методът на другия вид съзнание - космичното - е обединението, братството, взаимното сътрудничество, взаимопомощта. Любовта! Индивидуалното съзнание днес е по-силно от космичното, но дълбоко погледнато, всъщност по-силно е това съзнание, на което принадлежи бъдещето и което е в хармония със законите на еволюцията. А това може да се каже именно за космичното съзнание. То иде по законите на развитието, понеже това са новите сили, които се събуждат в човешката душа.

Днес човечеството е на кръстопът между насилието и братството, между индивидуалното и космическото съзнание, между старите и новите методи. Изобщо индивидуалното съзнание е свързано с материализма, а космичното с духовното разбиране на живота.

Много от духовните ценности, които са крепели човечеството досега, са разрушени, а новите духовни сили, които се събуждат сега в човешкия дух, са още слаби, за да вземат господство. И затова днес човечеството се намира на кръстопът, в безпътица.

От днешното тежко положение, в което се намира човечеството - положение на бъркотия, смущения от всякакъв вид - излезе новият човек - строителят на новите форми на живота.

Един от основните принципи на новия човек е:

Никой народ да не се счита за лош! Към никой народ да не се пращат лоши мисли! Даже много пъти, когато един народ върши насилия, то това му е присадено от фалшивото възпитание, давано от ръководните кръгове, но когато отидете всред широките народни маси, когато отидете при един, който оре земята, той не храни омраза към никой народ и не иска на никой народ да отнеме земята за своя полза.

Всеки народ по естество е ценен, има възвишени божествени заложби, понеже всеки народ е орган на Безграничния! Казано по-ясно, ако си представим цялото човечество като един велик човек, то всеки народ представлява орган в този големия организъм. Затова всеки народ е нужен, необходим. Без никой народ не може! Всеки народ е проводник на специфични космични енергии, които идат от целия всемир: видим и невидим, и после се предават от него на другите народи и стават достояние на цялото човечество. Затова можем да кажем, че всеки народ е специфичен изявител на творческите сили, вложени в цялото човечество. Поради това всеки народ има специфична мисия в общочовешката култура. Ето защо, никой народ не трябва да се подценява. Напротив, всеки народ трябва да се счита за важен. Всеки народ чрез своята култура изявява едно слово, което никой друг не може да изяви.

Тия нови идеи за обединението на народите, за взаимно сътрудничество и взаимопомощ именно ще съградят новото човечество и то за винаги ще се освободи от методите на насилието върху това или онова общество, народ или раса, знаейки, че този метод води към разрушения, катастрофи и израждане.

Днес, когато човечеството е заплашено от всеобщо сблъскване на народите, такова, каквото светът до сега не е виждал, и което сблъскване може да бъде с катастрофални последици за човешката култура, днес трябва да се разпространят новите духовни идеи, които еднички са в сила да извадят човечеството от днешното състояние и да му посочат нови светли хоризонти.

И новите свободни духовни движения днес в света не са нещо случайно, а са тясно свързани със събуждането на новите по-високи сили на човешкия дух и с узряването на човечеството за новите форми на живота - методите на разумния живот.