ПО ПОЛОВИН ЧАС

[valiamaria]

ПО ПОЛОВИН ЧАС

По-велико нещо от живота в света няма. Ала туй великото е причинило на хората толкова страдания, че те много пъти плачат от него. Ако бяхме песимисти, щяхме да опишем живота в най-мрачни краски. Ако бяхме оптимисти, бихме го описали в най-светли краски. Но нито едното, нито другото щеше да бъде вярно. Песимистът и оптимистът стоят на два противоположни полюса, подобно мракът и светлината. Мракът и светлината са. полюси на нашето съзнание. Мракът, следователно, съществува само в мозъците на хората. И когато учените и философите от най-старо време дори и до днес говорят за тъмнината и светлината като за две противоположни сили в света, трябва да се знае, че тази противоположност съществува само в тяхното съзнание. Въз основа на тази противоположност, мъдреците на древността са създали две божества – едно на светлината, друго на тъмнината, които постоянно водят борба помежду си. Познати са на всички двете божества Ормузд и Ариман, на Зороастровата религия, в които тази идея е достигнала своето най-характерно въплъщение.

Тъмнина, обаче, всъщност не съществува. Такава реалност в света няма. В божествения свят тъмнина не съществува – той е свят на абсолютна светлина.

Все пак, тази идея за светлина и тъмнина, като две враждебни същини, постоянно съпътства човешкия живот, защото се корени в съзнанието на човека. Тя се подхранва от обстановката на физическия свят, свят на гъстата материя, която хвърля сенки. Тия сенки, именно, хората наричат тъмнина.

Подобно идеята за борба между светлината и тъмнината, която се повтаря вековечно, повтарят се и много религиозни вярвания от различен произход. В християнската религия, запример, често ще чуете да се преповтарят едни и същи неща. Така, от хиляди години се говори: „Да повярваме в Господа Исуса, да повярваме, че Той е Син Божи, че е бил изпратен на земята да изкупи с кръвта си греховете на хората, да ги спаси". Много добре, вярваме във всичко това. Но какво се придобива от всички тия вярвания? Религиозните хора ще възразят, може би, че не се отнасяме с достатъчно уважение към религията, към Бога. Съгласни сме, че за всичко това трябва да се говори не само с уважение, но и с благоговение. Но все пак питаме, когато един човек не живее съобразно с живота, проявява ли той уважение към Великото? Защото по-велико уважение от това да живееш добре, няма. По за предпочитане е човек да умее да живее добре, отколкото да говори с уважение за Спасител, с когото няма никаква жива връзка, и за Бог, който е „горе на небето".

Ще приведем един пример, за да илюстрираме, кои хора са само верующи, и кои живеят живота съобразно с неговите закони.

Един персиец, проповедник на мохамеданството в Персия, в скоро време добил много последователи. Чувствал, обаче, че тези хора само външно го следват, без да се интересуват дълбоко от учението, което той проповядвал. Един ден той решил да опита своите последователи, да провери, колцина са истински верующите. Призовал той всички свои последователи и им съобщил, че ако искат да се сподобят с райски живот, трябва да минат през саможертвата. За тази цел заповядано му било отгоре да ги изколи до един. Верующите започнали да се озъртат, да се споглеждат, да се свиват. Проповедникът призовал да отидат на доброволно заколение първом ония, които имат най-силна вяра.

Поедно време двама млади, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към проповедника. Той ги въвел вътре и леко притворил вратата. Като ги видял треперещи от вълнение, попитал ги, защо са се решили да минат през заколение. „Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим. Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят". Проповедникът кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън. Досам нозете му имало два овена. Той взел единия, заклал го, и кръвта тутакси шурнала и потекла навън от вратата. „Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата. След малко проповедникът заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън. „Отиде и момата", си рекли верующите. Когато след известно време проповедникът излязъл вън, от неговите последователи не останал ни един – всички издимели като дим. „Слава Богу, си казал проповедникът, че се намериха поне двамина истински верующи. Те са, които ще създадат един нов свят. А другите – те са безнадеждно стари".

На старото в нас ние не можем да разчитаме, то е изиграло вече своята роля и жизнените му сили са изтощени. Не може ли да се въздигне то отново, да се възроди? - ще попитат някои. Нали Бог е, който повдига и възражда. Питайки така, хората показват, че нямат ясно понятие за Бога. Всяка добра подбуда, каквато и да е тя, произтича от Бога, който е скрит в цялото битие. Бог е скрит във всички същества. Зад най-малката материя Той е скрит. Зад най-малката сила, в най-слабата ù интензивност, все Той е скрит. Бог прониква във всички неща. Следователно, нищо в света не става без Негова воля. Но явява се тогава у някои въпроса: „Ако това е така, защо в такъв случай Бог не оправи света?" В този въпрос, обаче, се крие всичката заблуда на човека. Злото в човешкия живот произтича не от това, че светът е неоправен, а защото в живота винаги се явяват две възможности: едно божествено благо може да се използува или добре, или зле. Зле използуваното благо е зло, добре използуваното благо е добро; в първия случай в човешкото съзнание светът изглежда пълен с противоречия, „неоправен", във втория случай той е „оправен". Онзи, който не разбира, мисли, че злото съществува като някаква същина, досущ така, както считат и тъмнината за никаква реалност. Такъв човек лесно може да се обезвери: той престава да вярва в Бога, в Неговата Промисъл, в Любовта, в Правдата. Ала що очаква в края на краищата тоя човек: робство. Защото натам водят и безверието, и безлюбието, и безправието, и всички отрицателни състояния. Те са, които създават всъщност човешкият ад. Хората сами си създадоха ада. Безлюбието е основата на ада. И няма защо да го търсим някъде; той е в човешкия живот. Идете на бойното поле, където грамадните самолети, подобно на никакви зловещи птици, снасят отгоре от въздуха своите яйца-бомби дори до 1000 кг. Там, във въздуха, затъмнен от стотици бомбардировачи, е адът. Защото е място на безлюбие! Всички твърдят, че съвременното човечество, че хората на западно-европейската култура, били много прогресирали. Да, има нещо, което е прогресирало: това са яйцата на съвременната култура.

