Jump to content

Божественият Принцип на ИСТИНАТА


Recommended Posts

БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП НА ИСТИНАТА

 

1. Определения за Истината в учението на Петър Дънов

 

"Истината е висшата реалност. Истината съдържа нача­лото и края на нещата"

(Учителят П. Дънов)

 

 

а) Истината като висша реалност

 

Само истинното може да бъде реално! Колкото повече се отда­лечаваме от Истината, толкова повече затъваме в блатото на заб­лудите и илюзиите. Още в древността мъдреците на Индия са про­зрели, че нашият свят на относителността е обгърнат от булото на Майя - мировата илюзия. Оказва се, че ние живеем в царство на привидността и че това, което изглежда реално, в същност е само сянка на действителността. В най-гъстата и инертна материя е и най-измамната илюзия. И колкото повече се изкачваме по стълби­цата на космическите сфери, в толкова по-фина субстанциална среда попадаме и съответно се доближаваме до Абсолютната Исти­на, т. е. до Бога. Той именно е Висшата Реалност. А Истината е неразделна част от глъбинната Му Същност. Затова в езотерично- то познание характеристиките на Истината са: неизменност, веч­ност, всеобхватност. Духът на Истината е Този, Който говори чрез устата на великите Учители на човечеството. Едва ли ще сгрешим, ако поставим знак на тъждественост между Него и Христовия Кос­мически Дух или пък Светия Дух на традиционното християнство. Същността е една, а проявленията й в Битието са безброй! И така - критерият за реалност е степента на близост до Истината. Овладяването на този критерий и яснотата на преценката, извърше­на с негова помощ, е в пряка зависимост от стъпалото в духовната еволюция на личността. Принадлежността на едно същество към определено еволюционно стъпало следователно бива обусловена от степента, в която то е познало Истината - сиреч доколко е проникнало в нея и се е сляло със същността й.

 

Истината сама по себе си създава облика на един от най-извисе- ните светове във Всемира. За него Учителят П. Дънов свидетелства: "Казват, че Истината е отвлечена. Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот. Тя е един свят на неопи­суема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги. В този свят не­щата са строго, математически определени. Няма нищо непред­видено, нищо случайно."

 

Изнесените дотук становища и разсъждения (макар и поднесе­ни в концентриран вид) ни дават основание да направим един гене­рален извод: Реалността е въплъщение на Истината според Бо­жия Промисъл за Вселената. Със задължителното уточнение, че разглеждаме Истината като Космически Принцип, стоящ несрав­нимо по-високо от фактите и законите, от причините и последстви­ята, от всеки неизбежен дуализъм в света на формите. Това е Исти­ната, която неумолимо разкрива същността на всяка обективна ре­алност навред в творението.

 

 

б) Истината като ядро на същността на всичко съществуващо

 

Вече изтъкнахме, че Истината е иманентна (вътрешно присъща) на Създателя Бог. И тъй като Той присъства навсякъде и във всичко (понеже Бог е вездесъщ, което означава именно всеприсъстващ) пос­редством Своя Дух, следователно и Истината представлява жизне­но важен компонент от същността на всичко съществуващо. По то­зи повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Квасът, същина­та на всички неща е Истината. Тя е най-високото нещо в човеш­кия разумен живот."

 

Истината упражнява мощно дисциплиниращо въздействие в хаоса на материалния живот. Нейните проявления пораждат неп­реодолими ограничения за онези, които все още не са проникнали в същността й. Тази закономерност има и своята положителна ро­ля за невежите и заблудените - тя ги предпазва да изгорят в огъня на Истината, който е безпощадно унищожителен спрямо непод­готвените да възприемат извънредно високите му вибрации. Затова пък към зрящите Истината проявява невиждана щедрост - дарява ги навеки със свобода. Пътуването към Истината - като Цел на разумния живот - притежава своето основно направление. Колкото и да се лутаме, да спираме, да падаме, да се връщаме и отново да продължаваме напред по този Път, някъде там, на духовния хоризонт, неизменно проблясва фарът на Истината. Той никога не угасва. Ако успеем веднъж завинаги да свалим булото на заблуди­те и илюзиите от вътрешния си взор, никога не ще загубим вярна­та посока. В рамките на тези размисли нека проследим съответ­ното обобщение на Учителя П. Дънов: "Всички същества, които не живеят според Истината, имат желание да се движат безразборно. И затова природата ги е ограничила. А Истината подразбира движение в определена посока - посоката, в която всичко във Вселената се движи - от граничното към безгранич­ното и безначалното. "Истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:32 - бел. К. З.)."

