ПОНЯТИЕТО "ОРГАНИЗАТОР" В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА - БОЯН БОЕВ

[valiamaria]

Боян Боев

ПОНЯТИЕТО „ОРГАНИЗАТОР"

В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА

В последните десетилетия Ханс Шпеман и учениците му внесоха нfв принос за разрешението на биологичните проблеми. Те пристъпиха към тях чрез особени методи, от които най-характерният е методът на присаждането. Натъкнаха се на резултати, които хвърлиха светлина върху много въпроси. Особени заслуги имат те при разработване на въпросите за така наречените „организатори и индукции в биологията", даже можем докажем, че тези два термина, а особено терминът организатор, са въведени от тях. Шпеман почва да работи в това направление от 1901 год. Първият му труд от този характер е: „Корелации при развитието на окото".^[1] Писал е многобройни статии в списанията. Главното му съчинение е: „Експериментален принос за една теория на развитието".^[2] Този труд е немско издание на лекциите му, държани в един американски университет през 1933 г. Той държал там своите лекции по специална покана на университета. Това показва, какво голямо значение отдават и в Съединените Щати, па и навсякъде, на неговите изследвания. Друг, който е разработил въпроса за организатор и индукция, е Ото Манголд. Първият му труд излиза в 1920 година със заглавие: „Въпросът за регулацията и детерминацията у зародиша на тритона"^[3]. Допринесла е много за тези въпроси и Хилда Манголд. Главният ù труд е: „Присаждане на организатори в различни комбинации у безопашати земноводни".^[4]

Нека разгледаме накратко техните изследвания и резултатите от тях. Има няколко вида присаждания: 1) автопластично — присаждане на част от тялото на един индивид върху друго место на същия индивид. 2) хомопластично — присаждане между индивиди от един и същи вид. 3) хетеропластично — присаждане между различни видове от един и същи род. 4) ксенопластично — присаждане между разни родове и даже между различни разреди.

Чрез многобройни опити биолозите доказаха, че в организма има специални центрове, които могат да се наричат силови центрове или силови полета. от тях излизат енергии, които организират околните тъкани в едно или друго направление. Тези центрове на сили се наричат организационни центрове или накратко организатори. А влиянието на организаторите върху околните тъкани се нарича индукция. Индукция имаме както при нормално развитие на организма, така и при присаждане. Нека наречем „гостоприемник" организма, върху който присаждаме. Присадената тъкан упражнява влияние върху тъканите на гостоприемника и може да даде ново направление на тях­ното развитие. Но и обратното е вярно: организационните центрове на гостоприемника могат да упражнят влияние върху посоката на раз­витието на тъканите в присадката. Всичко това са различни случаи на индукция. Особено е силна индукцията върху индиферентната още зародишна тъкан, защото там нямаме още диференциране на тъка­ните, каквото срещаме у възрастния организъм. За това именно при своите опити съвременните биолози-експериментатори си служат със зародиши повече, отколкото с възрастни организми. Там по-ярко из­пъква действието на организатора и индукцията.

Индукцията е няколко вида: 1) хомогенна индукция — когато присадката образува в околните тъкани орган, подобен на нея. 2) хетерогенна индукция — когато присадката и по­лучените чрез индукция органи са. различни. 3) комплексна ин­дукция — когато присадената част създава в тялото на гостоприемника чрез индукция разнообразни тъкани и органи. Нека разгледаме по един пример за всеки вид индукция.

Хомогенна индукция

Ще разгледаме опита на Ото Манголд, направен през 1927 — 1929 год. в зародиша на земноводните имаме много точки, които са организатори. Например, такъв организатор е тая част на ектодермата, която чрез инвагинация (вдаване навътре) се превръща в нервна тръба. Той взел тази част от ектодермата и я поставил през устния отвор в стомашната празнина на друг зародиш. У последния не само че се образува нормална нервна тръба и не само че самата присадка става на тръба, но под влиянието на присадката от ектодермата на гостоприемника се образува нова нервна тръба, но чрез индукция и то в съседство с присадката. в присадката се явяват очи, слухови мехурчета, обонятелни ямички и странична линия. Но същите тези неща се явяват чрез индукция и в ектодермата на гостоприемника, която е близо до присадката. Тая индукция наричаме хомогенна, понеже нервната тръба чрез индукция образува пак нервна тръба.

