Jump to content

Recommended Posts

Олга Славчева

ДУХЪТ

Живей духът и никоя несгода

не го ломи; ни огън, нито меч,

ни бурите в любещата природа,

ни на война безмилостната сеч.

Духът лети и никога не спира,

не свежда се пред никоя беда,

не пада той и нивга не умира,

оставя път – светкавична бразда.

Той следва и повелите безгласни

на свръхчовешка воля и закон,

кален е във страдания ужасни,

в сълзи и във ридален стон.

Духът е, който прави най-накрая

на хоризонта – чакан от пред век,

като от чук на майстор там изваян

да гръмне светъл новия човек.

Д. А-ва

КОКИЧЕ

Над снега се бяло знаме

весело люлей.

Знаменосец над земята

радостно го вей.

Бяло знаме – бяло цвете,

първороден блян

на живота безграничен,

светло увенчан.

Бяло знаме – пролетниче,

казва с тиха реч,

че пристига ново царство,

че е близко веч.

* * *

Една усмивка тая нощ

зове в далечината –

с неземни красоти трепти

на Сириус душата.

Една усмивка – светъл взор –

изпращат небесата:

на всички скръбни – мир и радост –

за сърцата.

Не плачат в тая нощ очите

притихва всяка грижа –

Сънувам, греят в мойта хижа

на Сириус лъчите.

S.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...