Какъв е тогава изходът от това положение, ще попитат някои? Изходът е в разумния живот, който да притежава добре развити центрове за проява в добре организираните мозъци на човеците. И днес няма какво да се проповядва на хората за онзи свят като блажено прибежище след адските страдания на тоя свят. Тям трябва да се проповядва да станат господари на своите глави, на своите мисли. Главата, това е божественият свят в човека – тя съдържа всички апарати за съобщение, подобно най-финото радио, с великия божествен свят. Хората трябва да станат господари и на своето сърце, на своите чувства. Те трябва да станат най-сетне господари и на стомаха си, на своите желания.

Всичко е вложено в мозъка на човека: и сетивни центрове, и центровете на обективния, наблюдателния ум, и тия на тона, времето и такта, и тия на паметта за специфични неща, и центровете на разсъждението и причинната мисъл, и тия на милосърдието, на вярата, на любовта към Бога; на любовта към ближния; вложени са и центровете на личните чувства, на страха, любостежанието, разрушителността и строителността и много още други способности и сили, проявени днес, и които тепърва има да се проявят.

Мозъкът познава много добре работата си. Той прекрасно умее да възприема разнородните трептения, които изхождат от различните светове, да ги трансформира и приспособи така, че да бъдат възприети от човека. Той борави много добре със слънчевата светлина, на която е истински трансформатор. Слънчевият възел, от друга страна, борави със слънчевата топлина. Тия два мозъка – на светлината и топлината, на електричеството и магнетизма, възприемат чрез трептенията на слънчевата енергия всичко, каквото става на слънцето. И човек, ще не ще, подсъзнателно, ако не съзнателно, възприема всичко това. Съзнателното възприемане на онова, което става на слънцето, респ. в цялата слънчева система, е привилегия на Учителите. Учители са именно онези, които схващат слънцето такова, каквото е: то е постоянно в техния умствен обхват. Тъй както пък светии са онези, които схващат земята такава, каквато е. Те я обхващат отвсякъде като кълбо. За тях материята е прозрачна. Ето защо, за светиите слънцето не залязва: за тях е вечен ден. И това е мярката: ако за един адепт слънцето вечно свети и не залязва, светия е; ако слънцето изгрева и залязва, той още не е светия.

Тези именно светии, за които слънцето не залязва, идват сега на земята да я преустроят. Кога ще бъде това, ще попитате вие. Светът от хиляди години очаква тоя ден. – Това ще дойде по един естествен начин. Как се познава, че слънцето минава в северното полукълбо? Водите се увеличават, растенията се събуждат за растеж, цветята цъфват, плодните дръвчета връзват плод и цялата природа се облича в нова премяна.

По същия закон, когато дойдат тия братя на земята, които сега са определени, на нея ще стане един преврат. Такъв преврат ще настъпи и у вас. Когато умът се облече в най-хубавата си премяна – най-светлите и възвишени мисли, когато сърцето се облече в най-хубавата си премяна – най-благородните и възвишени чувства, този ден във вас е настъпил. Тогава ще се разтвори у вас новото зрение и вие ще видите един обширен свят, хиляди пъти по-обширен, по-светъл и по-красив от този, всред който досега сте живели.

И затова казваме: Влезте във вашето небе – вашата глава. Възлезте на най-високото място. Не ходете да търсите Бога отвън: вие имате в главата си най-финия радиоприемател Мислете за Бога най-малко по половин час на ден. Ако имате тихо, свободно място, уединете се и се отдайте на спокойно размишление за Оногова, който ви е дал всички добрини. Тогава към вас ще потекат великите блага на живота.

„Потърсете ме, казва Бог, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух". Казва пак: „Като ме възлюбите с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си дух, – Аз ще ви се открия и Моите блага ще потекат към вас".

Къде ще ви се открие Бог, къде ще Го видите? Къде ще видите и Христа? – В главата си, в сиянието на божествената светлина, която ще я озари. Там ще видите Христа и Неговия Отец и тогава ще Ги изявите и навън. Тогава ще можете да кажете: „Видях Ги". Но вие ще Ги видите с онова зрение, за което загатнахме по-горе. Посредством него вие ще видите ония велики чудеса, с които Бог е изпълнил вселената.

* * *