Хетерогенна индукция

Ще разгледаме опита на Бауцман, направен през 1928 г.^[5] Той отделя внимателно гръбната струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон. Бауцман употребява хомопластично присаждане на Triton taeniatus върху Triton taeniatus; или хетеропластично на Triton alpestris или на Triton cristatus Bpxy Triton taeniatns.^[6] При всичките тези случаи резултатът е един и същ. Накратко ще изложа резултата: Присадената гръбна струна индуцира в съседната епидерма нервна тръба. т.е. под влия­нието на гръбната струна в съседство се образува нервна тръба.

Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго.

Комплексна индукция

Добър пример на такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд в 1924 г. Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Тези автори са присадили тази част върху зародиша на Triton taeniatus. Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува. Просто енергиите, които излъчва присадката вър­ху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тия тъкани и им дават ново направле­ние в развитието. Авторите нарочно взели при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли клетки, а вторият — по-тъмни и затова може да се проследи ясно произхода на обра­зуваните чрез индукция органи; и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника. Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника, При третия опит присадката ясно изпъква като организатор. Този случай наричаме комплексна ин­дукция, понеже са образувани разнообразни органи чрез действието на индукцията.

Гайниц повтори този опит, като взе присадка от Pleurodeles waitli и Ainblystoma mexicanum ^[7] и ги присади върху зародиша на Triton taeniatus. Значи тук той употребява разни родове. Той даже при някои свои опити употребява и различни разреди. Например, взема присадка от Bombinator pachypus ^[8] и присажда върху Triton taeniatus Резултатите били същите.

Гайниц сполучил да присади върху хрилете на земноводни организатори от друг род земноводни и предизвикал индукция. Ектодермата, присадена върху горната устна на зародиша, проявява ор­ганизаторско действие.

Интересен е следният опит на Шпеман от 1921 год.: зачатъчна нервна тръба на Triton taeniatus се поставя в хрилната празнина на Triton cristatus. Тая присадка взема участие при образуването на хрилете, т.е. действува по място, а не по произход. Обаче интересно е, че хрилните части, които присадката образува, както по форма, така и хистологично, са подобни на хрилните части на Triton taeniatus. Значи в това отношение присадката действува по произход, а не по място.

От това следва важният закон: материалът, върху който работи индукцията, не е съвсем пасивен, т.е. той може да приеме импулс от индуктора да образува даден орган, обаче при образуването му той влияе със силите, които носи.

Аналогичен пример имаме и при регенерацията на лещата у тритона. Правени са следните опити с Triton cristatus и Triton taeniatus. Зачатъчният лещен епидермис на двата вида се отстранява и се за­мества с коремна кожа. Само че коремната кожа на Triton cristatus се присажда у Triton taeniatus и обратно. Коремната кожа дава леща, само че лещата по своите свойства прилича на лещата на вида, от който е взета коремната кожа. Значи тук присадката по отношение на вида орган, който ще образува чрез индукция, действува по място, а не по произход обаче по отношение на качествата на този орган действува не по място, а по произход.

Изследванията върху организатора и индукцията в биологията дават изобилен материал за размишление и заключения. Гурвич още в 1922 год. въз основа на направените вече опити излиза с теорията за силовото поле.^[9] Според него освен физично тяло яйцето, зародишът или възрастният организъм имат и особено силово поле. П. Вайс приема теорията на Гурвич за силовото поле. Той прие тази теория въз основа на собствени регенерационни опити върху тритона. Ето един опит на Вайс^[10]: знае се, че в зародиша на тритона всеки отстранен крак или част от него се възстановява, регенерира. От начало на местото на раната се образува една индиферентна тъкан от недиференцирани клетки, които после регенерират откъснатата част. Тази група индиферентни клетки се нарича регенерационен бластем. Този процес на регенерация може да се анализира, като се видоизмени опита по разни начини. Именно това направил Вайс. Своите опити той е правил с предните и задните крака на тритона. На местото на отстранения крак се появява новата тъкан на регенерационния бластем. Той разменя регенерационните бластеми на предните и задни крайници. Взел регенерационен бластем от задния крайник и го турил на местото на предния крайник. Тогава този бластем дава четирипръстен преден крайник, което е нормално за предния крайник. А регенерационния бластем на предния крайник поставил на местото на задния крайник и той дал петопръстен заден крайник, което е нормално за последния.

