МАЛКИТЕ ПОДТИЦИ НА ЛЮБОВТА

[valiamaria]

МАЛКИТЕ ПОДТИЦИ НА ЛЮБОВТА

Като чете човек коледните или великденски броеве на вестниците, вижда, че в тяхса писани прекрасни неща за Христа и неговото учение. Всички, обаче, съзнават, че въпреки хубавите писания, Христовото учение все си остава неприложено на земята. Не че не е направено нещо за неговото прилагане, но туй, което е направено, има повече подготвителен характер. Изобщо би могло да се каже, че близо двете хиляди години, които са изтекли от идването на Христа, са само един период на подготовка, който предшества истинското прилагане на Христовото учение. Религиозните хора често споменават думата спасение. Тази дума добре подхожда на двете хилядолетия християнска култура, които са изминали досега. През това време много хора са спасени, подобно давещите се във водата. Но със спасението въпросът за християнството не се разрешава. Като мине само през процеса на спасението, човек християнин не става. За да стане такъв, той трябва да учи. Трябва, след като бъде избавен, спасен, да му се дадат условия да работи. Почти всички, обаче, схващат учението на Христа не като учение, а като една обикновена религия. Една от догмите на тази религия е, че Христос умрял за грешните, за да изкупи греховете им. Но тези, за които Христос е умрял и на които е изкупил греховете, ни най-малко не се вслушват в неговите думи, а продължават да се борят помежду си, да се бият, да водят братоубийствени войни. Много факти показват, че хората, освен дето не разбират учението на Христа, но нямат дори и ясна представа за него. Преди време във вестниците дадоха един портрет на Христа, рисуван от някакъв художник. Но ако не прочете човек отдолу, че това е Христос, преспокойно може да го сметне за някой военачалник. Досега поне рисуваха Христа по-нежен, по-женствен, а в този портрет образът му е необикновено груб. Навярно такъв ще е в представите на някои хора оня Христос, когото всички християнски народи, а най-вече воюващите, призовават да им дари победа. Но какво ще е положението на един баща, който има десет сина и ги види, че те се бият за бащиното си имане, кой повече да заграби? Той ги намира с пукнати глави, с изпочупени ръце и крака. Какво ще каже този баща? Ще бъде ли доволен от синовете си ?

Сега всички хора са разделени на два големи лагера. Едните съчувстват на така наречените демокрации, на съюзниците англичани и французи, а другите на Германия и на С. Русия. Въпросът е, обаче, чия кауза е права. А права е каузата на ония, които работят за делото човечество. Преди няколко месеца във вестниците беше предадена статията на един англичанин-архиепископ. Той признава, че с мирните договори англичаните са направили голяма грешка, която трябва да изправят. Ние сме най-богатия народ, казва той и затова трябва да направим нещо за човечеството. Ние не се нуждаем от нищо и затова трябва да престанем да потискаме другите народи. Ако продължаваме да ги потискаме, нищо добро не ни очаква. Това са приблизително думите на един англичанин, който се осмелява да признае погрешките на своя народ. И той предрича, че Англия ще има лошо бъдеще, ако англичаните не изправят погрешките си. Мнозина англичани, обаче, не вярват в предричанията на своя сънародник, хранейки илюзията, че нищо не е в състояние да съкруши британската империя.

У всеки народ трябва да има доблестни хора, които да изнасят погрешките на своите държавници. От друга страна, трябва да се изтъкват ценните качества, които отличават всички народи, защото те са достойните за подражание. За да добие човек добрите качества на един народ, трябва да го обикне. Така например, ако иска да добие честност, трябва да обикне англичаните Ако иска да стане трудолюбив, трябва да обикне германците. Германецът е крайно работлив. Дадете ли му някаква работа, той ще я свърши добросъвестно и на време, без да има нужда да го надзиравате. Ако иска човек да развие религиозното си чувство, трябва да обикне славяните, специално русите. Ако иска да добие изящна обхода, трябва да обикне французите.

Народите са отделни органи на човечеството. И във всеки народ божественият план се изявява по особен начин. Днес народите са изправени пред задачата да се координират с този божествен план. Тогава всички те ще се обединят и ще образуват едно цяло. В бъдеще ще има само един народ, който включва цялото човечество – един велик и разумен народ.

