ПОМАГАЙ!

[valiamaria]

ПОМАГАЙ!

Ще дам един пример, за да изясня един закон в живота.

 

Пътували двама души на коне, зимно време, при 25 градуса, под нулата. И двамата били проповедници - отивали да проповядват. По едно време, видели един пътник, паднал на пътя, почти премръзнал. Единият от проповедниците казал: „Я да слезем да помогнем на този човек.” Другият отвърнал: „Какво ще слизаме? Той надали ще оживее. Ако слезем, и ние ще премръзнем". - Аз считам, че трябва да сляза, отговорил първият. - Като искаш, слез. а пък аз ще вървя, да стигна целта.

 

Проповедникът, който слязъл, започнал да търка със сняг премръзналия пътник и го съживил. Същевременно и той се стоплил. Тръгнали тогава и двамата. Не след много те намерили втория проповедник в снега, цял вцепенен от студа. Той бил паднал от коня и премръзнал.

Този проповедник не иска да помогне на пострадалия пътник, от страх да не загине, ала не можа да избегне смъртта. Първият, който му помогна, спаси и него, и себе си от смърт.

 

Помогни на пострадалия - помагайки му, ти помагаш и на себе си. Защото закон е: С всяка помощ, която можеш да дадеш комуто и да е, ти помагаш и на себе си.

 

Хората са като скачени съдове. Водата, която минава през един от тия съдове, се прелива и в другите. Благото, което минава през един, минава и през другите. Като работи човек за общото добро, това добро ще дойде и при него. Погрешката на хората е тази, че те не искат да работят за Цялото. Всеки намира, че трябва да работи преди всичко за себе си.

 

А как идва общото благо? Посаждаш, да речем, една семка в земята. Тази семка има всички условия да поникне, да се развие в дърво, което след време ще почне да дава плод. Започне ли да ражда дървото, тогава и ти, който си посадил семката, па и другите, ще се ползувате от неговия плод. Ако мислиш, обаче, че е маловажно да посадиш тази семка, ти никога не ще вкусиш от нейния плод. Следователно, за да опиташ известни блага, първом трябва да посееш. Мнозина казват: „Каква полза да прави човек добро?" Те разглеждат въпроса механически. Като направиш добро, ти ще бъдеш първият, който ще вкусиш от неговия плод.

 

Ще приведа още един пример, като илюстрация на изнесения по-горе закон.

 

В бившата Австро-Унгария един голям търговец, богаташ, бил посетен от един беден човек, който му поискал хиляда лева на заем. „Услужете ми с тия пари, казал той. Аз ще ви ги върна. Може един ден да имате нужда от тях". Богаташът се усмихнал, извадил, па му дал хиляда лева, като рекъл, че няма защо да му ги връща. Минали се петнадесет години. Богатият търговец съвсем забравил за тия пари. Ала станало така, че той претърпява големи загуби, пропаднал и изгубил състоянието си. А беднякът, комуто бил дал на заем хилядата лева. отишъл в Америка и там забогатял, благодарение на тия, именно, хиляда лева.

 

Един ден, вече беден, търговецът получил писмо, придружено с един чек от 15,000 долара. Писмото гласяло: „В знак на признателност за дадените ми някога от Вас хиляда лева, пращам Ви скромната сума от 15,000 долара". Търговецът едва сега си спомнил, че преди петнадесет години той направил тази услуга. Зарадвал се, защото парите пристигнали тъкмо на време, сега, когато имал такава голяма нужда.

Ако този търговец не бе направил тази услуга на бедния, щеше ли сега да получи тая сума? При това онзи, комуто той някога бе услужил, му я върнал многократно.

 

От този пример, който е впрочем действителна случка, става ясно, че който услужва на другите, услужва същевременно на себе си. Тя потвърждава изтъкнатия по-горе закон: Помагаш ли на другите, с това помагаш и на себе си.

 

При днешните условия, всички онези, които имат будно съзнание, трябва да разберат и да приложат тоя закон. Те трябва да разберат, че не са. дошли на земята, за да служат на себе си. Защото ако човек служи само на себе си, той непременно ще умре, сир. ще изгуби всички условия за по-нататъшно растене и развитие. Ако той не може да жертва живота си за другите, не може и да се повдигне. Животът, който почива на великия закон за единството, казва: Повдигни ближния си, за да те повдигне и той.

 

Същото важи и за отношението ни към Бога: Възлюби Бога, за да те възлюби и Бог. Защото само в любовта, при която съзнаваш, че живееш за Бога и можеш всичко да жертвуваш за Него, Бог ще те възлюби. Такъв е смисълът и на оня стих от евангелието на Йоана, в който се казва: „Ако ме любите, вие ще бъдете възлюбени от Отца, и тогава ние с Него ще дойдем и ще направим жилище у вас".

*