Подобни опити са правени и от Г. Шаксел в 1921 год. и от В. Д. Милоевич в 1924 год. Също така, ако вземем група индиферентни клетки от задния и предния крайник на зародиша и ги присадим на опашката, тези индиферентни клетки ще дадат една малка опашка. Това е опитът на Гюено в 1927 год. Обратно, ако вземем регенерационен бластем от опашката и присадим върху местото на предния или задния крайник, ще даде крайник. Това е опитът на Вайс в 1927 г. от тези факти Вайс вади заключение, че младият регенерационен бластем по собствена сила нищо не може да направи, но под чуждо влияние на всичко може да стане. Или другояче казано, по отношение на собствените си сили бластемът е нулипотентен, обаче е омнипотентен по отношение на диференцирането под влиянието на други сили. Въз основа на горните опити Вайс е дошъл до приемане на силовото поле в крайника и центърът на това силово поле е в основата на крайника и в тази част на трупа, която е близо до крайника. Вайс казва, че приема такова силово поле въз основа на своите опити и въз основа на теорията на Гурвич за митогенните лъчи.

Теорията за силово поле е приета, за да се обяснят разните случаи на индукция в организования свят. Очевидно е, че индукцията на Шпеман и индукцията на Гурвич имат една и съща основа. Някой би могъл да каже, че индукцията на Шпеман се дължи главно на известни вещества, които присадката изпуща в тялото на гостоприемника и обратно. Обаче, знаем, че при индукцията на Гурвич всяко влияние чрез вещества е изключено, понеже индукторът действува върху детектора от разстояние, през въздуха и затова там сме принудени да приемем силови центрове и силови полета. И понеже индукцията на Шпеман действува по същите закони то и там трябва да приемем, че причината на индукцията са силовите полета, си­ловите центрове. Именно такива силови центрове представляват тъй наречените организатори.

Интересна е следната подробност: един организатор от трупа, присаден върху главата на зародиша, образува главни органи, обаче организаторът от главата, присаден върху трупа, образува чрез индукция не трупни органи, но главни. Това показва, казва Шпеман, че силовото поле на главата е по силно от силовото поле на трупа, и при конкуренция първото силово поле надвива.

Това потвърждават многобройните наблюдения, които се направиха през последната общоевропейска война — и което беше известно и по-рано: а именно, че раните по главата много по-лесно зарастват, отколкото раните по другите части на тялото. С теорията за силовото поле това се обяснява чрез мощното действие на тези енергии, които упражнява силовото поле на главата.

Силовото поле, до което дохожда Гурвич въз основа на своите изследвания върху митогенните лъчи и до което идва и П. Вайс въз основа на съвсем друг вид изследвания, а именно въз основа на своите изследвания и тия на Шпеман, Манголд и пр., това е една част от онова, което окултната наука нарича етерен двойник на организма. Значи биологията като идва постепенно до етерния двойник, идва да приеме това, което представлява една част от тъй наречената аура на организмите. И тия „организатори" в организма, за които говорят биолозите, са онези силови центрове, за които говори окултната наука и чрез които организмът акумулира космичните енергии и ги внася в организма.

От настоящата статия виждаме, че както чрез изследванията на митогенните лъчи, така и чрез изследвания върху „организаторите и индукцията" се идва до едни и същи заключения, а именно приемане на тъй наречената „аура" на организмите и нейната ръководна роля при физиологичните процеси.

В други статии ще разгледаме други страни на новата биология и ще видим, че тя допринася за разрешение на други важни проблеми и хвърля светлина върху проблема за целесъобразността в организма и върху факторите на еволюцията.

-----------------------------------------------------------

[1] „Ueber Korrclationen in der Entwicklung des Auges". Verh. anat. Ges., 1901, Bonn.

[2] „Experimentelle Beitrage zu einer I heorie der Entwicklung", Berlin, 1936

[3] „Fragen der Regulation und Determination an umgeordneten Keimen von I'riton". Roux'Archiv, 1920, 47 Bd.

[4] „Organisatortransplantationen in veiscliiedenen Kombinatio-nen bei Urodelen", Roux'Archiv, 1929, 117 Bd.

[5] „ExperimenteIle Untersuchungeii fiber die Induktionsfahigkeit von Chorda und Mesoderm bei Triton, в „Archiv E. M.", 114 Bd., 1928.

[6] Тритонът е опашато земноводно, което живее в нашите блата.

[7] Опашати земноводни.

[8] Безопашато земноводно.

[9] „Ueber den Begriff des embryonalen Feldes", B-b A. f. E. M., 51 Bd., 1922.

[10] „Potenzpriifuiig am Regeiierationsblastem". Roux' Archiv. Ill 3d, 1927.