 

На духовно, непроявено равнище Истината присъства в корена на всяко обективно явление, процес, субект (индивидуалност) или даденост. Нашето интелектуално или емоционално отношение към нея с нищо не може да я промени. Мирогледът на всеки човек пред­ставлява съвкупност от схващания и убеждения, които той е приел за истинни. Рано или късно - всички те подлежат на изменение, нерядко радикално. Човешкото същество е в непрекъснато дина­мично развитие. Затова и устоите на светогледа му обладават само относителна стойност. Над всички тях - горда в своята абсолют- ност - се извисява вечната Истина: "Истината е независима от личните схващания на хората. Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате или отдалечавате от нея, с това вие няма да измените нейните отношения" (Учителят П. Дънов).в) Истината като част от Божието естество

Вече на два пъти подчертахме духовния факт, че Истината е не­отменен елемент от Божията Същност. Както може да се очаква, най-кратко, ясно и въздействащо това е дефинирано от великия ду­ховен Учител на България: "Истината е атрибут на Бога. Тя е израз на Божието величие. Истината е мощното в света, чрез което Бог се изявява. Истината е светът, гдето душата живее в своята същина." Истината е част от най-дълбокото, извечно естес­тво на Бога. Същевременно тя е едно от безбройните проявления на Твореца в сътворения от Него свят.

 

Произходът на Истината е в безграничния и безначален Отец на Вселената. Чрез своите изяви в света на формите, обаче, тя прокар­ва безчет линии на разграничение: между светлината и мрака, меж­ду разума и невежеството, между земното и небесното, между Духа и материята. Първото изискване по пътя на окултния ученик е да усвои различаването. И тук именно Истината е неговата незаме­нима помощница и водителка. Ако, разбира се, той съумее да я от­личи от нейните фалшиви посестрими: полуистината, неистината, премълчаната истина, бялата (или т.нар. благородна) и недотам бялата, т. е. откровена, лъжа. Деликатното взаимоотношение меж­ду непроявената (като иманентна на Бога) и проявена в Космоса Истина - взаимоотношение, поддържащо баланса и подхранващо равновесието на съществуващото (като глобална система от субек­ти и взаимовръзки) - е обрисувано от Учителя П. Дънов, както следва: "За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в себе си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, гранич­ното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схваща­ме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото."

 

 

2. Истината цел на космическата еволюция

 

Според Словото на Учителя П. Дънов Истината е висшата цел, върховното постижение по Пътя на окултния ученик. И тъй като безкрайното пътуване към съвършенството на търсещия в Духа чо­век има за крайна точка Бога (Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на Бога (неизменна част от Цялото), следо­вателно това е пътуване и към Истината. Относно взаимоотноше­нията между Бога като Абсолютна Реалност, Истината - като изява на тази Реалност в Битието, и проявения живот Учителят на ББ в нашата страна съобщава следното: "В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна реалност. Това Абсолютно На­чало през хилядите векове, през цялата Вечност няма да Го узна­ят. Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от тази Абсолютна Реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната Реалност ние добиваме познание за нея. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта! И тя ще остане позната само като една проява - ще я познаваме по проявите й."

 

Така както Бог е постоянна, най-велика Цел в духовното усъвър­шенстване на всяка монада, на всяко живо същество, на всичко съ­ществуващо, така и съдържащата се в Божията природа Истина също е цел на мировата еволюция. Всички космически обекти са насочени в своето проявление към Истината. Степента на близост до нея е съответно критерий за равнището на духовната зрелост на отделните обективни реалности - пилигримите по Пътя, чийто край се губи в линията на духовния хоризонт. За всички тях, обаче, като неугасващ фар - указател за вярната посока - свети с меко сияние огненото сърце на Истината. "Във Вселената всичко се движи. Зе­мята се движи около Слънцето. Слънцето се движи около друго слънце - движение в движение става. Но общата посока на всич­ки тия движения се дава от Истината. Ала не само небесните тела се движат. Всички желания, чувства и мисли на човека обра­зуват милиарди светове и системи, които се движат към велика­та цел - Истината" (Учителят П. Дънов).