Страданията, които днес преживяваме, колкото да са неприятни, са една подготовка за бъдещето. Един ден, когато съзнаем техния смисъл, ние ще ги оценим и ще благодарим, че сме минали през тях. Само чрез страданието, ние можем да разберем, какво нещо е жертвата, на която почива целият ни живот. И наистина, ако овцата не се жертва за нас, щяхме ли ние да можем да живеем? Ако житото, плодните дървета не се жертваха за нас, щяхме ли да можем да живеем? Ако въздухът, водата, светлината и хиляди още блага не се жертваха за нас, какъв прогрес щяхме да направим? Всичко в света е жертва, всичко се подчинява на закона на самопожертвованието. При жертвата, обаче, нещата и съществата не изчезват – те се трансформират, минават през много превращения, за да подпомогнат живота на ония, за които са се пренесли в жертва

Най-съвършен пример за жертва представя великата жертва на Бога. Той ни е дал в изобилие всички блага, но въпреки това навсякъде се чуват само гласове на недоволство и роптание. Всички роптаят против Бога, ала Той търпи и все помага. Ние не можем дори да си представим, колко велико е дълготърпението на Бога.

А дълбоко погледнато, всичко онова, от което хората са недоволни, за което те роптаят, представя разни начини за познаване на Бога. Болестите, запример, идват с единствената цел да познае човек Бога. Щом си болен, старай се да познаеш Бога зад болестта си. Познаеш ли Го, болестта ще изчезне. Ако познаеш Бога в богатството си, ти ще станеш щедър и ще се научиш да даваш. Не Го ли познаеш, сърцето ти ще се затвори и ти ще станеш един жалък скъперник, който не знае какво да прави с богатството си. Ако си учен и в своята наука познаеш Бога, ти ще осъществиш своите идеи за твое благо и за благото на всички хора.

Макар всичко да показва, че Бог се проявява във всичко, дори и там, където ние най-мъчно Го познаваме, хората все още проповядват, че Бог бил на небето. При това те имат такава материална представа за небето! Разбира се, ние няма какво да оборваме тия възгледи – толкова са разбирали хората в миналото, толкова са могли да кажат. Важното е днес човек да съзнава великото присъствие на Бога в живота и да Го познава във всичките му прояви. Важното е да вижда, как работи в света Неговият велик Дух. Защото красивото и възвишеното в света, било в миналото, било в настоящето, е Духът. И когато някои величаят миналото, когато приказват за хубавите неща, които се крият в него, те не трябва да забравят, че тия хубави неща са резултат от работата на Духа. Великото в света е Духът. Когато Духът присъства в ума на човека, той се чувства окрилен, вдъхновен. От него излиза една приятна светлина. Когато Духът работи в сърцето на човека, той се чувства мощен, изпълнен с възвишени чувства и е готов всичко да направи. Една приятна топлина излиза от сърцето му, която стопля всичко наоколо. За този човек няма нищо невъзможно. Волята му също се прониква от силата на Духа, и той е готов да извърши с радост и себеотрицание и най-мъчните работи, които се явяват на неговия път.

Новото учение подразбира идването на Духа. Духът идва да работи в нашите умове, той идва да внесе онази светлина, с помощта на която единствено могат да се разрешат правилно всички въпроси: и лични, и семейни, и обществени. От него произтичат ония малки подтици на любовта, които се явяват в ума, в сърцето и волята на човека. Към тия, именно, малки подтици на любовта, ние трябва да станем особено чувствителни, защото там е спасението от всички настоящи несгоди на живота. Ако хората слушаха и се подчиняваха на тия малки подтици, работите им щяха да се оправят поне 90%. Когато дойде, обаче, малкият подтик, човек го отблъсква и казва: не е това, което очаквам. Той очаква да получи нещо голямо, грандиозно, без да предполага, че малкият подтик съдържа в себе си божественото.

Вслушвайте се в малките подтици на любовта, защото Духът работи чрез тях за повдигане на вашата душа.