Истината е цел, а не самоцел на космическото Развитие. Обектив­ният, постъпателен процес на духовно-нравственото израстване на съществата неизбежно води към постигането на Истината. А на сво­ите неустрашими покорители тя дарява безгранична свобода. За да изградим триада от тези фундаментални категории (при цялата ус­ловност на подобна хипотетична, мисловна конструкция), нека да прибавим още едно понятие - отговорност. Ето какво се получава:

 

Истина - свобода - отговорност

 

Ако се опитаме да изразим съдържанието на тази схема на дос­тъпен език, то резултатът би изглеждал така: Постигането на Ис­тината носи пълна и безгранична свобода, която трябва да бъ­де използвана с максимална отговорност.

 

Всяко отделно равнище на еволюционно развитие на живите съ­щества във Вселената отговаря на определено ниво на познаване, овладяване и прилагане на Истината. Прилагането се осъществява чрез действието на космическите принципи и закони. Всяка област (зона, сфера, свят) на Битието се характеризира със собствена систе­ма от принципи и закони. Има и такива, чието действие е универсал­но, т. е. обхваща Космоса в неговата цялост. Колкото повече се изди­гаме отдолу нагоре в мировата Реалност (от по-грубите към по-фи­ните полета или светове на творението), толкова повече се увеличава обхватът на действието на принципите и законите. Нека не забравяме, обаче, че Развитието на Вселената се реализира не по една линия или в една плоскост (равнина), а приема формата на спирала. От това следва един генерален извод: Постигането на Истината в един отде­лен свят (зона, сфера, област) на космическата необятност е пред­поставка за начало на процеса на постигането й в следващия, по-извисен свят. Например, като илюстрация: постигането на Истината на физическото поле (в материалния свят) освобождава ра­зумното същество от действието на принципите и законите, харак­терни за тази област на Битието, и поставя началото на процеса на постигане на Истината от страна на това същество в астралното поле. И така - през менталния, каузалния (причинния), будичния и атмич- ния свят, до Монадното (Анупадака) и Божественото (Ади) поле (в съответствие с теософската класификация и названия) - до самото Сърце на Бога, Неговата извечно непознаваема Същност.

 

Съществува и абсолютна Истина, но тя е приоритет единстве­но на Бога. Тук, в нашия свят на гъстата материя, можем да станем свидетели само на отделни нейни проблясъци и нюанси. И колкото по-напред и нагоре се придвижваме по вечния Път на познанието и усъвършенстването, толкова по-ярък и прекрасен става нейният об­раз пред духовния ни взор. Продължителността и трудността на процеса не бива да ни отчайва, понеже нали точно за това разпола­гаме с цялата Вечност...?!

 

 

3. Съдържание на Истината

 

"Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо. Тя е Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна Любов, Вечна Прав­да, Вечен Живот." (Учителят П. Дънов)

 

Обективното съдържание на Истината включва в себе си адек­ватното отражение на всичко съществуващо. В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реал­ност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Про­мисъл и План за конкретната индивидуалност. Разбира се, за да бъде преценката вярна, не е достатъчно само добро желание. Нужни са и редица качества, култивирани в процеса на еволюционното развитие на съществото. И на първо място - чистота. Физическа, нравствена и духовна. Всяко присъствие на нечистота, дори и ми­нимална, замъглява истинния образ и изкривява опасно изображе­нието. А в нашата действителност предпоставки за изкривяване - дал Господ! Затова мъдреците и духовните Учители от всички епо­хи ни учат, че живеем в свят на заблудите, на илюзиите. Свят, в който е толкова трудно да познаеш самия себе си. А без този род познание духовният Път е обречен на невъзможност.

 

И така достигаме до разковничето: съдържанието на Истината може да бъде постигнато по светлия път на познанието. Както вече нееднократно подчертавахме, този Път е безкраен. Най-точната мяр­ка за него е Вечността. На всеки етап от Пътя съответства определе­на дълбочина на проникване в Истината, в нейното съдържание.

 

От своя страна съдържанието на Истината представлява абсо­лютна ценност за всички живи същества в Космоса. Въздействието му върху съществата е комплексно и благодатно, мотивиращо и сти­мулиращо техния духовен ръст. Нека и по този въпрос се обърнем към Словото на Учителя П. Дънов: "Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш. Възлюби Истина­та! И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия. Това е Исти­ната. Има нещо, което седи над всяко богатство. Това е Истината. Има нещо, което седи над всяка власт. Това е Истината. Тази Истина ще отвори пред тебе велик простор и ти ще прогледнеш. Когато тя дойде у тебе, ще направи ума ти светъл, в сърцето ти ще внесе мир, а на тялото ти ще даде сила и здраве."

 

 

 

4. Условия за постигане на Истината

 

Първото и най-важно условие за постигане на Истината е Лю­бовта. Неразривна е връзката между тези два Божествени принципа и непостижима е мощта, която се ражда от хармоничното им вза­имодействие: "Любовта иде отгоре, от Истината. Любовта вся­кога се стреми към Истината. Истината е най-чистият образ на Любовта (курсивът мой - К.З.)." И още: "Пътят на Любовта е път на Истината. Ако думите ви са пълни с Любов, вие се прибли­жавате до Истината. Ако душите ви не се разгарят от Любовта, вие се отдалечавате от Истината" (Учителят П. Дънов).

 

 

а) Любов към Бога

 

Да възлюбим нашия Небесен Баща - Бога, това е първата и най- важна заповед в благовестието на Господ Иисус Христос. Универ­салният й характер обхваща и постигането на Истината. Затова и Учителят на ББ в България ни съветва: "За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога. Който обича Бога, той живее в Абсолютната Реалност. Само този, който живее в Абсо­лютната Реалност, може да познае Истината. ...Щом Любовта се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него. И тогава човек живее в относителната реалност. Без Любовта Истината не може да дойде, не може да се прояви. За да родиш Истината, трябва да любиш."

 

 

б) Любов към ближния

 

Да обичаме ближния си, както себе си - това е втората, съответ­стваща по важност на първата, заповед в нравствения закон на Хрис­тос. Различна е реакцията по обратната връзка на двата Космически принципа - Любовта и Истината, що се отнася до човешките не­достатъци и слабости. За този вид взаимодействие Учителят П. Дънов свидетелства: "Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Истината, обаче, е строга и неу­молима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечис­тотата. В това се състои нейната съвършена красота. Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, а който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината."

 

 

в) Любов към всички творения

 

Любовта към Бога и ближния - като най-важни заповеди в Божес­твения нравствен закон - би следвало да бъде хармонично съчетана и с Любов към всичко, сътворено от Бога. А това означава - Любов към природата и всички живи същества. Цялото творение отразява в сво­ята същност невидимото присъствие на Твореца. Чрез Своя Дух Той изпълва всеки атом на Битието. Затова и по неповторим начин в творе­нието бива отразена и Божествената Истина, към която откакто свят светува е устремена Любовта. Ето разсъжденията на Учителя П. Дънов относно тази картина на завършеност и извечна хармония: "Любовта всякога има стремеж към Истината. Истината е обект на Любовта. Без Истината като обект Любовта не може да се прояви."

В процеса на своето колективно духовно съзряване, навлизайки в Новата Култура на VI раса, ние, земните хора, би трябвало да осъзнаем, че всеки от нас е част от вселенското Цяло. А благополу­чието на всяка съставна част е немислимо без благополучието на Цялото. И обратно - Цялото винаги страда с всяка болка на своите градивни елементи.

 

 

г) Мъдрост в мисъл, слово и дело

 

"Само разумният човек може да познае Истината и да е сво­боден. " "Истината и Свободата идат от разумния живот на чо­века. Разумната Природа дава само на разумните свои деца Исти­ната и Свободата, а другите ограничава. Защо? Защото не са готови още." (Учителят П. Дънов)

Чрез познаване и прилагане на Мъдростта се постига Истината за всяка обективна реалност в Битието. И в случая двата Божествени принципа - Мъдростта и Истината (както и Любовта и Истината, както установихме по-горе), в своето хармонично взаимодействие пораждат максимално благоприятни резултати.

 

Една от най-съществените и мащабни задачи, пред които е изп­равен окултният ученик, е да развие у себе си стремеж за издигане равнището на мисленето си до непостижимата висота на Божията всеобхватна мисъл. Това задължително условие за върховно пости­жение по пътя към съвършенството е изяснено от Учителя на ББ у нас, както следва: "Истината казва: Аз мога да живея само в един дом, гдето има Любов и Мъдрост. Истината носи два елемента: елемента на Любовта и елемента на Мъдростта. ... Човек трябва да каже : Господи, Ти си, Който мислиш в мен. Аз разбирам Твоята мисъл. Ти си Любовта в мен. И аз проявявам тази Любов. Ти си Истината в мен. И аз проявявам тази Истина."

 

 

д) служение на Бога

 

Твърде многобройни са вариантите на разкриване съдържанието на това, да служиш на Всевишния. Една от множеството възможни дефиниции в тази насока е: осмислен живот, целеустремена воля в служба на Доброто, на Божия план за света. От казаното става оче­видна тясната връзка между постигането на Истината и начина на използване на свободната воля у човешкото същество. Кратка, но нед­вусмислена е тази констатация, намерила израз и в Словото на Учителя П. Дънов: "Истината има връзка с волята. Тя се проявява в действие."

 

Служението е неотменна характеристика на окултния ученик в по­следните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината. Една от основните разновид­ности на йога - а именно бхакти-йога (представена в световен мащаб и в нашата страна от Обществото за Кришна-съзнание), е свързана с Божествената любов и преданото служение. Висшата изява на слу- жението е саможертвата. Готовността за саможертва е свойствена са­мо на най-извисените в духовно отношение индивидуалности. Най- яркият пример за всички времена си остава Голготската жертва на Господ Иисус Христос. В унисон с насочеността на разглежданата те­за са и думите на Учителя П. Дънов: "Герой в света може да бъде само оня, в когото живее Истината. Само той може да се жертва и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората. Затова ви казвам: Преди всичко и над всичко любов към Истината!"

 

 

е) стремеж към красотата

 

"Красотата е израз на Истината." (Учителят П. Дънов)

 

Красотата е велико постижение по пътя към Божественото. За някои търсещи по духовния Път тя е една от най-значимите надеж­ди за спасение на съвременното човечество от призрака на безог­ледното потребителство, войнстващата бездуховност, покварата на нашата цивилизация и застрашително надвисващата екологическа катастрофа. Може би тя фокусира в себе си толкова надежди пора­ди факта, че представлява сплав от редица най-фини и извисени изяви на Духа. Всеки от нас има собствен критерий за красивото. И въпреки това Красотата, призната от всички за безусловна и издиг­ната на пиедестал от колективната духовност на човечеството, при­тежава без съмнение заряда и достойнствата на Абсолютното.

 

Взаимовръзката между Истината и Красотата е осветлена лако­нично, ала с пределна дълбочина от Учителя на ББ в България: "Красотата е също израз на Истината. Каквото е красотата по отношение на човека, такова е Истината по отношение на Бо­жествения свят. Истината е неговата светлина (курсивът мой - К. З.)". Който върви по верния (а той е най-краткият!) път към Бога, неизменно става съпричастен към красивото в живота. Нещо повече - Красотата оставя своя неизличим отпечатък върху лицето и формите му, върху тялото и жестовете му, върху начина на изразя­ването и движенията му. Такъв човек се превръща в посланик на Красотата. У него наред с прекрасното пълноценно живее и диша и истинното. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Колкото човек идва по-близо до Бога, става по-красив. Когато човек има вдъхновение, става красив - изразява красотата на Ве­ликия. ...Когато се казва, че един човек ви обича за красотата, това е вярно, защото тя е израз на Истината. Няма по-голяма красота в света от Истината."

 

 

5. Истината елемент от изначалната човешка същност

 

"Истината е първичният капитал, който е вложен в чо­вешката душа."

(Учителят П. Дънов)

 

Още от сътворяването на човека Бог е вложил в неговата духов­на същност безценния зародиш на Истината. Всеки човек следва да го открие у себе си и да го прояви. Как именно да го стори? - Чрез разумното си и мъдро отношение и поведение спрямо природата и другите живи същества. Само тогава Истината в съзнанието на лич­ността би заела подобаващото й се място на върха на пирамидата от ценности за конкретния човек. Само тогава би било в сила и заключението на Учителя П. Дънов: "Истината подразбира вис­шето в човека" (курсивът мой - К. З.).

 

А къде да я открием - тази мирова вълшебница, приковала в себе си погледите на всички живи същества? Ето отговора на Учи­теля на ББ у нас, на който напълно можем да се доверим: "Къде ще намерите Истината? Понеже Божественото образува същина­та на човешката природа, затова Истината е вътре във вас (курсивът мой - К. З.). Вие живеете в Любовта, в Мъдростта, в Истината - в Бога." И нищо чудно - понеже според словата на Спасителя Иисус Христос Царството Божие е също вътре в нас (Лука 17:21). Каква по-възхитителна и блестяща в достолепието си Владетелка на това Царство от Истината!?

 

Постигането на Истината, вложена извечно във висшия Аз на човека, е свидетелство за върховно духовно извисяване. За такава личност вече няма тайни в Битието! И навярно не по-малко важно е това, че този човек е съвършено наясно с главната посока на своя живот. Един от най-мощните двигатели на неговата целеустреме- ност по вечния Път на Духа е именно неустоимата красавица - Ис­тината! Нейното присъствие в живота на човешкото същество има не само определящо мирогледно значение, но то служи и за съвсем ясен ориентир при решаването на проблемите на ежедневието. И в малкото, и в голямото Истината си остава неугасим фар и пътевод- на звезда. Ала само за зрящия, само за пробудените души. За оста­налите тя би могла да бъде и неумолимо строга съдница. Но не с цел да ги нарани или уязви, а за да ги направи способни да възпри­емат непомръкващата светлина на сиянието й. В този ред на мисли Учителят П. Дънов споделя: "Казано е: "Глава на Твоето Слово е Истината." А ние знаем, че всички движения изхождат от гла­вата и се възвръщат пак към нея. Главата показва посоката. И когато кажем, че някой има глава, подразбираме, че той има по­сока и цел, към която се стреми. Само човек, който има Истината, знае посоката на своя живот."

 

 

6. Постигането на Истината резултат от духовната еволюция на съществата

 

"Истината това е насока, в която се движим. Тя е това, към което се движим."

(Учителят П. Дънов)

 

Истината е една, ала тя се проявява в безброй различни лица. Хората я разбират по различен начин - всеки по своему. Този факт често е извор на противоречия и конфликти. Как да проникнем в дълбоките причини за това повсеместно явление? Как да се опита­ме да го предотвратяваме в междуличностните контакти? Нека от­ново се вслушаме в Божествената Мъдрост на Словото: "Защо не се разбират хората? Защото не вървят в този истински път. Един отива на една страна, друг - на друга, и пътищата им се кръс­тосват. Казано е: "Глава на Твоето Слово е Истината." Ние знаем, че всички движения вървят все към главата. Главата е, ко­ято ни показва насоката. Пътят, по който се движат всички съ­щества, е път към Истината."

 

От друга страна, познаването на Истината е задължителен ста­дий по пътя към духовното съвършенство. Категоричното разгра­ничаване на Истината от нейните умели дубльори - полуистината и откровената лъжа, е атестат за духовна зрелост, който окултният ученик следва да придобие още в началната фаза на своето прид­вижване по Пътя на духовно-нравственото развитие и усъвършенс­тване. А действителното познаване на Истината, сиреч тоталното сливане с нейната брилянтна същност, е вече постижение от най- висок ранг. То бива достояние единствено на Учителите. Това е при­чината Иисус Христос - Първият между Тях - да има всички необ­ходими основания да заяви: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" (Йоан 14:6). В този стих на Свещеното Писание (един от т.нар. "злат­ни стихове" в Библията) по най-краткия и достъпен начин е изразе­но онова върховно състояние на съзнанието, в което всеобхватно и безусловно господства вибрацията на Божествената Истина. Това именно е състоянието на свръхсъзнание.

 

Преходът от тленно към нетленно, от временно към вечно, от земно към небесно съответства в най-висока степен на процеса на познаване на Истината. Този полет на Духа би могъл да се илюст­рира сполучливо с картината на едно устремно и в същото време плавно и красиво движение към висините на Божествения свят. Не­що повече - траекторията на полета не се осъществява произволно, а е в пряка зависимост от законите, действащи в невидимия свят. В това направление на логическа взаимообусловеност е и заключени­ето на Учителя П. Дънов: "Познаването на Истината е закон на движението - човек да видоизменя положението си и да премина­ва от временното към Вечното, за да разбере неизменяемата съ­щина на Истината."

 

 

7. Лъжата пълно отрицание на Истината

 

Една от Десетте Божии заповеди (т.нар. "Декалог" в християнс­кото богословие) гласи: "Не лъжесвидетелствай против ближния си!" (Изх. 20:16). Казано по-кратко, това звучи просто: "Не лъжи!" Езотеричното познание определя лъжата като духовно убийство. За несведущите подобна присъда би могла да изглежда твърде строга и пресилена, ала тя има своите сериозни основания. Затова и всеки от великите духовни Учители на човечеството безпрекословно от­рича лъжата и я заклеймява като съвършено недопустима в мисле­нето и поведението на човека, а още повече - по жизнения път на окултния ученик. Българският Учител на Любовта П. Дънов не пра­ви изключение. В проповядвания от него морално-етически кодекс за лъжата няма никакво място. На редица места в неговото Слово тя бива разглеждана като антитеза на Истината. Пълното отхвърля­не на всички видове лъжа (трябва да признаем, че нейните прояв­ления са твърде разнообразни) и повсеместното утвърждаване на Космическия принцип на Истината са една от червените нишки в учението на ББ. Ето едно разсъждение на Учителя П. Дънов в тази насока: "Първата крачка към Любовта е: Никаква лъжа! Който говори Истината, всеки ден придобива по нещо."

 

Едно от негативните последствия от употребата на лъжа, особе­но ако това се е превърнало в тенденция за конкретната личност, е разрушаването на връзката с Божествения свят. Главната причина за подобна форма на регрес е невъзможността за човека да проявя­ва Любовта - ключ № 1 за навлизане в селенията на Божественото. Този, който е издигнал Любовта в свое житейско кредо, не може да си служи с лъжа. Разбира се - не като потенциал. Той е напълно в състояние да отвори устата си, да раздвижи лицевите си мускули и да изрече една напълно завършена неистина. Особено пък ако ин­тересите или сигурността му са поставени под реална заплаха. Но той просто не би могъл да го стори, понеже в съзнанието му е изг­радена непреодолима бариера срещу всички форми на лъжата. Нещо вътре в него няма да му позволи да извърши това светотатство. И ако все пак това някога се случи, той би се почувствал дотолкова осквернен, че да не може да се побере в кожата си и да вдигне пог­лед нагоре. Покаянието ще остане последната му надежда.

 

Освен горепосоченото лъжата е и основа за дисхармония с жи­вота на Цялото. Принципите и законите, действащи в Битието, изис­кват без алтернатива истинност във взаимоотношенията между всич­ки сфери и зони на съществуващото, между всички живи същества. Нарушаването на тази първична потребност е равносилно на уг­лавно престъпление и изолира извършителя от космическата все­обхватна хармония. В християнското учение аналогична ситуация възниква, когато човек съгрешава. Това неминуемо го отдалечава от Бога, т. е. от Цялото.

 

Логично е след всичко обрисувано дотук като следствие от из­ползването на лъжа да подчертаем, че тя причинява израждане на духовната същност на човека. Триединната структура на личност­та - ум, воля, сърце - бива засегната в своята сърцевина и претър­пява значителна деформация. Ако процесът не бъде прекъснат навреме, той може да стане необратим и да доведе до пълна дегра­дация на личността. От така изнесените факти, хипотези и заклю­чения става ясно, че лъжата спира духовната еволюция на човека. Затова всички видове лъжа са абсолютно изключени от мислене­то и поведението на ученика на ББ. В този смисъл са и наставлени­ята на Учителя П. Дънов: "Първото нещо, което трябва да напра­вите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа - бяла и черна. В лъжата седят всички спънки. В нея седят всички условия за ваше­то робство." Робството на лъжата е робство на греха. Грехопаде­нието на човешките прародители Адам и Ева стана действителност въз основа на една лъжа. От змията в Райската градина - пратеник на Лукавия - тази лъжа премина в съзнанието на първите хора и те си послужиха с нея при контакта с Бога. Той не можеше да постъпи по друг начин, освен да ги прогони от Едем. С всички произтича­щи от това негативни последици: цялостното затъмняване на чо­вешката психо-физическа същност, проклятието над земята и нав­лизането на смъртта в човешкия живот. Затова Учителят на ББ у нас отрича недвусмислено всяка форма на лъжата, дори и т.нар. "бяла лъжа", която бива изричана уж за добро.

 

 

8. Истината носи свобода

 

"Щом се домогнете до Истината, вие ще се освободите от всички земни и духовни противоречия. Тя освобождава човека от всички ограничения, в които се е намирал. ...Свободата не може да се на­лага със закон. Тя принадлежи на Божествения свят. Когато казваме, че Истината ще ни направи свободни (Йоан 8:32 - бел. К. З.), това значи, че само Възвишеното, Разумното, Божественото в света е, което ще ни направи свободни. За да добие свободата си, човек трябва да даде път на Божественото Начало в себе си. ...Който не може да възприеме Истината, е роб на условията."

(Учителят П. Дънов)

 

По пътеката на изпитанията, с цената на безчетни страдания, принасяйки в жертва всичко лично пред олтара на Общото благо, ученикът на духовното посвещение постига Истината. Тя му носи в дар свободата на самоосъществилата се духовна природа на ин­дивидуалността. Взаимовръзката между Истината, свободата и пробуждането на Божественото в човешката душа е разкрита по великолепен начин от Учителя на ББ в България: "Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Туй е един велик подтик, но не в обикновения човек, а у човека, у когото съзнани­ето се е пробудило. Свободата е един велик подтик у човека, у когото се събужда Божественото. " И на друго място в Словото: "Целият живот на човека почива на Истината, която носи свобода."

 

Придобиването на свободата от страна на истинолюбивия озна­чава, че за него познанието на Истината е премахнало всички огра­ничения. Дори и да е загубил нещо ценно и скъпо по пътя към Ис­тината, то ще му бъде възвърнато с лихвите, ако е успял да отстои убежденията си: "Ако възлюбиш Истината, ограниченията ще се премахнат: всички ваши изгубени вещи ще се върнат, всички ваши разрушени чувства ще се върнат, всичко, каквото сте изгубили, ще се върне. Ще се върнат при вас всички онези, които ви обичат, и ще видите всички, които ви любят. Като намери мъртви, Истината ги оживява. На страдащия отмахва страданието" (Учителят П. Дънов).

 

Познанието на Истината е и залог за свободно и пълно творчес­ко сътрудничество на човека в помощ на Бога, Който твори непрекъснато. Такава духовно издигната личност определяме като съработник на Твореца. Човекът, който е познал Истината и я е направил неизменна, неотделима част от живота си, се превръща в сътворец на Божеството, в съучастник - в най-извисения смисъл на понятието - във вечното космическо пресътворяване и обновление. Той вече разполага със свободата да твори до края на Вечността. Ето и поантата на тези размисли в учението на ББ, поднесено ни като небесен дар от Учителя П. Дънов: "Чрез Истината ние мо­жем да излезем из рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода." Достоен финал на апологията за Истината като Божествен принцип във Вселената!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...